Правосъдният министър информира, че на 4 август 2021 правителството е приело да се изработи Пътна карта за осъдителните решение на ЕСПЧ, постановени срещу България, като една от основните цели е да се набележат стъпки за превенция от повтарящи се нарушения.
Той допълни, че е предложено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост да се предвиди всяка една от институциите да плаща от бюджета си обезщетенията по тези дела.
Обнародван е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, приет вчера – днес е вече в Държавен вестник и на сайта на Народното събрание.
Законът за нормативните актове не урежда широк кръг въпроси, чиято нормативна основа остава този правилник.
Затова заслужава анализ и внимание. Ето тук приятелски поздрав с Глава Осма.
Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните програми е публична тайна, но конкретните числа остават тема табу. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай е най-строго пазена тайна. „Сега“ нееднократно е изисквал през годините достъп до такава информация и е получавал откази.
Служебното правителство обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни договори от министерства, агенции и държавни дружества извън сумите по оперативните програми. „Сега“ поиска информация за сключените договори с печатни медии в рамките на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за популяризиране на отделни дейности, дискусии, семинари, комуникационни компании и др. и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми.
Прегледът на информацията показва, че безспорно има две любими издания, получили основната част от финансирането по тази схема – вестниците „24 часа“ и „168 часа“. Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник „Стандарт“, спрял да излиза в края на 2018 г.
Повече данни – в цитираната публикация от 4 август 2021 г.
Европейската комисия публикува нови покани с общо финансиране 12 милиона евро за представяне на предложения, представляващи интерес за медиите и журналистиката:
Новите покани за представяне на предложения допълват две други такива, публикувани наскоро в подкрепа на медийния сектор:
Инициативите са част от по-широките усилия за подкрепа на свободна, жизнеспособна и плуралистична медийна среда в целия ЕС, както бе обявено в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги.
Повече информация за тези и други покани в подкрепа на медийния сектор е налична тук.
Публикуван е също така инструмент, който да помогне на медиите в търсенето на възможности за финансиране.
Медийните специалисти могат да намерят съдействие и на национално равнище чрез бюрата по програма „Творческа Европа”.
Лица за контакти с медиите:
На 22 юли 2021 г. холандският орган за защита на данните („NL DPA“) обяви, че е наложил глоба от 750 000 евро на TikTok за нарушаване на неприкосновеността на личния живот на деца.
Органът за защита на данните е представил доклад със своите констатации на компанията през октомври 2020 г. В отговор TikTok е въвел редица промени, за да направи приложението си по -безопасно за децата.
NL DPA установи, че известието, предоставено на потребителите при инсталирането и използването на приложението TikTok, е на английски език и не е лесно разбираемо, като по този начин се нарушава Общият регламент на ЕС за защита на данните („GDPR“), по – специално принципа на прозрачност.
Член 12 от GDPR изисква администраторите да предприемат подходящи мерки, за да предоставят информация за своите дейности по обработка на данни в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, използвайки ясен език, по -специално за дейности, засягащи деца. Съображение 58 от GDPR гласи, че „децата заслужават специфична закрила“. Предоставената информация е на английски, освен това не е и разбираема за деца на ниска възраст.
Нидерландският DPA е прехвърлил случая на Ирландската комисия за защита на данните (по седалище на компанията за ЕС), за да приключи разследването и да издаде окончателно решение за други потенциални нарушения.
Източник: https://www.huntonprivacyblog.com
На 27 юли 2021 г. Испанският орган за защита на данните („AEPD“) наложи глоба в размер на 2 520 000 евро на испанската верига супермаркети Mercadona, S.A. за незаконно използване на система за разпознаване на образи. След разследването си AEPD установи, че Mercadona използва система за разпознаване на лицата на посетителите в 48 свои магазина в продължение на няколко месеца в цяла Испания, за да открие лица с наказателни присъди или ограничителни заповеди (по -специално лица, които са получили ограничителна заповед след нападение на служител на магазин или който е бил осъждан за инцидент в магазина).
Системата и свързаната с нея обработка на биометрични данни обхващат лицата на всички клиенти, влизащи в супермаркетите на Mercadona, включително деца и служители на Mercadona. AEPD установи, че нито едно от наличните правни основания съгласно член 9 от Общия регламент за защита на данните на ЕС (който излага правните основания за обработка на чувствителни данни, включително биометрични данни) не се отнася до Mercadona и обяви обработката за незаконна.
AEPD установи, че обработката не отговаря на принципите на необходимост, пропорционалност и минимизиране на данните, прозрачност и поверителност по дизайн. Освен това AEPD установи, че оценката на въздействието за защитата на данните, извършена от Mercadona, е недостатъчна и непълна. AEPD първоначално реши да наложи глоба от 3 150 000 евро, но впоследствие намали размера поради доброволно плащане.
Източник: https://www.huntonprivacyblog.com
На 16 юли 2021 г. Люксембургският орган за защита на данните (Национална комисия за защита на данните, „CNPD“) наложи рекордна по размер глоба от 746 милиона евро на Amazon Europe Core S.à.r.l. за нарушения на Общия регламент за защита на данните на ЕС („GDPR“). CNPD разпореди на Amazon в допълнение да преразгледа някои от своите практики. CNPD действа като водещ надзорен орган за Amazon в ЕС, тъй като седалището на компанията за ЕС е в Люксембург.
Въз основа на съобщения в пресата и публични изявления на Amazon, глобата изглежда е свързана с използването на данни от клиенти на Amazon за таргетирана реклама. Размерът на глобата е значително по -висок от предложената глоба в проекторешение, което беше съобщено по -рано в пресата. Въпреки че решението на CNPD не е публично достъпно, решението беше потвърдено от Amazon, като компанията посочва още, че ще обжалва решението.
Източник: .huntonprivacyblog.com
Вж и Политико – With Amazon fine, Luxembourg emerges as Europe’s unlikely privacy champion
Оказва се, че има специален Европейски възпоменателен ден на Холокоста над ромите и това е 2 август.
По този повод Европейската комисия декларира, че
Омразата, насилието на расова основа и етническото профилиране нямат място в Съюза ни, изграден върху зачитането на човешките права.
Днес отново призоваваме държавите членки да се ангажират със Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите от октомври 2020 г. Заедно можем да направим Европейския съюз по-равнопоставен, особено за членовете на неговото най-голямо етническо малцинство.”
Повече информация ще намерите в документа тук.
През изминалата седмица стана ясно, че Европейската комисия иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия да съобщят как въвеждат в националното им законодателство правилата, включени в Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).
Комисията също така иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия да съобщят информация за начина, по който е транспонирана Директива (ЕС2019/789) относно онлайн телевизионните и радиопрограмите.
Тъй като горепосочените държави членки не са съобщили за национални мерки за транспониране или са го направили само частично, Комисията реши да открие производства за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма. Двете директиви имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да дадат възможност на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те укрепват позицията на творческите индустрии, дават възможност за повече цифрово използване в основни области на обществото и улесняват разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.
Крайният срок за транспониране на тези директиви в националното законодателство беше 7 юни 2021 г. Тези държави членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на писмата и да предприемат необходимите мерки. При липса на задоволителен отговор Комисията може да премине към следващ етап от процедурата, като издаде мотивирани становища.
Това се казва в официалното съобщение на ЕК, но трябва да се знае, че едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия публикува Насоки относно член 17 от Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.
Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.
Не е фатално, ще се забави малко националната транспозиция, важното е да е качествена и адекватна.
НА 28 юли 2021 г. в Народното събрание е постъпил въпрос 46-154-06-110 от народен представител от ПП Има такъв народ относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.
Въпросът заслужава внимание, защото е част от усилията за изясняване на необходимостта от мерки, които по мнение на част от заетите в киноиндустрията – мнение, което аз споделям – са лобистки и не са в обществен интерес.
Пълен текст на въпроса 46-154-06-110
За измененията в Закона за филмовата индустрия и същността на противоречията има публикации в този блог –
тук / тук / тук, вкл. за позицията на посолството на САЩ в подкрепа на измененията;/ тук за обнародването на промените в закона.
Сега вече става въпрос за Правилника за прилагане на ЗФИ.
update
Днес (30 юли) ГЕРБ задава въпрос в парламента в обратен смисъл: защо се е забавил ППЗФИ. Министърът Минеков отговаря, че се радва, че от комина на МК се е “извил бял пушек” и вече има правилник.
Тома Биков използва повода да разкаже за Нетфликс и “такъв тип инвеститори”, като прехвърля топката към председателката на парламента Ива Митева, която като експерт подготвила закона. Ако имало въпроси. Ясен замисъл на ГЕРБ: адресира критичния въпрос от ИТН, представен по-горе, към член на тяхната собствена парламентарна група.
Ира
