Да си спомним за проф. Тончо Жечев.
Роден на 6 юли 1929 г., днес той щеше да навърши 88 години.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Author Archives: nellyo
Свобода на словото v интелектуална собственост
Върховният съд на САЩ единодушно (с осем гласа, без новоназначения съдия) се произнася по делото Matal v. Tam, съдия Кенеди докладва.
Решението е отразено в статии с големи заглавия в САЩ. Заглавията са толкова различни, че човек се чуди за едно и също решение ли става дума.
Американската патентна и търговска служба отказва на азиатско-американска рок група да регистрира “The Slants” като търговска марка, защото това е обидна дума в английския език. Обжалват решението като противоконституционно – и в последна сметка постигат победа във Върховния съд. Съдът постановява, че въпросната законова разпоредба, съдържаща ограничението, нарушава Първата поправка.
Първо, решението укрепва възглед, който отдавна се бори за живот – при преценката за правата на интелектуална собственост да се вземат предвид и съображения за свободата на изразяване, правата на интелектуална собственост и правата по Първата поправка да бъдат балансирани, а не претеглени в полза на носителите на права на интелектуална собственост. Такава тенденция има и в Европа – в работата на ЕСПЧ, или поне ни се иска да е тенденция – засега в отделни единични решения.
Второ, Върховният съд потвърди, че термини или фрази, които могат да засегнат определена общност, все още са защитено слово съгласно Първата поправка. Дори думи, които внушават омраза въз основа на раса, етническа принадлежност, пол, религия, възраст, физическо увреждане или друга подобна основа, се оказват защитени. В САЩ, не навсякъде.
Когато говорим за национални различия в защитата на свободата на изразяване – това решение е един добър пример.
Отчет на БНТ, 2017/1
На сайта на Съвета за електронни медии, под документите за кандидатстване за генерален директор на БНТ, е публикуван и Отчет на Българската национална телевизия за програмната, технологичната и финансовата дейност за изтеклото първо полугодие на 2017 година.
На същата страница на сайта има и образец за Декларация за кандидатите за генерален директор на БНТ, в която – освен другото – се изисква всеки един кандидат да декларира, че има обществен авторитет и професионално признание.
Не мисля, че е работа на едно лице да декларира, че има обществен авторитет.
ЕС: когато искат да заплащаме с лични данни
В Официален вестник на ЕС:
Резюме на становището на Европейския надзорен орган за защита на данните относно Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание.
Интересно становище относно интересна и много разпространена хипотеза – предоставяне на привидно безплатни услуги, за които обаче заплащаме с личните си данни вместо с пари.
Има обаче един проблемен аспект на предложението, тъй като то ще се прилага в ситуации, при които за дадено цифрово съдържание се заплаща цена, но и когато цифровото съдържание се предоставя срещу изпълнението на други ангажименти, които нямат парично изражение, а са под формата на лични или други данни. ЕНОЗД предупреждава срещу въвеждането на всяка нова разпоредба, която предвижда, че хората могат да заплащат със свои данни така, както заплащат с пари. Основни права, като например правото за защита на личните данни, не могат да бъдат сведени до обикновен потребителски интерес и личните данни не могат да бъдат приемани като обикновена стока.
По-късно беше публикувано предложението на Малтийското председателство на Съвета за общ подход (1 юни 2017).
Пътят не този проект не е лек – вж и становището на Франция (на Сената на Френската република) относно субсидиарността от 2016 г.
ЕС: преодоляване на геоблокирането
Работи се по Регламент за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар.
В хода на обсъждането Регламентът вече се предлага да бъде за неопрадваното блокиране. Балансите са трудни и първоначалното очакване за отпадане на ограниченията изглежда няма да се оправдае.
Докладът на Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн в Европейския парламент
ЕС: трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание
В Официален вестник на ЕС:
Из съображенията:
Безпрепятственият достъп в рамките на Съюза до услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин на потребителите в техните държави членки на пребиваване, е важен за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за ефективното прилагане на принципите на свободно движение на хора и услуги. Тъй като вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, което се основава, inter alia, на свободното движение на хора и услуги, е необходимо да се гарантира, че потребителите могат да използват преносими услуги за онлайн съдържание, които предлагат достъп до съдържание като музика, игри, филми, развлекателни програми или спортни събития, не само на територията на тяхната държава членка на пребиваване, но и когато временно се намират в друга държава членка за цели като развлечения, пътешествия, служебни пътувания или мобилност с учебна цел. Ето защо пречките, които затрудняват достъпа и използването на тези услуги в такива случаи, следва да се премахнат.
Целта на настоящия регламент е да се приспособи хармонизираната правна рамка за авторското право и сродните му права и да се изработи общ подход към предоставянето на услуги за онлайн съдържание на абонатите, които временно се намират в държава от ЕС, различна от тяхната държава на пребиваване, като се премахнат пречките пред трансграничната преносимост на услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин. Настоящият регламент следва да осигури трансгранична преносимост на услуги за онлайн съдържание във всички засегнати сектори и съответно да предостави на потребителите допълнителни средства за достъп до онлайн съдържание по законосъобразен начин, без да се засяга високото равнище на закрила, осигурено с авторското право и сродните му права в Съюза, без да се променят съществуващите лицензионни модели, като например териториалното лицензиране, и без да се засягат съществуващите финансови механизми.
Новият европейски консенсус за развитие: изпълнението на Програмата за устойчиво развитие 2030
Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие , която ООН прие през септември 2015 г., съдържа отговора на международната общност на световните предизвикателства и тенденции, свързани с устойчивото развитие. Като работят за изпълнението на Програмата до 2030 г., ЕС и неговите държави ще допринесат и за една по-силна, по-устойчива, приобщаваща, сигурна и благоденстваща Европа.
В Официален вестник на ЕС:
Съвместно изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията Новият европейски консенсус за развитие: нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще.
Придобиването на Sky: втори опит
Мърдок/21st Century Fox притежава дялове в Sky (39%), сега иска да изкупи и останалите. Това не е първи опит, опитът през 2011 беше съпътстван от шумен скандал заради методите на събиране на информация за вестниците на Мърдок. Но и сега “транзакцията повдига опасения за риск от засилено влияние от страна на семейния тръст Мърдок върху британските новини и политическия процес поради уникалното присъствие на фамилията в радиото, телевизията, в печата и онлайн”. Защо – лорд Дейвид Пътнам коментира за The Guardian:
Това е история за една медийна империя, която последователно и умишлено подкопава демокрацията в Обединеното кралство, САЩ, Австралия и другаде не просто в стремеж за печалба, но в стремеж за власт. Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред.
Разследването Leveson показа докъде води изумителната интимност на медии и власт – признанията на бившия премиер Камерън:
Have we all got too close? Yes.
За разлика от България, в Обединеното кралство сливанията и придобиванията на медии са предмет не само на икономически анализ от конкурентния регулатор (Органа за конкуренцията и пазарите, CMA). Както на всички е ясно, може да влияеш прекомерно върху общественото мнение дори ако концентрацията не противоречи на правилата в конкурентния закон. Поради това регулаторът Ofcom провежда и неикономически анализ за медийното многообразие ( чл.21.4 от Регламента за сливанията).
За разлика от България, двойният анализ не позволява на всекиго, интимен с властта – или самият той властта – да придобива медии неограничено.
И за разлика от България, както се вижда от докладите (сравни с решението на КЗК за Лафка) има не само правна уредба – има и данни.
*
- министърът на културата дава публичност на доклада, получен от комуникационния регулатор Ofcom, за очакваното въздействие на сделката и
- регулаторът Ofcom публикува доклад дали придобиващият е подходящ да разшири медийната си собственост (fit and proper test).
Дава се срок 14 юли за реакция, след което министърът на културата Карин Брадли ще реши дали ще възлага по-нататъшно задълбочено разследване.
Радио България: какво всъщност се обсъжда
Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,
че знае от много достоверен източник,
че Бетина Жотева, член на СЕМ, казала,
че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,
че е за закриване на Радио България.
Бетина Жотева казала,
че нито министър Захариева й е казала,
нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,
че е за закриване на Радио България.
*
Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет – но да се върнем към Радио България.
I
Радио България и реформата в БНР
Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната. Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.
За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:
- Първо, разпространението на програмата онлайн
Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция Радио Кърджали. Този факт стана широко известен при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.
Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):
искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.
Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане – пет години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол
защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.
- Второ, редуцирането на съдържанието онлайн
Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.
Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.
Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.
II
Реакцията към стъпките, предприети от БНР:
- СЕМ
СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава
да изиска информация от КРС с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и
да изиска от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.
- Парламент
На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.
Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.
Министър Захариева заявява ясно, че министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание, че Радио България „под формата, която го разбираме, класическата“ не съществува – и става дума за чуждоезикова продукция.
За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.
МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.
На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:
Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.
До медиите това съобщението достига накратко така: Президентът забрани да се закрива Радио България.
- Работещите в Радио България
Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.
След срещите и публикациите поне става ясно: парламент, президент и правителство не могат да вземат програмните решения на обществените медии.
III
А сега?
Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.
УС на БНР приема за сведение изразените мнения и решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.
Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност, общественото радио също.
Така че предстои да се решава обща задача: публичният ресурс да бъде инвестиран в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи, за изпълнение на обществената мисия на БНР.
Спорът БНР – Музикаутор, нова фаза
На сайта на КЗК има съобщение, според което
С Определение № 654/15.06.2017 г. Комисията за защита на конкуренцията, на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, ПРЕДЯВИ на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“ твърдение за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.
В срок от 30 (тридесет) дни адресатът на определението и молителят имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения.
*
През април 2017 СГС прекрати делото, заведено от БНР, поради недопустимост на иска.
През юни 2017 БНР и Музикаутор подписаха договор.
