Category Archives: BG Content

Съд на ЕС: Забрана за разпространяване на прокремълска пропаганда. Прилагат ли се решенията на Съда на ЕС в България

Когато Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване (по чл. 267 от ДФЕС), неговото тълкуване е задължително за националната юрисдикция, която е отправила въпроса, но администрацията и съдилищата в държавите-членки също трябва да издават актовете си в пълно съответствие с практиката на Съда на ЕС. И в България също.

Решението на Съда на ЕС по делото C-67/25 (Traugott Ickeroth) от 2 юли 2026 г. се отнася до разпространение на съдържание от медии, попадащи в Приложение XV на Регламент (ЕС) 833/2014. Делото C-67/25 се води по повод преюдициално запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken (Областен съд Саарбрюкен, Германия) на основание член 267 ДФЕС, има за предмет тълкуването на член 2е, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/350. С тази разпоредба на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от образуванията или органите, изброени в приложение XV към този регламент, по-специално чрез способи като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет.

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу няколко лица, заподозрени, че са излъчили чрез публичен блог различно съдържание, включително видеоматериали от медиен канал, за който се прилага тази забрана. Ключовият въпрос ще бъде да се определи обхватът на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 – дали това понятие може да се прилага спрямо физически лица, които управляват уебсайт, без да извършват икономическа дейност, но като излъчват забранено съдържание, и по този начин да се определят границите на отговорността на онлайн участниците при прилагането на европейските санкции.

Заключение на Генералния адвокат: Член 2е трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „оператори“ за целите на тази разпоредба обхваща и физическите лица, които управляват уебсайт. За целите на тази квалификация е без значение дали от това управление такива лица генерират приходи под каквато и да е форма“.

Решение на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. : Въпросът е дали ограничението се отнася до лице, което упражнява дейност с уебсайт и на него качва съдържание с произход от юридически лица, образувания или органи, изброени в Приложение XV към този регламент.

Ето аргументацията и решението на Съда, потвърждаващо извода на Генералния адвокат:

Член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, той гласи, че на операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV от този регламент, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече налични. Понятието оператор не е дефинирано.

Не може да се приеме защитаваното от R тълкуване, според което за целите на тълкуването на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014 трябвало да се вземе предвид само дейността по разпространение, която е в рамките на определена продължителност, като се изключат изолираните публикации с незначителен обхват. Нито тази разпоредба, нито този регламент предвиждат, че обхватът или продължителността на извършеното излъчване трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали дадено лице попада в обхвата на понятието „оператор“. При всички положения подобно тълкуване би могло да благоприятства действията по заобикаляне на посочената разпоредба, изразяващи се в изкуствено раздробяване на дейностите по излъчване на съдържанието, обхванато от нея.

57 От тази гледна точка единствено тълкуване на понятието „оператор“ по смисъла на член 2е, параграф 1 от Регламент № 833/2014, което не зависи нито от търговския характер на дейността по излъчване, нито от начина на финансирането ѝ и което не зависи от обхвата или продължителността на извършеното излъчване, може да има за резултат разрешение, което да съответства на преследваната от тази разпоредба цел, а именно да се предотврати излъчването на провежданата от Руската федерация пропаганда и следователно да се защитят общественият ред и сигурността на Съюза.

*

Има информация за републикуване на РИА Новости в България. С Регламент (ЕС) 2024/1428 РИА Новости са в списъка със санкционирани медии заради системно разпространение на дезинформация и подкрепа за войната срещу Украйна. Ограничителните мерки са в сила на територията на целия ЕС от 25 юни 2024 г. Ако се установи републикуване на РИА Новости от БТА за периода 2024 – 2026, това ще е в мандата на Генералния директор на БТА, който все още е на работа като такъв – преди да встъпи като вицепрезидент.

Въпрос:

Кой в България трябва да провери спазват ли се стандартите на ЕС от БТА?

Прилагат ли се стандартите на ЕС от медийните услуги и услугите на платформи?

За позицията на БТА по въпроса с изключването на ТАСС от ЕАНА и други въпроси

На 13 ноември на заседанието си в Кипър Европейският алианс на новинарските агенции е изключил руската ТАСС, научаваме от прессъобщения на украинската и чешката агенции, които БТА препредава. В Алианса участват 33 агенции (вече 34, в Кипър е приета литовска агенция ELTA) – включително БТА. На заседанието са взели участие 20, за изключването са гласували 19 агенции.

В публикацията на БТА се говори за изключването през информацията на други агенции, така сякаш БТА е отсъствала от срещата, но това не е казано изрично.

Въпрос 1.

За гражданите не е маловажно дали БТА – една финанасирана от гражданите чрез бюджета агенция – подкрепя пропагандната машина на Кремъл или не. Надявам се това да се изясни без отлагане.

Въпрос 2.

Няма официална информация как стои въпросът с представителството на БТА след избирането на генералния директор за вицепрезидент и преди встъпването му в новата длъжност. Интересно е кой в момента взема решенията за БТА и я представлява.

Междувременно преди седмица Медиапул публикува анализ под заглавие ТАСС като посредник на БТА: защо руска държавна агенция преразказва новините от Запада? Екип на медията е проучил работата на БТА с руски източници, по-специално с две държавни агенции – ТАСС и РИА Новости, като втората е в ограничителния списък – Приложение XV към Регламент (ЕС) 833/2014.

Данните от архива на bta.bg за периода 1 февруари 2022 г. – 3 септември 2026 г. показват трайна практика: при търсене по темата за войната в Украйна се откриват 698 публикации, цитиращи “РИА Новости” или ТАСС. В значителна част от тях схемата е една и съща: западна медия публикува новина, ТАСС я препредава, а БТА цитира ТАСС (понякога наред с първоизточника, но често и самостоятелно).

Въпрос 3.

Разпространява ли се съдържание на ТАСС и на РИА Новости чрез него?

Ако има съдържание на РИА Новости, разпространявано пряко или косвено от БТА, това е нарушение на правото на ЕС. С решението на Съда на ЕС от 2 юли 2026 г. по дело C-67/25 (Traugott Ickeroth) Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че понятието „оператор“ в член 2е на Регламент (ЕС) 833/2014 обхваща всяко физическо или юридическо лице, което пряко или косвено е отговорно за предоставянето на достъп до или предаването на забранено медийно съдържание на публиката. С това тълкуване на член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014 съдът изрично потвърди, че препредаването на съдържание от санкционирани медии е нарушение.

Съвсем очевидно е, че цитирането на РИА Новости директно или чрез ТАСС би било опит за заобикаляне на забраната за разпространение на прокремълска пропаганда. След налагането на санкции от Европейския съюз срещу РИА Новости и RT, директното им препубликуване и разпространение в ЕС подлежи на ограничения. Когато дадена информация се предава през агенция или трета медия (като ТАСС), санкционираният първоизточник остава на заден план, докато посланието достига до българската аудитория, но това също нарушава ограничението на член 2е.

Така стигаме до

Въпрос 4. В чия компетентност е надзорът върху съдържанието на БТА?

Впрочем опити за заобикаляне на ограничението има повече – подобни данни по-рано тази година огласи За истината: “Българският сайт „Гласове“ системно публикува и препредава съдържание от руски медии, които са под санкции на Европейския съюз. Това показва анализ на DFRLab (Digital Forensic Research Lab към Atlantic Council), който проследява активността на платформата в периода 2024 – март 2026 г. – над 1000 публикации и 4.2 млн. прочитания за периода. Но сега става дума за държавно финансирана агенция – за разлика от частния сайт Гласове.

Update.

Има отговор на първите два въпроса.

БТА не е участвала на срещата в Кипър. Няма информация защо.

Кирил Вълчев се е върнал на работа като генерален директор до встъпване в длъжност като вицепрезидент.

Tagged

VBox7.com преустановява предоставянето на услугите си за споделяне на видео от потребители

VBox7.com преустановява предоставянето на услугите си за споделяне на видео от потребители, считано от 04.12.2026 г.

В съобщение до потребителите се казва, че “до 03.12.2026 г. – 30 дни от датата на настоящото съобщение включително, ще можете да влезете в своя профил и да свалите съдържанието, което сте качили във vbox7.com и което искате да запазите. След изтичането на този 30-дневен срок функционалностите за потребителско видеосподеляне ще бъдат преустановени, а потребителското съдържание, независимо дали е с личен или публичен достъп, ще бъде окончателно и необратимо изтрито като няма да може да бъде възстановено. Ще запазим единствено информация и съдържание, за които съществува законово задължение за съхранение или които следва да бъдат съхранявани във връзка с валидно искане или разпореждане на компетентен държавен или друг оправомощен орган, когато и доколкото такова е приложимо.”

VBox7.com няма да изчезне. Сайтът ще продължи да съществува и ще се развива като новинарски сайт и медийна платформа с новини, видео и друго съдържание под редакционната отговорност на Ви Бокс. В тази връзка предстои да започнат да се прилагат и нови Общи условия, които са публикувани и достъпни на сайта. Те ще влязат в сила считано от деня, следващ дена на прекратяване на платформата като такава за видеосподеляне – 04.12.2026 г., след изтичането на посочения по-горе 30-дневен срок.

Повече за платформата

Tagged

Становище на Програма Достъп до информация срещу законопроекта за закриването на Комисията по досиетата

На 8 октомври 2026 г. на Портала за обществени консултации бе публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
(ЗДРДОПБГДСРСБНА). С него се предвижда закриването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) и преминаването на нейните функции и правомощия към Държавна агенция „Архиви“ (ДА „Архиви“) и към председателя на агенцията. Според мотивите, промените „са обусловени от необходимостта действащата нормативна уредба да бъде приведена в съответствие с разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.“ (ПЗР на ЗДБРБ за 2026 г.).

Програма Достъп до Информация (ПДИ) представя Становище срещу закриването на Комисията по досиетата.

 Становище на Програма Достъп до информация  

Tagged

ЦИК: медийни изяви на политици в деня за размисъл и изборния ден

Публикувани са две решения на ЦИК относно участия на политици в различни медии в деня за размисъл (министър Пулев) и в изборния ден (депутат Асен Василев). ЦИК установява, че в участията няма призиви за гласуване, а политически оценки в по-широк смисъл.

439-ПВР / ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за предизборна агитация от вицепремиера Александър Пулев по време на участие в предаване на 31 октомври 2026 г. по програма БНТ 1

438-ПВР / ОТНОСНО: постъпили сигнали относно участие на Асен Василев в програмата на „Дарик радио“ на 1 ноември 2026 г. и публикуването на материал с изявленията му от „Дарик радио“

Tagged

ЦИК: нарушения на ограничението в ИК за оповестяване на резултати от социологически проучвания и допитвания на интернет страници

Серия решения на ЦИК се отнасят до нарушения на ИК относно оповестяване на резултати от социологически проучвания на интернет страници.

Ето решението за Блиц: както се вижда, ЦИК не приема предложението за налагане на санкция на Блиц с 6:5 гласа. Няма мотиви защо 6 членове на ЦИК са гласували против.

РЕШЕНИЕ
№ 444-ПВР
София, 3 ноември 2026 г.

ОТНОСНО: сигнал за нарушение на забраната за огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение по повод изборите чрез публикации на интернет страницата Blitz.bg в изборния ден

В Централната  избирателна  комисия  е постъпил сигнал с вх. № С 128 от 01.11.2026 г. от С. М., в който се твърди за нарушение на забраната за огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение по повод изборите в изборния ден. Към сигнала е посочена публикация на интернет страницата Blitz.bg със заглавие „Малко преди края на рали „България“ червената „Лада“ запазва предимството си пред „Тесла“-та на полицая“.

В публикацията от 15:00 ч. е посочено: „Ето най-актуалните резултати от втория етап на рали „България“: червената „Лада“ – 51 км/ч, „Тесла“-та на полицая – 42 км/ч“, а в публикацията от 18:00 ч. е посочено: „Ето най-актуалните резултати от втория етап на рали „България“: червената „Лада“ – 51 км/ч, „Тесла“-та на полицая – 43 км/ч“.

Централната избирателна комисия, след като се запозна със сигнала и приложените към него материали, приема следното:

Съгласно чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс резултати от социологически проучвания не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Забраната обхваща не само прякото оповестяване на резултати от социологически проучвания, но и представянето им под друга форма, включително чрез използване на условни обозначения, символи или други средства, когато от съдържанието и контекста на публикацията може да се установи, че действително се огласяват резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите.

В конкретния случай информацията е представена под формата на резултати от автомобилно състезание, като са използвани обозначенията „червената „Лада“ и „Тесла“-та на полицая“, а стойностите са посочени в км/ч. В двете публикации, направени в 15:00 ч. и 18:00 ч. на 1 ноември 2026 г., са представени конкретни числови стойности, като във втората публикация е отразена промяна в резултата на единия от условно обозначените участници. Използваните изрази „най-актуалните резултати“ и „запазва предимството си“, както и съпоставянето на посочените стойности, следва да бъдат преценени в контекста на провеждащите се избори.

На същата интернет страница е публикувана и забележка със следния текст: „На вниманието на ЦИК! Рали „България“ няма нищо общо с провеждащите се в държавата избори“. Това уточнение следва да бъде преценено заедно с цялостното съдържание на публикациите и използваните в тях обозначения. Самото заявяване, че публикациите нямат връзка с изборите, не е достатъчно, за да изключи приложението на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс, ако действителното им съдържание разкрива огласяване на резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите.

От събраните материали се установява, че обозначенията „червената „Лада“ и „Тесла“-та на полицая“ се отнасят до участващите в изборите кандидатски двойки, а посочените числови стойности представляват резултати от социологически проучвания относно подкрепата за тях. Обстоятелството, че тези данни са представени под формата на резултати от автомобилно състезание, не променя действителното им съдържание и не изключва приложението на законовата забрана.

С оглед на изложеното Комисията приема, че чрез публикациите на интернет страницата Blitz.bg на 1 ноември 2026 г. в 15:00 ч. и 18:00 ч. са огласени резултати от социологически проучвания по повод изборите преди обявяване края на изборния ден на територията на страната, с което е нарушена разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс.

Съгласно чл. 475, ал. 1 от Изборния кодекс за нарушението се налага глоба или имуществена санкция.

При разглеждане на жалбата Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство по чл. 53, ал. 4, изр. първо ИК за приемане на направеното предложение, като от присъстващите в залата 11 членове на комисията „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ – 6 членове.

Предвид изложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

ПОСТАНОВЯВА решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му.

Няма информация за обжалване.

Не е такъв случаят с Икономедия и Дневник. Тук решение е взето: 449-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана за обявяване резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден и до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 евро, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

Още решения по повод нарушения на 204.3 и 205.5 ИК – тук са Пик, Марица, Факти.бг и др.

457-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републикатана 1 ноември 2026 г.

456-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.

455-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на 1 ноември 2026 г.

454-ПВР / ОТНОСНО: сигнал за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс чрез публикация на интернет страницата Infomreja.bg

453-ПВР / ОТНОСНО: Установяване на нарушения на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс във връзка с публикуване на резултати от социологически проучвания преди 20:00 ч. на изборния ден на интернет страницата Fakti.bg

452-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.

451-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.

450-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.

449-ПВР / ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 1 ноември 2026 г.

Tagged

Прекратяване на достъпа до архив, необходим за информирания избор на гражданите: изискване на закона или цензура?

На сайта на БНТ в деня за размисъл 31 октомври се е появило горното съобщение. То информира гражданите, че временно им е отнет достъпът до “предизборните форми” на сайта.  Достъпът ще бъде възстановен в деня след изборите, тоест когато те са упражнили или не правото  си на избор.

Посочва се правно основание – 182 ал. 4 Изборния кодекс,  който забранява предизборната агитация в деня за размисъл и в деня на изборите.

Не е дефинирано понятието “предизборни форми”, нито кой е извършил определянето им за целите на ограничението.

В социалните мрежи се съобщава, че:

а)  ограничението засяга дебатите на кандидатите и участията, вкл. дебатите на членове на инициативните комитети;

б) достъпът до запис  на дебата не е ограничен в канала на БНТ  в YouTube;

в) предаването Панорама е налично частично без участия на членове на ИК.

Не съществува общо законово задължение архивни журналистически материали, вече публикувани преди началото на деня за размисъл, да бъдат сваляни от сайтове, платформи или медийни архиви. По тази причина няма и такава практика. Забранена е предизборната агитация, но се има предвид нова агитация, поради което се прави  разграничение между:

  • архивно съдържание, публикувано по-рано и останало достъпно без допълнително популяризиране;
  • активно препубликуване,  повторно излъчване,  изтъкване или промотиране на  съдържание с пряк агитационен характер в деня за размисъл или в изборния ден.

Ако телевизия или сайт държи в архива си запис на интервю, репортаж или дебати, публикувани преди посочения период, самото  пасивно  съществуване на записите, до които гражданите имат достъп,  не се приема за нарушение.

Българската национална телевизия очевидно е извършила ново тълкуване на ИК и е отнесла забраната към архива. Това е в разрез с практиката, нелогично и неопределено, а вероятно и технически трудно изпълнимо. Доказателство за това е наличието на достъпни записи на дебати и участия в архива в YouTube.

Мотивите на БНТ могат да бъдат различни. В социалните мрежи има предположения – и това не  е укоримо, когато няма логично обяснение. Смята се, че в свалените “форми” има дискредитиращи за Йотова-Вълчев изказвания или моменти. Доколкото нито БНТ, нито БНР съобщиха в централните си емисии за подкрепата на Борисов за двойката Гюров – Кандев, а това направи Бойко Василев в Панорама,  друга хипотеза е, че БНТ иска да ограничи разпространението на новината за подкрепата на Борисов до след изборите.

Прекратяването на достъпа на гражданите до информация, свързана с правата им на избиратели, без правно основание  е цензура и нарушение на политическите им права. Наличието на публикуван архив не е нова агитация и  наличието онлайн  на пасивно архивно съдържание, доколкото ми е известно, никога не се е смятало за нарушение.

Впрочем ако се приеме новото тълкуване, че това е нарушение, би трябвало разпоредбата да се прилага еднообразно към цялото архивно съдържание не само на БНТ, а на всички медии онлайн и офлайн (тиражите от вчера да се заключат?) – което е абсурд.

Съветът за електронни медии  следва да се произнесе  налице ли е цензура и как се се стигнало до нея, като изясни фактическата страна – какво точно е отстранено от архива и по какви причини, кой е издал заповед за прекратяване на достъпа до записите, тъкмо когато са най-необходими за информиран избор,  а също заповед и за монтиране на съкратени версии и публикуването им. Необходима е бърза и ясна институционална оценка.

БНТ създава опасен прецедент на намеса в съдържанието преди важен, дори съдбовен вот.

 

 

 

 

 

Tagged

ЦИК: нов сигнал за използване на публичен административен ресурс и агитация в държавни и общински институции е оставен без последствия

В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № ЦИК-ПВР-17-1513 от 28.10.2026 г. от Е. Г. Г. с копие до Сметната палата на Република България относно данни за евентуално използване на публичен административен ресурс и извършване на предизборна агитация в държавни и общински институции във връзка с предизборната кампания на кандидатската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г.

В сигнала се излагат твърдения за евентуално използване на служебни автомобили, бюджетни средства и труд на служители от администрацията на президента при осъществяване на предизборни посещения на кандидата за президент Илияна Йотова в периода 25 септември – 23 октомври 2026 г., като за пример се посочват предизборни срещи на 21 октомври 2026 г. в Свиленград, Димитровград и Хасково.

Излагат се и твърдения относно провеждането на 22 октомври 2026 г. на мероприятие за закриване на предизборната кампания на кандидатската двойка в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей – Пловдив, като се поставят въпроси относно основанието и условията за предоставяне на залата, финансирането и организацията на мероприятието, както и евентуалното използване на служители, техника и други ресурси на музея. Подателката сочи, че музеят е публична културна институция, второстепенен разпоредител с бюджет на Община Пловдив и предлага залата под наем.

В сигнала се съдържат и твърдения относно използването на Facebook страницата „Илияна Йотова“ за разпространение на предизборно съдържание, като се поставя въпросът дали сред лицата, които администрират страницата, има служители на президентската администрация.

Централната избирателна комисия приема следното:

От направената справка в регистър Булстат се установява, че собствеността на Регионалния исторически музей – Пловдив, е общинска. Предвид изложеното и доколкото твърденията се отнасят до провеждане на предизборна агитация в общинска културна институция, сигналът в тази част следва да бъде изпратен по компетентност на Районната избирателна комисия – Пловдив, за извършване на проверка и преценка за наличие на нарушение на чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс.

От материалите по преписката не се установяват конкретни данни, позволяващи да се направи разграничение между използването на служебните автомобили във връзка с изпълнението на конституционните правомощия на президента и осигуряването на неговата охрана, от една страна, и използването им за предизборна агитация, от друга. Няма данни за нарушение.

В сигнала се съдържат твърдения за евентуално използване на публичен административен ресурс, включително разходи за транспорт, гориво и командировки, участие на служители на президентската администрация в организирането, обслужването и информационното отразяване на предизборните прояви, както и в администрирането на Facebook страницата „Илияна Йотова“. Поставят се и въпроси относно използването на помещения и други ресурси на Регионалния исторически музей – Пловдив. Съгласно чл. 497, ал. 1 от Изборния кодекс актовете за установяване на административни нарушения на забраните по чл. 168 от Изборния кодекс се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Предвид така установената в Изборния кодекс компетентност на Сметната палата по отношение на нарушенията на чл. 168 от Изборния кодекс, сигналът и приложенията към него в тази част следва да бъдат изпратени на Сметната палата

При разглеждане на жалбата Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство по чл. 53, ал. 4, изр. първо ИК за приемане на направеното предложение, като от присъстващите в залата 11 членове на комисията „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ – 5 членове, поради което постановява решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му.

За разлика от предходните над сто сигнала, по които поне има препращане, тук вече е отхвърлено и това предложение.

Tagged

ЦИК: “Гласувайте за Йотова” не е агитация

Стана известно решението № 422-ПВР от 28 октомври 2026 на ЦИК по жалбата на представители на Инициативния комитет на Гюров-Кандев .

В подадения сигнал се твърди за нарушение от министър-председателя на Република България по чл. 182, ал. 1 ИК, извършено чрез изявление, направено след негово участие на Софийски икономически форум, проведен в хотел „София Балкан палас“. Иска се ЦИК да установи, че разпространението на изявление на министър-председателя чрез публикуване на прессъобщение на пресслужбата на Министерския съвет на официалната интернет страница на Министерския съвет, както и на официалната страница на Министерския съвет във Фейсбук, представлява предизборна агитация по чл. 182, ал. 1 ИК, както и нарушение на забраната на чл. 168, ал. 3 ИК. В Централната избирателна комисия са подадени и сигнали от неправителствени организации, регистрирани като наблюдатели в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25.10.2026 г., както и от физически лица.

ЦИК установява, че

  1. изявлението е направено извън държавно или общинско учреждение, институция, държавно или общинско предприятие или търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;
  2. изявлението е направено на 26.10.2026 г. – преди започване на предизборната кампания за произвеждането на нов избор по чл. 93, ал. 4 от Конституцията на Република България, тъй като изявлението е направено преди приемането от Централната избирателна комисия на Решение № 417-ПВР от 27 октомври 2026 г., с което е обявила резултатите от изборите за президент и вицепрезидент на републиката, произведени на 25 октомври 2026 г., и е определила датата за нов избор за президент и вицепрезидент на републиката. Решение № 417-ПВР от 27 октомври 2026 г. на ЦИК  е публикувано на 27.10.2026 г. в 19:40 ч., от който момент започва да тече периодът на предизборна кампания за произвеждането на нов избор за президент и вицепрезидент на републиката.

Съгласно § 1, т. 17 ДР ИК „Предизборна агитация“ е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Изявлението за подкрепа на определен кандидат, за което е подаден сигналът, не се вмества в определението за предизборна агитация съгласно Изборния кодекс, доколкото това изявление е направено след произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на 25.10.2026 г. и преди насрочването на нов избор с решение № 417-ПВР от 27.10.2026 г на ЦИК.  В подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ИК, съгласно която предизборната кампания за нов избор започва от момента на обявяване на решението, с което се  определят кандидатите за участие в новия избор по чл. 93, ал. 4 от Конституцията и същата продължава до 24 часа преди изборния ден за произвеждане на този нов избор.

Централната избирателна комисия при обсъждането на всички твърдения в сигнала на инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент приема, че изявлението на министър-председателя на републиката не представлява и агитационен материал, в това число  обръщение по чл. 183, ал. 1 ИК, тъй като обръщението представлява изявление само на участник в конкретен вид избор, а министър- председателят не е участник в изборите за президент и вицепрезидент.

По твърдяното нарушение на чл. 168, ал. 3 ИК Централната избирателна комисия приема, че компетентността за произнасяне е на орган, различен от ЦИК – Сметната палата. Този извод се налага от систематическото тълкуване на чл. 497, ал 1 вр. чл. 476 вр. чл. 168 ИК. Съгласно чл. 497, ал. 1 актовете за установяване на административно нарушение, включително на нарушение на забраните по чл. 168 ИК, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а съгласно ал. 2 на чл. 497 ИК наказателните постановления за тези нарушения  се издават от председателя на Сметната палата.

Поради изложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 от Изборния кодекс по сигнала на инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент, чрез пълномощника В. С. С. с вх. № ЦИК-ПВР-09-1318 от 26.10.2026 г., както и по всички останали сигнали, докладвани в заседанията на Централната избирателна комисия на 26, 27 и 28 октомври 2026 г.

Р Е Ш И:

Не установява административно нарушение на чл. 182, ал. 1 ИК, извършено от министър-председателя на Република България на 26.10.2026 г. чрез изявление, направено след негово участие на Софийски икономически форум, проведен в хотел „София Балкан палас“.

Изпраща по компетентност на Сметната палата частта от сигнала на инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Андрей Гюров за президент и Георги Кандев за вицепрезидент чрез пълномощника В. С. С. с вх. № ЦИК-ПВР-09-1318 от 26.10.2026 г., както и на всички останали сигнали, докладвани на заседание на Централната избирателна комисия, съдържащи твърдения за извършено нарушение на чл. 168, ал. 3 ИК.

Решението ще бъде незабавно обжалвано, заявиха от ДБ.

Update.

На 30 октомври МС публикува на сайта си съобщение, наречено основателно в медиите ехидно. Ето го:


Tagged

Министър-председателят Радев използва правителствения сайт за частни партийни съобщения, очаква се решение на ЦИК

След участието си в Софийския икономически форум VII, премиерът Румен Радев е направил изявления с директен призив да се гласува за Илияна Йотова (която е на балотаж срещу Гюров), съдържащи и обвинения срещу самия Андрей Гюров. Тези думи са били публикувани и разпространени през официалните канали на правителството –  чрез прессъобщение (очаквам утре ЦИК да разпореди  сваляне на съобщението)*.

По този начин според жалбата, подадена от ИК на Гюров – Кандев,  са нарушени чл. 182, ал. 1 и чл. 168, ал. 3 от Изборния кодекс, които изрично забраняват предизборната агитация в държавни институции, както и безплатното използване на публичен административен ресурс за целите на кампания. От инициативния комитет настояват ЦИК да се произнесе спешно, длъжностните лица да бъдат подведени под отговорност, а спорните публикации да бъдат незабавно премахнати от каналите на МС.

 Във видеообръщение Андрей Гюров разкритикува действията на правителството с думите, че Министерският съвет не е предизборен щаб, а държавата не е партийна собственост. Той определи ситуацията като  опасно смесване на държавната власт с предизборната кампания. 
Историята има продължение.
Вместо да обърне внимание на критиката, идваща от всички страни, МС публикува ново съобщение, насочено към  медиите.
Това  ликвидира  съмненията,  че  Правителствената  информационна  служба  действа от свое име и без знанието на  премиера.
Това второ съобщение има  особености:
  • в желанието си  да оправдае първото прессъобщение  допуска  неверни интерпретации на Изборния кодекс – но нека изчакаме решението на ЦИК в 24-часов срок от жалбата;
  • и при това МС си позволява да информира какво били изисквали професионалните стандарти в журналистиката. Не е работа на МС  да се произнася  по журналистически стандарти.

Само една от хилядите реакции под това съобщение:

Очакваме решението на ЦИК.

Едва ли когато Йотова е получила подкрепата на Радев, си е представяла какви премеждия ще й донесе тази подкрепа.

 

* Решението на ЦИК.  Засега съобщението остава на сайта. Очаква се решението на съда.

 

Tagged