Author Archives: nellyo

2020 Специален доклад 301

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

През пролетта е публикуван   Доклад 301 за 2020 година (2020 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

Както в Доклад 301 за 2019 година България не е в Priority Watch List или в Watch List.

Тази година няма държава от ЕС в Priority Watch List,  а в  Watch List от ЕС е само Румъния.

Digital News Report 2020

Институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Университета в Оксфорд публикува поредния си годишен доклад 2020 за състоянието на цифровата журналистика (Digital News Report 2020).

Tagged

DESI 2020

Индексът за цифрова икономика и   общество (Digital Economy and Society Index, DESI) подрежда България на последно място. Индексът на цифровата икономика и общество (DESI) е композитен/ съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровите показатели на ЕС и проследява развитието на държавите-членки на ЕС, в пет основни измерения: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, интеграция на цифрови технологии, цифрови обществени   услуги.

Както се вижда от графиката, България е на последно място в ЕС.

Тук не могат да кажат, че индексът е изготвен от Репортери без граници – не  е, нито че  Гана и Того са неоснователно пред нас – не са, нито че шепа  – местни  – продали се  – едни и същи – които мърсят името на българската държава – са в основата на класирането.

Визуализация

Даннитеdesi-main_graph-page_0

Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа

Днес в Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа

Темите:

Данни и облак

Изкуствен интелект

Базови технологии и вериги за създаване на цифрова стойност

Киберсигурност

5G/6G и свързаност

Устойчивост от гледна точка на околната среда

Електронно здравеопазване

Законодателен акт за цифровите услуги

46.

ПРИВЕТСТВА намерението на Комисията да засили, модернизира и изясни правилата за цифровите услуги чрез приемането на законодателен пакет за цифровите услуги и ПОДЧЕРТАВА необходимостта от бързи действия в тази област.

47.

ОТБЕЛЯЗВА, че основаната на платформи икономика е важна част от единния пазар, тъй като свързва европейските предприятия и потребители през националните граници, дава възможност за търговия, предприемачество и нови бизнес модели и увеличава потребителския избор на стоки и услуги. ПРИЗНАВА, че разширяването и разнообразяването на новите цифрови бизнес модели и услуги значително се промени с течение на времето и някои услуги се изправиха пред нови предизвикателства, които невинаги са обхванати от съществуващата регулаторна рамка. ПОДЧЕРТАВА значителните ползи от Директивата за електронната търговия по отношение на правната сигурност, трансграничната търговия и растежа на цифровите услуги.

48.

ПОДЧЕРТАВА необходимостта от ясни, хармонизирани и основани на факти правила за отговорностите и отчетността в сферата на цифровите услуги, които да гарантират на интернет посредниците подходящо равнище на правна сигурност. ИЗТЪКВА необходимостта от засилване на европейските способности и сътрудничеството на националните органи при запазване и укрепване на основните принципи на единния пазар, както и необходимостта от засилване на безопасността на гражданите и защита на техните права в цифровата сфера в рамките на единния пазар.

Continue reading →

ЕС: Оперативна съвместимост на мобилните приложения за проследяване

Съобщение на ЕК от днес – по темата за  оперативна съвместимост на мобилните приложения за проследяване на случаите на заразяване с коронавирус.

Държавите членки с подкрепата на Комисията се споразумяха за набор от технически спецификации за гарантиране на безопасен обмен на информация между националните приложения за проследяване на контактите, които се основават на децентрализирана архитектура. Това се отнася за по-голямата част от приложенията за проследяване, които вече функционират или предстои да започнат да функционират в ЕС. След внедряването на техническото решение тези национални приложения ще функционират безпроблемно, когато ползвателите им пътуват в друга държава от ЕС, която също следва децентрализирания подход.

Повечето държави членки взеха решение да въведат в употреба мобилни приложения в допълнение към ръчното проследяване на контактите и разпространението на коронавируса. Голямата част от одобрените национални приложения се основават на децентрализирана архитектура, което означава, че произволните идентификатори на ползвателите, които са били засечени в близост в рамките на определен период от време, остават в телефона и ще бъдат проверени от него за съответствие с идентификаторите на ползвателите, за които е докладвано, че са заразени. Техническата спецификация за оперативна съвместимост ще позволи тези проверки да бъдат извършвани и по отношение на ползватели, които пристигат от други държави членки, без да е необходимо изтеглянето на няколко национални приложения.

Споделяната между приложенията информация за потребители в непосредствена близост ще се обменя в криптирана форма, така че да се възпрепятства идентифицирането на отделните лица, в съответствие със строгите насоки на ЕС относно защитата на данните в приложенията. Няма да се използват данни за географско позициониране.

Tagged

Евробарометър: Отношението на европейските граждани към корупцията

 
Европейската комисия публикува резултатите от последното специално проучване на Евробарометър относно корупцията.
То показва, че корупцията е неприемлива за голямо мнозинство от европейците (69 %). 
Седем от десет европейци смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна и считат, че тя съществува в националните публични институции (70 %) и сред политическите партии и политиците (53 %). 
В 18 държави членки делът на респондентите, които считат корупцията за широко разпространена, е намалял от 2013 г. насам и само малка част от европейците считат, че корупцията засяга ежедневието им (26 %).
Проучването на общественото мнение към корупцията е достъпно онлайн тук.

 

ЕС представя план за действие 2020 за борба с дезинформацията в Европа и извън нея

ЕС  засилва действията си за борба с дезинформацията.

Документите

JOIN(2020) 8 final Справяне с дезинформацията на COVID-19:  фактите

 

Контекст

Европейската комисия и върховният представител предлагат конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на система за бързо предупреждение, както и стриктен контрол върху прилагането на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите. Планът за действие също така предвижда увеличаване на ресурсите, които се отделят за тази цел.

Планът е насочен към четири основни области, които са важни с оглед на повишаването на способностите на ЕС в тази сфера и засилването на сътрудничеството между държавите членки и Съюза:

  • Подобряване на откриването: оперативните групи за стратегическа комуникация и Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и делегациите на ЕС в съседните на Съюза страни, ще бъдат подсилени значително с допълнителен специализиран персонал и инструменти за анализ на данни. Очаква се бюджетът на ЕСВД за стратегическа комуникация в отговор на дезинформацията и за повишаване на осведомеността за нейното отрицателно въздействие да бъде увеличен повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. до 5 млн. евро през 2019 г. Държавите от ЕС трябва да допълват тези мерки, като подобряват своите собствени средства за борба с дезинформацията.
  • Координирана реакция: ще бъде създадена специална система за бързо предупреждение с участието на институциите на ЕС и държавите членки. Чрез нея ще се улеснява обменът на данни и оценки за дезинформационни кампании и ще се изпращат сигнали за заплахи от дезинформация в реално време. Институциите на ЕС и държавите членки също така ще насочат вниманието си към проактивно и обективно информиране за ценностите и политиките на Съюза.
  • Онлайн платформите и индустрията: подписалите кодекса за поведение трябва бързо и ефективно да изпълнят ангажиментите, поети в неговите рамки, като насочат вниманието си към неотложните действия във връзка с европейските избори през 2019 г. Това включва по-специално гарантиране на прозрачността на политическата реклама, повишаване на усилията за закриване на активни фалшиви профили, маркиране на всички взаимодействия, в които не участват хора (съобщения, разпространявани автоматично от ботове), сътрудничество с проверителите на факти и научните изследователи за откриване на дезинформационни кампании, както и даване на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация. Комисията, подпомагана от Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, ще наблюдава внимателно и постоянно изпълнението на ангажиментите.
  • Повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите: в допълнение към провеждането на целенасочени кампании, институциите на ЕС и държавите членки ще насърчават медийната грамотност чрез специални програми. Ще бъде предоставена подкрепа на националните мултидисциплинарни екипи от независими проверители на факти и изследователи, за да откриват и разобличават дезинформационни кампании в социалните мрежи.

Комисията също така представи доклад относно напредъка, постигнат в борбата с дезинформацията онлайн след  съобщението на ЕК от  април 2018 г.

Прессъобщението и съпътстващите документи

Tagged

КЗК се самосезира за нарушение на БТВ по сигнал на Нова

В  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)  е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение  на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.

Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.

Какво се твърди: нарушаване  на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си  скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.

Контекстът, в който става това

Tagged

Мрежа от пропагандни машини

Васил Божков влиза в историята на българските медии. И досега е заслужавал да бъде в историята, но – както обикновено става – развалянето на отношенията води до разкриване на факти, за които  предполагаме, но трудно се доказват. Финансирането на Нова телевизия  се основава на рекламен  договор за  10 години по 20 милиона лева без ДДС.  Срещу пълен съпорт на хазартната дейност на Божков.

Държавата на Борисов присъства в картинката два пъти:

  • първо, при придобиването на медийната група от Домусчиеви – а не от кандидата Келнер;
  • второ, при осигуряването на финансиране.

Борисов казва, че няма медии, но държавата на Борисов превръща медиите в пропагандни машини. Какво се вижда от сагата с Божков: държавата на Борисов  иска от едрия бизнес да издържа пропагандата и футбола, а срещу това осигурява чадър.

Не случайно Васил Божков казва за футболния  Левски – “от когото съм го взел, на него го връщам”. Е, може да има някакви други имена отпред. Същото е с медиите. Може да има някакви други имена отпред.

Кипи дейност, изменят се закони, закон на Пеевски осигурява прозрачност на собствеността, създават се регистри  –  в които    ще се описват назначените медийни бизнесмени – но  става ли по-ясно какви са механизмите на контрол?

В България има   мрежа от пропагандни машини. Как да се различава ТВ7 от Канал3 от Нова – все Мая Костадинова е отсреща.  За съжаление и БНТ отразява събитията като елемент от мрежата.

Малкото останали реални медии се нуждаят от  подкрепа – и ето защо: медиите формират обществените дебати  за важните неща:

По тази тема – в БГ Радио

Редакционна политика и редакционна отговорност: New York Times

В рубриката си за мнения и коментари (Op-Ed) Ню Йорк Таймс публикува  статия  на  сенатора Том Котън, републиканец от Арканзас и близък съюзник на президента Тръмп, под провокативното заглавие „Изпрати войските“.

Възмущението от статията идва и отвън, и от  нюзрума на Ню Йорк Таймс. Много служители  възразяват срещу  статията, мнозина използват  един и същи туит : “Running this puts Black @nytimes staff in danger.”

Ръководството отговаря колебливо, появява се статия Защо публикувахме Том Котън?, обясняваща публикацията с  ангажимент към читателите  да се предоставят дебатите  “по важни въпроси като този”.  Независимостта на The New York Times изисква да не се  публикуват само възгледи, с които са се съгласили редакторите – и основна цел е не да ви кажа какво да мислите, а да ви помогна да формирате мнение, пише Джеймс Бенет –  редакторът, отговорен за тази рубрика.

Има притеснения, че легитимирахме  Котън, продължава Бенет. Наистина той има и други полета на изява,  но ние му дадохме още едно. Можехме да съпроводим статията му с коментар, да предоставим контекст.  Разбира се, от съществено значение за ценността на нашата работа е, че оставяме всеки отделен глас да звучи самостоятелно. Но особено в този период на страх за бъдещето на страната – особено в този момент, когато толкова много хора се чувстват толкова уязвими – читателят може да се почувства предаден.

И това ни води до ново притеснение – че застрашихме колегите си и по-специално нашите афро-американски колеги, публикувайки Op-Ed на Cotton. Но за мен откритото обсъждане на влиятелни идеи, вместо да ги пускаме безпроблемно, е много по-вероятно да помогне на обществото да намери правилните отговори, се казва в статията на Джеймс Бенет. 

Паралелно беше публикувана и статията, в която Мишел Голдбърг, член на редколегията, нарича публикувания материал на сенатора Котън фашизъм.

Джеймс Бенет вече не работи в Ню Йорк Таймс.  Разделяме се с журналист с невероятен талант, се казва в съобщението на издателя за оставката на Бенет.

А статията на Котън е съпроводена с редакционна бележка:

След публикуването си това есе  срещна силна критика от много читатели (и от много колеги), което накара редакторите да прегледат текста и процеса на редактиране. Въз основа на този преглед ние заключихме, че есето не отговаря на нашите стандарти и не би трябвало да бъде публикувано.

Основните аргументи, изтъкнати от сенатор Котън, колкото и неприемливи да ги намерят много хора, представляват важна част от настоящите дебати. Но като се има предвид важността на  темата, влиятелната позиция на сенатора и тежестта на стъпките, които той предлага, есето трябва да бъде подложено на най-високото ниво на контрол. Вместо това процесът на редактиране беше прибързан и погрешен, а отговорните  редактори не бяха достатъчно ангажирани.   […] Редакторите трябваше да потърсят допълнително потвърждение на тези твърдения или да ги премахнат.  […]
И накрая, не успяхме да предложим подходящ   контекст – нито в текста, нито в представянето му – който би могъл да помогне на читателите да поставят възгледите на сенатор Котън в по-широка рамка на дебатите.

Към въпроса за плурализма на гледните точки.