В Официален вестник – Съобщение за COM (2011) 588 Доклад на Комисията — 28-и годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС за 2010 г.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Author Archives: nellyo
Програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа
В Официален вестник – съобщение за Програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа.
Въпреки трудната обстановка на пазара на труда в условията на икономическа криза, висшето образование е разумен избор. Все още обаче европейските институции за висше образование не използват изцяло възможността да играят своята роля в обществото.
Европа вече не играе водеща роля в световната надпревара за знания и таланти, а в това време страните с бързоразвиващи се икономики рязко увеличават инвестициите си във висшето образование. ЕС продължава да изостава по отношение на дела на научните изследователи в общата работна сила: те представляват 6 %, в сравнение с 9 % в САЩ и 11 % в Япония. Икономиката, основана на знания, се нуждае от хора с подходящ набор от умения: както общоприложими умения, така и електронни умения за дигиталната епоха.
Закрила на децата в цифровия свят
В Официален вестник – съобщение за доклад Закрила на децата в цифровия свят на Европейската комисия за прилагане на Препоръка (1998).
Потребителите и особено децата използват вече медиите по коренно различен начин и в това отношение е налице непрекъснато развитие. Медиите във все по-голяма степен се използват от децата чрез мобилни устройства, включително (онлайн) видеоигри, а в интернет има все повече медийни услуги по заявка. Налице е един нов феномен — социалните мрежи.
Тези нови тенденции предлагат много възможности , но също
така поставят някои предизвикателства по отношение на защитата на децата в цифровия свят.
Медии и избори 2011
СЕМ огласи резултатите от мониторинг по време на предизборната кампания 2011.
Доклад 2011 [PDF] (18 Ноември 2011 г.). Кой е най- активен:
Докладът завършва с изводи за състоянието на законодателството и прилагането му.
ЕС: Детската порнография
Проектът е един от първите, внесени в националните парламенти за оценка за пропорционалност в началото на 2010. Сега е в този вид.
Основен въпрос, свързан с тази директива, беше предвиденото блокиране на сайтове.
Коментари: To block or not to block?
Законопроект за БТА
В парламента е внесен законопроект за БТА.
Вносители са Даниела Петрова и Екатерина Михайлова.
Както посочват мотивите, Законопроектът за Българската телеграфна агенция се предлага за разглеждане и приемане в изпълнение на § 6 ПЗР на Конституцията. Сега статутът и дейността на БТА са определени с Решение на 36-то НС от 29 юни 1994 г. за приемане на Статут на Българската телеграфна агенция (обн. ДВ, бр. 56 от 1994 г.).
ЕК: Гърция – държавна помощ – казина – възстановяване
Днес в Официален вестник:
решение на Европейската комисия относно държавна помощ, предоставена от Гърция за някои гръцки казина C 16/10 (ex NN 22/10, ex CP 318/09)
Държавните казина и едно частно казино в Гърция имат ниски цени на входните билети и съответно се ползват с по-благоприятни данъчни условия: останалите казина трябва да плащат на държавата данък вход от 12 EUR на човек (80 % от 15 EUR), а посочената група – само 4,80 EUR (80 % от 6 EUR).
Данъчната дискриминация се финансира с публични ресурси. Ако държавата пропусне приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, съответната мярка се финансира с публични ресурси.
Комисията констатира, че не е ясно защо по-ниска цена на входен билет е необходима специално в случая с едни казина, а не се налага по отношение на останалите.
Комисията признава правото на държавите да регламентират хазарта на своята територия при спазване на законодателството на ЕС и приема, че такова регламентиране, целящо да контролира и да ограничава хазарта, е законосъобразна цел на обществения ред. Но аргументът, че мярката има за цел да ограничи хазарта, не може да се съвмести с факта, че казината с ниска цена за вход са разположени най-близо до основни населени места в Гърция.
Оспорваната мярка е била въведена без предварително уведомяване на Комисията.
Определянето на сумата за възстановяване трябва да се основава на факта, че гръцката държава се е отказвала от приходи от данъци от публичните казина в размер на 7,20 EUR на входен билет (разликата между данъка от 12 EUR на входен билет, плащан на държавата от едната група казина, и данъка от 4,80 EUR на входен билет, плащан от другата група).
Националните органи следва да изчислят точните суми, които да бъдат възстановени въз основа на насоките, дадени от Комисията в нейното решение.
Сумата се дължи от 1999 г. насам с лихви от датата, на която са били предоставени на получателя, до действителното им възстановяване.
*
ЕС: нова агенция за управление на информационни системи в областта на сигурността
Днес в Официален вестник:
Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.
Управителен орган с цел да се осигури оперативното управление на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Визовата информационна система (ВИС) и системата „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци, както и потенциално управлението на други информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.
Музикалните класации и Изборният кодекс
ЦИК санкционира радио за т.нар. музикални класации в изборния ден. Капитал поставя въпроса доколко мярката е уместна, справедлива, пропорционална и ефективнo приложена. Въпросът е принципен.
- Мярката като законодателно решение
Ограничението за разгласяване на резултати до официалното обявяване на края на изборния ден не е (само) българска мярка. Има я в много държави. Мярката не се смята за непропорционална спрямо интереса да не се влияе върху още негласувалите. Данните показват, че разгласяването влияе.
Ограничението е мярка от времето преди уеб 2.0. В новите условия то – или поне в българската версия – не се отнася до блоговете и мрежите. Това поставя под въпрос технологичната способност на изборната администрация ефективно да ограничи разгласяването на резултати (защото те се разгласяват чрез мрежите). Според ЕСПЧ намесата трябва не само да е пропорционална, но и ефективна [ ECHR, Sunday Times v UK, 1979] . Тази мярка вече не е.
Поради това в други държави (следя обсъждането в Канада) се обмисля отпадането на ограничението от изборното законодателство (повод – нарушения чрез Туитър).
- Прилагане на мярката
В България ограничението остана и в новия Изборен кодекс като императивна норма. Прилагането поражда други въпроси: Дали заобикалянето на ограничението (музикални класации) се приема за равносилно на нарушение. Дали всички са равни пред закона или той се прилага избирателно.
Капитал анализира фактите (сравнява с предходно решение на ЦИК) и смята, че актът на ЦИК е проблематичен и че се прилага двоен стандарт.
Все пак може би трябва да се има предвид, че самата норма е проблематична, защото все по-малко може да се гарантира ефективното й прилагане.
Медиен плурализъм
Британският регулатор Ofcom е обявил консултация по въпроси, свързани с измерване на медийния плурализъм. Това е следствие от казуса с изкупуването на British Sky Broadcasting Group от News Corporation и проведения тогава тест за обществен интерес.
В момента има правила за гарантиране на плурализма, които включват теста за обществен интерес, прилаган при сливане на медийни предприятия. Други правила включват ограничения (прагове) за крос-медийна собственост. Ofcom търси коментари по въпроси като:
- Какви са опциите за измерване на медийния плурализъм в различните платформи?
- Препоръчително ли е да се въведат абсолютни ограничения (прагове) за пазарен дял на медиите, които произвеждат/разпространяват новини?
- Освен при сливане, как и от кого да се следи медийният плурализъм?
- Да се включват ли в анализа уебсайтове и ако да, кои от тях?
- Дали и как в анализа да се включва Би Би Си?
Ofcom очаква коментари до 17 ноември 2011 г. Формата за участие.
България няма тест за обществен интерес, нито секторни правила в областта на медийния плурализъм.
Втори въпрос е – дори да би имало правила – как биха се прилагали при наличната непрозрачност на собствеността.
