Божидар Божанов и др. от групата на Демократична България са внесли в НС Законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект.
Това е част от цялостна амбициозна програма за цифрово законодателство – отлична инициатива, стига да не се говореше за дигиталната трансформация на дигитална България и дигитализацията на процеси – както е известно, имам против всякакъв вид дигиталности особено в законите. Но вън от това подкрепям програмата.
Приет е на първо четене проект на ЗИД на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет – 52-602-01-43.rtf
С предложения проект се цели пълно въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673, чрез:
В по-широк план предложеният законопроект цели осигуряване на последователно и пълно прилагане на политиката на ЕС относно ограничителните мерки. Със законопроекта се предлага криминализиране на определени деяния, извършени в нарушение на ограничителни мерки на Съюза, и ефективни, възпиращи и пропорционални по вид и размер наказания за тях, при съобразяване с изискванията на равнище ЕС. Предвидените промени в НК са съобразени с принципите на наказателното право: определеност на наказателната норма, пропорционалност на санкциите и ефективност на наказателното преследване.
В особената част на НК се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Новата глава седма „а“ е уредена систематично непосредствено след престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи. Тази систематика е обоснована с обстоятелството, че значителна част от деянията, инкриминирани с предлаганото допълнение на закона, засягат финансовата система и паричния оборот. Самостоятелното обособяване на главата подчертава специфичния характер на тези престъпления.
Извеждането на престъпното нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз в самостоятелна глава в особената част на Наказателния кодекс се налага като подход поради специфичния родов обект на тази група престъпления, а именно – обществените отношения, свързани с отстояване на ценностите, сигурността, независимостта и целостта на ЕС, консолидирането и подкрепата за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и принципите на международното право и опазване на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации.
Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е
член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 6 от Наказателния кодекс, като в ал. 3, 5 и 6 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. С това отграничаване на хипотезите на престъпно заобикаляне на ограничителни мерки от останалите нарушения са отчетени както особеностите на изпълнителните деяния, чрез които се заобикалят ограничителните мерки, така и някои различни правни последици, които Директивата предвижда за тях.
Предложената регламентация на престъпните състави в чл. 268а от законопроекта се придържа тясно към формулировките на нарушенията на ограничителните мерки, които следва да бъдат криминализирани съгласно Директивата, поради постигнатата в нея висока степен на обобщеност при дефиниране на престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС, при съобразяване на видовете мерки и техните формулировки в множеството актове на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки.
Предлага се и съответно допълнение в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като така се въвежда изискването на член 14 от Директивата.
Когато говорим за прозрачност на собствеността на медиите, освен другото се позоваваме и на правото на ЕС относно действителните собственици. В този контекст днес има съобщение за откриване на процедура срещу България.
Европейската комисия реши да открие процедура за установяване на нарушение, като изпрати официално уведомително писмо на България и още 17 държави членки на ЕС за това, че не са уведомили изцяло за националните мерки за транспониране на някои разпоредби от шестата Директива относно борбата с изпирането на пари (AML) (Директива (ЕС) 2024/1640). Това би позволило на държавите членки да осигурят достъп до регистрите на действителните собственици за компетентните органи, саморегулиращите се органи, задължените субекти и за лицата с легитимен интерес. Шестата директива относно AML се отнася главно до организационни и институционални въпроси на рамката за предотвратяване на изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма. Постепенното прилагане на шестата директива относно AML е от съществено значение за преодоляване на слабостите във финансовата система на Съюза и за гарантиране, че всички държави членки последователно и ефективно прилагат своите правила за борба с изпирането на пари. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.
Стана известно решението по дело C‑598/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) в рамките на производство по дело CY срещу Gândul Media Network SRL.
Спорът
На 8 септември 2021 г. жалбоподателката в главното производство, CY, която е учителка, публикува на страницата си във Фейсбук текст от 22 реда, озаглавен „Кратко ръководство за родители за първия учебен ден“. В него тя посочва, че не желае да получава подаръци от родителите на учениците си.
На 14 септември 2021 г. на уебсайта на онлайн всекидневника „Гъндул“ журналистът НО публикува статия, озаглавена „Оригинално съобщение на учителка до родителите, които смятат да ѝ дават подаръци за първия учебен ден“. В статията е възпроизведен целият текст на CY, без преди това да е взето съгласието ѝ. От акта за преюдициално запитване следва, че впоследствие са били добавени името на жалбоподателката в главното производство и източникът на текста, посредством хипервръзка към нейната страница във Фейсбук.
CY предявява иск пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) за установяване на нарушение на авторското ѝ право и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от това нарушение. С решение от 26 април 2022 г. посоченият съд отхвърля иска, като приема, че разглежданият текст не би могъл да се ползва с авторскоправна закрила. С решение от 3 май 2023 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) потвърждава първоинстанционния съдебен акт.
CY подава касационна жалба до Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), като се поставя въпрос дали разглежданият текст може да се квалифицира като „произведение“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29. Ако се приеме, че текстът би трябвало да се квалифицира като произведение, посочената юрисдикция се пита и какъв е обхватът на предвиденото в член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от тази директива изключение от правото на възпроизвеждане при „използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития“ – дали когато на уебсайта на онлайн всекидневник се възпроизвежда публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение, това възпроизвеждане на текста би могло да представлява съобщаване за „актуално събитие“.
Също така националното законодателство предвижда възможност да се възпроизвеждат кратки откъси от произведенията, стига да не се извлича пряка или непряка икономическа или търговска изгода – каквито условия липсват в Директива 2001/29.
При тези обстоятелства Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно обществени практики, смятани за неуместни, може да се счита за защитено с авторско право произведение?
2) Трябва ли член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното законодателство, която позволява за целите на съобщаването на информация за актуални събития да се заимстват само кратки откъси от произведение, но не и цялото произведение, особено когато то е кратко, и само при условие че не е налице пряка или непряка икономическа или търговска изгода от това?“.
По първия въпрос
Както следва от постоянната практика на Съда, понятието „произведение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува и прилага еднообразно и което предполага да са изпълнени две кумулативни условия: 1. съответният обект трябва да е оригинален, в смисъл да е собствено интелектуално творение на своя автор и 2. само за елементите, които са израз на такова интелектуално творение.
Оригинален обект – необходимо и достатъчно е той да отразява личността на своя автор, като дава проява на неговия свободен творчески избор. За целите на квалифицирането на текста като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29 нямат значение обстоятелства като дължината му, това, че е публикуван онлайн, и дали евентуално принадлежи към някой предварително определен литературен жанр, освен ако тези обстоятелства не се дължат на правила, технически съображения или изисквания, които не са оставяли място за упражняването на творческа свобода от страна на автора – тогава не би бил оригинален. Националният съд трябва да провери дали при съставянето на текста авторът е имал възможност да направи свободен творчески избор, годен да предаде на читателя оригиналността на съответния обект, като тази оригиналност произтича от избора, подредбата и съчетанието на думите, с които авторът е изразил своя творчески дух по оригинален начин и е достигнал до резултат, представляващ интелектуално творение.
Член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуваният в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно смятани за неуместни обществени практики, попада в обхвата на понятието „произведение“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че представлява израз на интелектуално творение, което отразява личността на своя автор.
По втория въпрос
Съобщаването трябва да се отнася до „актуално събитие“, тоест до събитие, което към момента на съобщаването си представлява информационен интерес за обществеността.Задача на компетентния национален съд е да определи с оглед на обстоятелствата по делото дали с публикувания текст се съобщава за актуално събитие.
Свободата на държавите е ограничена по няколко причини, например свободата на преценка не бива да бъде използвана така, че да се застрашат целите на тази директива, свързани с въвеждането на висока степен на закрила в полза на авторите и с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.
В светлината на изложените съображения член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която ограничава обхвата на посоченото в тази разпоредба изключение или ограничение до заимстването на кратки откъси от закриляно произведение, но не допуска забраната за извличане на пряка или непряка икономическа или търговска изгода от заимстването им
Мрежата Х на Мъск е глобена в края на 2025 г. със 140 млн долара за неспазване на изискванията на DSA. Комисията установи, че Х използва непрозрачни рекламни практики и не дава на изследователите достъп до данните, а също така не следи за възрастта на потребителите.
В отговор Мъск призова за премахването на Съюза, сравни го с нацистка Германия и оцени усилията за регулиране на Х като лична атака срещу него. X забрани на Европейската комисия, която издаде глобата, да рекламира в платформата. „ЕС трябва да бъде премахнат и суверенитетът да бъде върнат на отделните страни, така че правителствата да могат по-добре да представляват своя народ“, писа Мъск в платформата Х.
Случаят има развитие. Мъск обжалва през февруари решението пред Общия съд на ЕС, а тази седмица има изявление на Министерството на правосъдието на САЩ: „Европейската комисия неподходящо се опита да разшири правомощията на регулаторния си орган, за да достигне до американски компании, които са извън рамките на нейната юрисдикция“, е заявил прокурор Брет А. Шумате, който ръководи гражданското отделение на Министерството на правосъдието. Съединените щати няма да толерират „ангажирането на Европа в регулаторното надцакване и опитите да контролира американските компании – двигатели на иновациите и икономическия растеж“.
Междувременно има и второ, по-широко европейско разследване на подхода на X за модериране на съдържание на сайта му. ЕС обяви през януари, че разследва X и заради Grok, който е генерирал експлицитни сексуални изображения, включително на деца.Чатботът за изкуствен интелект Grok е създаден от xAI – стартъп на Илон Мъск. Започвайки в края на декември 2025 г., потребителите в Х са подали милиони искания да променят реални снимки на жени и деца в сексуализирани изображения, което предизвиква глобално недоволство от страна на жертвите и регулаторите.
Само за девет дни Грок е публикувал повече от 4,4 милиона изображения. Преглед на The Times консервативно изчисли, че най-малко 41% от публикациите, или 1,8 милиона, най-вероятно съдържат сексуализирани изображения на жени. По-широк анализ на Центъра за противодействие на речта на омразата, използвайки статистически модел, изчислява, че 65 процента, или малко над три милиона, съдържат сексуализирани изображения на мъже, жени или деца.
Констатациите показват колко бързо Грок е разпространявал смущаващи изображения, което е принудило правителствата в Обединеното кралство, Индия, Малайзия и САЩ да започнат разследвания дали изображенията нарушават местните закони. В отговор X ограничи създаването на AI изображения на Grok само за платени потребители, което намали злоупотребите.
С Грок има и други инциденти.
От речта за състоянието на Съюза за 2026 г. стана ясно, че по отношение на платформите онлайн ЕС решава две задачи с правни инструменти:
Още на следващия ден Европейската комисия публикува ЪДП (2026) 681 Законодателно предложение за Акт на ЕС за децата (EU KIDS Act), чиято цел е да повиши безопасността на децата онлайн в Европейския съюз.
EU KIDS ACT = ‘EU Keeping Internet Digital Spaces Accountable and Trustworthy’
Предложението:
Съгласно Акта на ЕС за децата онлайн услугите и магазините за сваляне на приложения трябва да използват инструменти за удостоверяване на възрастта – например приложението на ЕС за проверка на възрастта, което не съхранява документи за самоличност или биометрични данни и по този начин осигурява най-високо равнище на защита на личните данни. Освен това доставчиците на социални медии и платформи за споделяне на видеоклипове ще трябва да проверяват възрастта на потребителите при създаването на нов профил.
Механизмът за прилагане се основава на вече изградените структури по Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект, като използва установените механизми и натрупания експертен опит.
Повече информация ще намерите в съобщението за медиите и документа „Въпроси и отговори“.
Заедно със законодателното предложение са публикувани Съобщение на комисията СОМ (2024) 680 final An EU approach to online child safety Download u Staff Working Document (SWD) (2026) 681 – Analysis of Impacts accompanying the proposal for EU kids Act Download
Словенското министерство на културата публикува промени в Закона за обществените радио и тв в Словения (RTV Slovenia Act) на 26 август 2026.
Предложенията ще заменят управителния съвет на обществената телевизия с генерален директор и ще създадат 7-членен надзорен съвет, като правителството официално ще назначи 6 членове.
Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) в писмо е обърнал внимание на Словения, че предложената структура на управление може да увеличи риска от политическо влияние. EBU има подобни скорошни интервенции във връзка с управлението и в Чехия и Литва. EBU напомня, че Европейския закон за свободата на медиите изисква от държавите-членки на ЕС да запазят редакционната и функционалната независимост на обществените медии, включително обективни и прозрачни процедури за назначаване и защита срещу неоправдано уволнение.
EBU коментира със загриженост и промените във финансирането, като подчертава, че всеки нов механизъм трябва да осигури адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране въз основа на прозрачни и обективни критерии. Словения се подготвя за консултативен референдум на 11 октомври за отпадане на таксите след решение на Националното събрание на 28 август.
EBU призовава за по-дълъг период на консултации. Настоящата консултация приключва на 9 септември, като EBU твърди, че около 2 седмици през летния ваканционен период е недостатъчна, за да могат заинтересованите страни да оценят правилно реформите.
Изявлението е подкрепено от коалиция, включваща Асоциацията на европейските журналисти, Европейската федерация на журналистите, “Репортери без граници” и обществени медии от цяла Европа.
Струва ми се важно за разказа, че БНР и БНТ са сред организациите, подкрепили призива.
Изданието Сега публикува важна новина под горното заглавие. Става дума за европейско законодателство – Регламент за електронните доказателства (Регламент (ЕС) 2023/1543), който влиза в сила на 17 август 2023 г., но става изцяло приложим в целия ЕС на 18 август 2026 г. , и съпътстващата Директива (ЕС) 2023/1544, която задължава доставчиците на цифрови услуги да определят свой законен представител в ЕС.
С правилата разследващите органи в ЕС получават два мощни инструмента: европейска заповед за предоставяне и европейска заповед за запазване на данни, която блокира риска данните да изчезнат, докато бъде поискано предоставянето им, информира Сега.
По силата на регламента разследващите могат да искат данните директно, без тромави бюрократични процедури между държавите, когато се разследва каквото и да е престъпление – от кражба, до убийства и сложни киберизмами. Стандартният срок за получаване на данните е 10 дни, а при спешни случаи – 8 часа. За сравнение, досегашните процедури отнемат от 4 месеца до близо година. Може да се искат данни за абонатите, за самоличността на ползвателите, за трафичните данни и за съдържанието. В последните два случая трябва да има и санкция на съд.
Не намирам на сайта на НС законопроект за изменение на НПК, Сега твърди, че има внесен законопроект от МС, който чака ред.
Meta днес отново е в съда заради твърдения, че пристрастява младите хора към социалните медии – този път в първия федерален процес, заведен от щати – Калифорния, Колорадо, Кентъки и Ню Джърси обвиняват компанията- майка на Instagram и Facebook, че е навредила на децата с технологии, предназначени да бъдат пристрастяващи. Искът обвинява компанията в нарушаване на федералните закони за поверителност на децата и за защита на потребителите, пише днес New York Times.
Искът е сред хилядите дела за телесни повреди и защита на потребителите, заведени от щати, училищни райони и физически лица срещу Meta, YouTube, TikTok и Snap, която притежава Snapchat. През март Meta и YouTube бяха признати за отговорни по знаково дело за телесна повреда в Върховния съд на окръг Лос Анджелис в Калифорния, където млада жена от Калифорния получи обезщетение от 6 милиона долара. Този месец съдия от Ню Мексико осъди Meta да плати щети на обща стойност близо 1 млрд. долара по дело, заведено от главния прокурор на щата. Меtа обжалва. Сега е в ход процес в Тенеси, показващ, че компанията е знаела за опасните ефекти от собствени проучвания сред децата.
Настоящото дело представлява значителна правна заплаха за Meta след тези загуби. Ако четирите щата спечелят, ще търсят щети, доближаващи се до 200 милиарда долара – близо 14% от цялата стойност на акциите на компанията, която възлиза на 1,45 трилиона долара. Процесът в Оукланд се води от само четири щата, но общо 29 щата стоят зад исканията срещу Меtа за над 1.4 трилиона.
От април до юни Мета е дала повече от 2 милиарда долара за съдебни разходи, свързани със съдебните процеси за пристрастяване към социалните медии и други съдебни спорове – все пак несъществена част от тримесечната печалба на компанията от 18 млрд. долара. Медиите сочат обаче, че по-сериозна заплаха е искането да се промени дизайнът на социалните мрежи, да отпаднат броят на следванията и механизми за превъртане и автоматичнно показване на видео, така че продуктите да станат по-малко пристрастяващи.
Законодатели и регулатори също се активизират
Загрижеността за използването на социалните медии се засилва в световен мащаб. Австралия миналата година стана първата страна, която забрани на деца под 16 години да използват социални медии. Оттогава Дания, Франция, Германия, Испания, Индия, Индонезия, Малайзия и други са въвели или обмислят подобни правила.
Европейският съюз миналия месец направи първата стъпка към забрана, която ще бъде най-голямата в света. На официалното заседание на Европейския съвет, на 19 и 20 март 2026 г. бяха гласувани заключения, в които за първи път онлайн защитата на децата в социалните мрежи и цифровата среда беше определена като ключов приоритет за сигурността на ЕС. Европейската комисия последва решението на Европейския съвет и готви законодателно предложение за поетапно ограничаване на достъпа на непълнолетни до социалните платформи.
ЕС установи предварително, че Instagram и Facebook на Meta са в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗЦУ) поради това, че не са идентифицирали, оценили и смекчили рисковете, свързани с достъпа на деца под 13-годишна възраст до техните услуги.Платформите могат да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията в съответствие с Насоките на Законодателния акт за цифровите услуги от 2025 г. относно защитата на малолетните и непълнолетните лица. В случай на нарушение глобата не е малка – до 6 на сто от общия годишен световен оборот на доставчика. Комисията може също така да налага периодични имуществени санкции, за да принуди дадена платформа да ги спазва.
New York Times отбелязва, че “Решението е необичайно пряко усилие за конкретни промени в дизайна на продукта. Това е последният знак за агресивния подход, възприет от европейските регулатори, за да се изправят срещу компаниите за социални медии заради това, което се смята за умишлени усилия за привличане на потребители, особено деца. През февруари властите на ЕС обвиниха TikTok, че използва подобни дизайнерски трикове, за да накара потребителите да се връщат отново и отново.”
През юли 2026 г. ГЕРБ внесе в Народното събрание законопроект за пълна забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години и ограничение за използване между 23:00 и 06:00 ч. за лицата от 16 до 18 години – законопроект 52-654-01-84 .
Още
A former Meta executive says Zuckerberg put growth ahead of child safety. He testified in a landmark child safety trial. (Reuters )
A former Meta executive said Zuckerberg ignored warnings about harms to kids. (Guardian)
На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”
Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –
При законодателните мерки е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден.
Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение.
Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността – по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок декември 2027 г.
В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии.
В различни раздели се споменава за дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност, а някъде – за гражданска и медийна грамотност.
Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?
*
Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”
“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.
*
Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –
13 Август 2026
Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.
*
Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.
