Прекратяване на достъпа до архив, необходим за информирания избор на гражданите: изискване на закона или цензура?

На сайта на БНТ в деня за размисъл 31 октомври се е появило горното съобщение. То информира гражданите, че временно им е отнет достъпът до “предизборните форми” на сайта.  Достъпът ще бъде възстановен в деня след изборите, тоест когато те са упражнили или не правото на си на избор.

Посочва се правно основание – 182 ал. 4 Изборния кодекс, , който забранява предизборната агитация в деня за размисъл и в дена на изборите.

Не е дефинирано понятието “предизборни форми”, нито кой е извършил определянето им за целите на ограничението.

В социалните мрежи се съобщава, че:

а)  ограничението засяга дебатите на кандидатите и участията, вкл. дебатите на членове на инициативните комитети;

б) достъпът до запис  на дебата не е ограничен в канала в YouTube;

в) предаването Панорама е налично частично без участия на членове на ИК.

Не съществува общо законово задължение архивни журналистически материали, вече публикувани преди началото на деня за размисъл, да бъдат сваляни от сайтове, платформи или медийни архиви. По тази причина няма и такава практика. Забранена е предизборната агитация, но се има предвид нова агитация, поради което се прави  разграничение между:

  • архивно съдържание, публикувано по-рано и останало достъпно без допълнително популяризиране;
  • активно препубликуване,  повторно излъчване,  изтъкване или промотиране на  съдържание с пряк агитационен характер в деня за размисъл или в изборния ден.

Ако телевизия или сайт държи в архива си запис на интервю, репортаж или дебати, публикувани преди посочения период, самото  пасивно  съществуване на записите, д които гражданите имат достъп,  не се приема за нарушение.

Българската национална телевизия очевидно е извършила ново тълкуване на ИК и е отнесла забраната към архива. Това е в разрез с практиката, нелогично и неопределено, а вероятно и технически трудно изпълнимо. Доказателство за това е наличието на достъпни записи на дебати и участия в архива в YouTube.

Мотивите на БНТ могат да бъдат различни. В социалните мрежи има предположения – и това не  е укоримо, когато няма логично обяснение. Смята се, че в свалените “форми” има дискредитиращи за Йотова-Вълчев изказвания или моменти. Доколкото нито БНТ, нито БНР съобщиха в централните си емисии за подкрепата на Борисов за двойката Гюров – Кандев, а това направи Бойко Василев в Панорама,  друга хипотеза е, че БНТ иска да ограничи разпространението на новината за подкрепата на Борисов до след изборите.

Прекратяването на достъпа на гражданите до информация, свързана с правата им на избиратели, без правно основание  е цензура и нарушение на политическите им права. Наличието на публикуван архив не е нова агитация и  наличието онлайн  на пасивно архивно съдържание  никога не се е смятало за нарушение.

Впрочем ако се приеме ново тълкуване, че това е нарушение, би трябвало разпоредбата да се прилага еднообразно към цялото архивно съдържание не само на БНТ, а на всички медии онлайн и офлайн (тиражите от вчера да се заключат?) – което е абсурд.

Съветът за електронни медии  следва да се произнесе  налице ли е цензура и как се се стигнало до нея, като изясни фактическата страна – какво точно е отстранено от архива и по какви причини, кой е издал заповед за прекратяване на достъпа до записите, тъкмо когато са най-необходими за информиран избор,  а също заповед и за монтиране на съкратени версии и публикуването им. Необходима е бърза и ясна институционална оценка.

БНТ създава опасен прецедент на намеса в съдържанието преди важен, дори съдбовен вот.

 

 

 

 

 

Tagged

Leave a Reply