Медийно право

Има съобщение, потвърдено от офиса на комисаря по конкуренцията, че до България е изпратено писмо по повод българския модел на цифров преход. Процедурата, която се използва от ЕС  при некоректно прилагане на правото на ЕС има фази – това е началото на първата (информационна) фаза с два месеца срок за отговор.

Проблемите според медиите са няколко –

1. изискването кандидатите да нямат телевизионна дейност в чужбина;
2. резервиране на честоти за  БНТ, която към момента е нямала съответна лицензия;
3. българският модел must carry, въведен с особености заради ТВ2, впоследствие включил ТВ7, МСАТ, Дарик  и ББТ;
4. аналоговите   честоти, които  се раздадоха по критерий обем реклама – не се налага ЕК да казва в чия полза е това.
   

Според правото на ЕС:

Радиочестотите  трябва да бъдат разпределяни и давани от националните регулиращи органи според набор от хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и според обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотата.

По силата на  това писмо тежестта на доказване е за България.

Интервенцията на ЕК е по сигнал. Има изключени от старта на цифровия преход интереси и  включени  интереси. Някои първоначални предположения:

• Посочените проблеми възникват по времето на тройната коалиция, но ефектите са и по-късни:  напр.  ефектът  НУРТС-България   (1) се появи и получи разрешение през 2010, (2) комбинира разрешение за спектър (Тауърком) със собственост върху българската преносна мрежа (НУРТС), (3) има собственици с дялове 50 на 50, търсен паритет на интереси, (4) в конструкцията има офшори с определен контекст, (5) икономически субекти, свързвани с миналото правителство, са свързани с държавата и собствеността й и сега. Включените интереси изглеждат актуализирани.

• Няма да се защитава всичко, което тези бизнес кръгове вече имат. От финала на отчета на СЕМ се вижда например, че  цифровото must carry  е дошло в повече на някои: “Българският законодател е въвел твърде широк кръг субекти на това право, като същевременно не са предвидени  достатъчни мотивации за възползването от него. Така има реален риск да се резервират позиции  на цифровите мултиплекси, които за дълго да остават неизползвани.”  ЕК не одобрява модела – добър повод за промени.

Новината идва в  навечерието на срещата на независимите  българските медии, тази година в Холандия, която има тема Медии и пари  и ще бъде открита от министър-председателя.