Author Archives: nellyo

Отново допълнителен трансфер за БНТ

Както се вижда от приложения текст, БНТ за пореден път получава трансфер от бюджета за да плати цифрово наземно разпространение на програми. Просрочени задължения.

Ето какво е казал Борисов през 2010 година по въпроса за заплащането на разпространението на програмите на БНТ.

Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (вж например 2021 – за непрекъснатост на разпространението,  за българското председателство на ЕС, за  правата за мачовете от А група)  – какво е това от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ?

Изпълнението се възлага на генералната директорка на БНТ – но “при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.” Значи държавна помощ все пак. Значи компенсиране за обществена услуга. Ако е така, защо толкова години се налагат допълнителни трансфери специално за БНТ?

ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 147

от   17 септември   2026 година

За одобряване на допълнителен трансфер за Българската национална телевизия за 2026 г.

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

П О С Т А Н О В И:

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер
10 000 000 евро за Българската национална телевизия (БНТ) за 2026 г. за заплащане на просрочени задължения за електронни съобщителни услуги за разпространение на телевизионни програми чрез наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.

Чл. 2. Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българската национална телевизия за 2026 г.

Чл. 3. Генералният директор на Българската национална телевизия да извърши съответните промени по бюджета на БНТ за 2026 г. и да уведоми министъра на финансите.

Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2026 г.

Заключителни разпоредби

§ 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

§ 2. Изпълнението на постановлението се възлага на генералния директор на Българската национална телевизия, който отговаря и за използването и отчитането на средствата при спазване на законодателството по държавните помощи, включително избягването на свръхкомпенсиране на БНТ за възложената обществена услуга.

§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА

Комисията публикува законодателното предложение EU Kids Act

От речта за състоянието на Съюза за 2026 г. стана ясно, че по отношение на платформите онлайн ЕС решава две задачи с правни инструменти:

  • първо, защита на децата – с регламент EU Kids Act,
  • второ, защита на всички от пристрастяващия дизайн и техниките за задържане на вниманието в мрежите – с Digital Fairness Act.

Още на следващия ден Европейската комисия публикува ЪДП (2026) 681 Законодателно предложение за Акт на ЕС за децата (EU KIDS Act), чиято цел е да повиши безопасността на децата онлайн в Европейския съюз.

EU KIDS ACT = ‘EU Keeping Internet Digital Spaces Accountable and Trustworthy’

Предложението:

  • въвежда забрана на социални медийни платформи да дават достъп на деца под 13-годишна възраст;
  • за децата на възраст от 13 до 15 години предложението предвижда родителски контрол, като родителите или настойниците ще могат да създават детски профили, до които децата ще имат достъп чрез профила на родителя или настойника.
  • въвежда единна минимална възраст от 15 години, от която непълнолетните в ЕС могат самостоятелно да създават свой профил. По този начин се въвежда поетапен подход.
  • обръща и тежестта на доказване: доставчиците на услуги вече ще трябва да доказват, че услугите им са съобразени с възрастта на децата и са безопасни още при проектирането им.
  • въвежда редица задължения за всички онлайн услуги, които предлагат на потребители под 18-годишна възраст социални медии, платформи за споделяне на видеоклипове, видеоигри, виртуални събеседници с изкуствен интелект и чатботове. Сред тях е забрана на пристрастяващи функции и на системи за препоръчване на съдържание въз основа на профилиране. Въвежда се забрана за безкрайното превъртане и за насочените известия (“push” нотификации) по време на часовете за сън.

Съгласно Акта на ЕС за децата онлайн услугите и магазините за сваляне на приложения трябва да използват инструменти за удостоверяване на възрастта – например приложението на ЕС за проверка на възрастта, което не съхранява документи за самоличност или биометрични данни и по този начин осигурява най-високо равнище на защита на личните данни. Освен това доставчиците на социални медии и платформи за споделяне на видеоклипове ще трябва да проверяват възрастта на потребителите при създаването на нов профил.

Механизмът за прилагане се основава на вече изградените структури по Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект, като използва установените механизми и натрупания експертен опит.

Повече информация ще намерите в съобщението за медиите и документа „Въпроси и отговори“.

Заедно със законодателното предложение са публикувани Съобщение на комисията СОМ (2024) 680 final An EU approach to online child safety Download  u Staff Working Document (SWD) (2026) 681 – Analysis of Impacts accompanying the proposal for EU kids Act Download 

БХК: Костадин Костадинов и партия „Възраждане“ са окончателно осъдени за антисемитска дискриминация спрямо Соломон Паси

Народният представител Костадин Костадинов, лидер на прокремълската партия „Възраждане“, е осъден на последна инстанция за дискриминационна реч спрямо бившия народен представител и министър на външните работи Соломон Паси, съобщава Българският хелзинкски комитет. От БХК са предоставили правна помощ на Паси по случая.

С решение от 3 август 2026 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение на Административен съд – София-град от 26 септември 2025 г., с което се оставя в сила решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от 25 март 2025 г. Тази поредица от произнасяния е по жалба на Соломон Паси срещу серия публикации на партия „Възраждане“ и председателя ѝ Костадин Костадинов в социалниет мрежи.

В решението си КЗД установява, че Костадинов е осъществил нарушение на законовата забрана за дискриминация под формата на „тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“. Комисията установява, че нарушенията са осъществени и чрез липсата на премахване на антисемитски коментари от потребители на социалните мрежи под публикациите.

С решението на КЗД, което е оставено в сила с окончателното и неподлежащо на обжалване решение на Върховния административен съд от 3 август 2026 г., Костадин Костадинов и партията „Възраждане“ са задължени да премахнат публикациите.

КЗД е установила още, че както Костадинов и партията, така и други двама ответници по преписката, не са осъществили дискриминация като са бездействали да бъде премахнат колаж с антисемитско съдържание и образа на г-н Паси в „Телеграм“ канал, свързан с партията. В тази част и двете съдебни инстанции са отхвърлили жалбите на г-н Паси и са оставили установеното от КЗД в сила.

Brain Rot: трябва ли да се притесняваме

Публикация в NYT, посветена на т.нар. мозъчно гниене, от професионалисти, които се занимават с изследването на проблема. Изводът: има проблем в пристрастяващия дизайн. Толкова повече става важна институционалнаат реакция, която ще последва делото срещу Мета в Калифорния и делата по DSA в Европа.

Фивналната част на публикацията –

Трябва да се притесняваме. Но не и за нашите деца или съдържанието, което произвеждат и консумират. Трябва да се притесняваме за инфраструктурата на социалните медии, която накара устойчивото, фокусирано внимание – самият капацитет, необходим за индивидуалното израстване, дълбоката лична връзка и общественото участие – да e непостижимо за цяло поколение. Вместо да обсъждаме дали тийнейджърите си съсипват мозъците с Ballerina Cappuccina*, трябва да се запитаме защо най-сложните технологични компании в света систематично оптимизират алгоритмите, за да привлекат вниманието ни.

За справяне с Brain Rot трябва да лекуваме инфраструктурния проблем. Платформите могат да измерват успеха не с времето, прекарано там, а с добре прекараното време. Те биха могли да се стремят да направят алгоритмичното вземане на решения по-прозрачно, а не по-непрозрачно. Нищо от това не е технически трудно, но не е попътно на бизнес целите на платформите. И затова няма да стане доброволно.

*Фигура от т.нар. италиански brainrot (Italian Brainrot) – „brainrot“ (буквално „изгнил мозък“) се използва за описване на сюрреалистично, бързо и абсурдно онлайн съдържание. В този конкретен случай хуморът и образите са изградени изцяло около стереотипи за италианската култура, кафето, мафията, операта и др.

Хибридната война на Русия в Европа: доклад R49134 на Изследователската служба на Конгреса на САЩ

На сайта на Конгреса на САЩ е публикуван доклад R49134 Руските дейности по хибридна война в Европа: съображения за Конгреса.

CRS Report R49134 е доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service), публикуван на 11 август 2026 г.

Докладът разглежда продължаващата кампания на Русия за зловредно влияние, целяща да подкопае европейската подкрепа за Украйна и да дестабилизира региона след инвазията през 2022 г. Ето кои са конкретните автори и техните ресори в службата:

Катрин А. Теохари (Catherine A. Theohary) – Експерт по национална сигурност, киберсигурност и информационни операции. Тя изследва руските методи за електронна война, заглушаване на сигнали и цифрова пропаганда.

Андрю С. Боуен (Andrew S. Bowen) – Главен анализатор по въпросите на Русия и европейската сигурност. Експерт по военни, разузнавателни и отбранителни въпроси в Евразийския регион.

Сара Е. Гардинг (Sarah E. Garding) – Анализатор по европейски въпроси. Фокусира се върху регионалната сигурност и политическите процеси в Източна Европа.

Дерек Е. Микс (Derek E. Mix) – Специалист по европейски въпроси и международни отношения. Анализира ролята на НАТО, Европейския съюз и трансатлантическите връзки.

Ето частта, засягаща България, в автоматичен превод:

Румъния и България

Румъния и България, две страни-членки на НАТО и ЕС, разположени по Черно море, са изправени пред засилени руски хибридни заплахи от 2022 г. насам. Излагането на такива тактики може да има последици за вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността на двете страни, както и за развитието на офшорни енергийни ресурси и други стратегически търговски възможности.   Примери за предполагаеми руски хибридни заплахи включват следното:

  • GPS заглушаване. Румънските и българските власти наблюдават нарастващи случаи на GPS заглушаване в Черно море. През 2023 г. пресата цитира тогавашния началник на отбранителния щаб на Румъния, че е заявил, че Русия “активно и постоянно” заглушава GPS комуникациите в черноморските териториални води на Румъния. Български служители на отбраната съобщават, че са приписали засилено заглушаване на “радиоелектрическите бойни системи”, но според съобщенията са отказали да назоват отговорната страна.
  • Нарушения на въздушното пространство. Румъния, която граничи с Украйна, преживя множество нарушения на въздушното си пространство с дронове от 2022 г. насам. Според румънското министерство на отбраната Русия е извършила повече от 100 атаки срещу украински цели близо до границата между Украйна и Румъния от 2022 г.91 г.  В контекста на тези атаки е имало 29 неразрешени нахлувания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния, а множество случаи на отломки от дронове на румънска територия.  През май 2026 г. руски дрон GERAN-2 се разби в жилищна сграда в Галаши, Румъния, което доведе до две наранявания. Румънска неправителствена организация твърди, че координирани публикации в социалните медии след катастрофата привидно се стремят да подклаждат страх сред обществеността и да сее съмнения относно официалната информация относно инцидента.  При отделни инциденти в течение на три дни през юли 2026 г. румънски изтребители F-16 са свалили дронове, които са навлезли в румънското въздушно пространство, поне един от които е оценен като от руски произход.   Румънските власти са извикали руския посланик и са изгонили руски дипломат. 
  • Кибератаки. Румъния и България са преживели DDoS атаки и други разрушителни кибератаки, които властите и други експерти приписват на проруските хакерски групи. Съобщава се, че тези кибератаки са се насочили към системи, свързани с изборите, други правителствени системи и критична инфраструктура.
  • Саботажи. През 2025 г. румънските разузнавателни власти съобщиха, че са осуетили саботажна операция, насочена срещу критична инфраструктура, и свързаха заподозрения с “обширна мрежа от саботьори, насочени към европейски страни, контролирани чрез посредници от руските тайни служби”.  По продължаващо наказателно дело двама украински граждани (за които се предполага, че са били вербувани и насочвани от руското разузнаване) са изправени пред обвинения в опит за саботаж на физическите помещения на украинската куриерска компания Nova Post в Букурещ; според съобщенията прокурорите са свързали случая с по-широк заговор, включващ обекти в Полша. Съобщава се, че отбранителната индустрия на България може да е била обект на свързани с Русия саботажни операции.
  • Политическа намеса и дезинформация. Проучване от 2024 г. заключава, че Румъния е “основна цел за руските политически военни кампании”, като Русия има за цел да “създаде климат на несигурност и безпокойство” в румънското общество, да “счупи сближаването на румънското общество”, “ерозира доверието в алианса на НАТО и институциите на ЕС” и да отслаби народната подкрепа за Украйна.  румънски власти и други наблюдатели обвиниха Русия, че се стреми да се намеси в румънските избори чрез комбинация от дезинформация, манипулиране на социалните медии и кибератаки  В очакване на възможна намеса в изборите през 2026 г. според съобщенията българските власти са стартирали инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили помощ от ЕС.

Съображения за Конгреса, с които завършва докладът:

При провеждането на надзор върху политиките и отговорите на изпълнителната власт, Конгресът може да оцени дали и до каква степен правоприлагащите органи, разузнаването или конвенционалните военни инструменти или комбинации от тях могат да бъдат разположени за противодействие на дейностите по хибридна война. Освен това Конгресът може да изиска или да поиска от разузнавателната общност да представи Национална разузнавателна оценка, в класифицирана и некласифицирана форма, относно руските хибридни военни и разузнавателни операции.

Конгресът може също така да разгледа други политики, като например правоприлагащите или разузнавателните действия, а не конвенционалните военни операции, и да проведе надзор или да се стреми да оформи политиките на САЩ по отношение на усилията на НАТО за противодействие на руските хибридни заплахи. НАТО, по-специално, предприе множество стъпки за противодействие на хибридните заплахи. Например, през 2025 г. НАТО стартира две мисии, Baltic Sentry и Eastern Sentry, за да наблюдава, възпира и отговаря на руския саботаж на нарушенията на CUI и въздушното пространство

Още издатели завеждат дела срещу AI

The Seattle Times and Newsday, местно новинарско издание, отразяващо Лонг Айлънд и Ню Йорк, са завели дело срещу OpenAI и Microsoft. Искът е подаден на 7 септември и това е поредното дело срещу AI компания. Говорител на Microsoft каза пред Geek Wire : „Въпреки че сме изненадани от съдебния иск, ние оценяваме значението на Seattle Times за нашия регион“. OpenAI казва пред The Seattle Times, че става въпрос за fair use u овластяване на човешкото творчество, наука и медицински изследвания. Обосновават се с трансформативност, тъй като моделите имат цел, различна от целта на журналистиката.

The Seattle Times и Newsday не са съгласни и смятат, че продуктите на ответниците се конкурират директно с медиите “за едни и същи читатели, същите рекламодатели и същите абонаментни долари.“, информира Press Gazette

Издателите, които съдят AI платформи

AI компания (ответник)Медии / издатели (ищец)
OpenAISeattle Times; Newsday; Editorial Perfil; Wikihow; Encyclopedia Britannica; Merriam‑Webster; DPCMO; US News & World Report; Folha (settled); Ziff Davis; Indian news publishers; Coalition of Canadian news outlets; Mumsnet; The Center for Investigative Reporting; Eight Alden Global Capital newspapers; The Intercept; Raw Story; AlterNet; The New York Times; Associated Press; Time; Vox Media; The Atlantic; News Corp; Dotdash Meredith; Financial Times; Le Monde & Prisa Media; Axel Springer
MicrosoftSeattle Times; Newsday; Editorial Perfil; Nine Media News Group (Alden Global Capital); The Center for Investigative Reporting; Eight Alden Global Capital newspapers; The New York Times; FT, Reuters, Axel Springer, Hearst Mags, USA Today Network; Informa; Axel Springer
PerplexityReddit; New York Times; Chicago Tribune; Getty; Gannett; Le Monde; The Independent; LA Times; Lee Enterprises; Time; Der Spiegel; Fortune; Texas Tribune; Yomiuri Shimbun; News Corp
GooglePenske
AnthropicReddit
Brave AINews Corp
CohereNews/Media Alliance members
Stability AIGetty Images
SerpApiReddit
OxylabsReddit
AWMProxyReddit

Издателите на новини/организации, които са подписали сделки с компании с AI

AI компанияМедии / издатели
MicrosoftNine; People Inc; FT, Reuters, Axel Springer, Hearst Mags, USA Today Network; Informa; Axel Springer
OpenAIFolha; WP; Guardian; Schibsted; Axios; Future; Hearst; Conde Nast; FT; Le Monde & Prisa; Axel Springer; AP; Time; Vox; Atlantic; News Corp; Dotdash Meredith; Shutterstock
GoogleFolha; Guardian/WP/FT; AP
MetaNews Corp; CNN/Fox/People; Reuters
AmazonReach; Conde Nast & Hearst; NYT
PerplexityGetty; Gannett; Le Monde; Independent/LA Times/Lee; Time/Der Spiegel/Fortune/Texas Tribune
Prorata.ai500+ publications; News/Media Alliance; DMG Media/Guardian/Sky/Prospect; FT/Axel Springer/Atlantic/Fortune
BriaNews/Media Alliance
MistralAFP
SnowflakeSeveral publishers

Противоконституционен ли е закон, забраняващ AI-nudification technology

Компанията на Илон Мъск SpaceXAI управлява платформата за социални медии X и инструмента за изкуствен интелект Grok. Известно е, че Grok може да се използва за създаване на експлицитни сексуални изображения -т.е. представлява AI-nudification technology.

В Минесота е приет закон, забраняващ създаването на сексуални дийпфейк изображения. Съответствието на закона с Първата поправка на Конституцията (където е и защитата на свободата на изразяване) се оспорва от SpaceXAI на Мъск.

Новината е, че федералният съдия Донован Франк е отказал да признае закона за противоконституционен. Според решението интересите на държавата надвишават тези на компанията. Посочени са доказателства за „набор от вреди, причинени от технологията за AI – разсъбличане“, включително неконсенсусно порно и материали за сексуално насилие над деца. Франк отбелязва още, че компанията е изправени пред поредица от съдебни дела, свързани със създаването на сексуализирани образи от Grok.

SpaceXAI твърди, че увеличеното модериране на съдържанието може да му струва приходи и потребители, посочвайки глоби, които могат да достигнат $500,000 на нарушение.

„Държавата е приела демократично и почти единодушно правила, целящи да защитят обществеността от безспорната вреда, произтичаща от технологията и разпространението на фотореалистични сексуализирани изображения“, пише съдията. „И когато сравнява интересите на държавата с всяка потенциална вреда, нанесена на интересите на xAI, Съдът намира без колебание, че балансът натежава решително в полза на държавата.“

Но къде в тази история е Министерството на првосъдието? Министерството на правосъдието приема аргументите на SpaceXAI, че законът на Минесота нарушава правата на свобода на словото, и цитира изпълнителна заповед от президента Доналд Тръмп която се стреми да ограничи регулирането на AI.

С акта на Тръмп администрацията се стреми да ограничи отделните щати да налагат свои собствени правила, които според Белия дом забавят иновациите.
Създадена е специална група (AI Litigation Task Force) към Министерството на правосъдието на САЩ за оспорване на щатски закони за AI в съда.

Ще проследяват дали ползващите iPlayer плащат тв такса

Когато обществената медия се финансира от такси от потребителите, винаги стои въпросът кой гледа и кой не гледа – защото таксата е цена за услуга и само който ползва услугата, той плаща.

Проследяването е трудно, но в цифровото време би трябвало да се вижда кой ползва мрежите. По този въпрос днес има новина от Обединеното кралство – ще се проследява използването на iPlayer , за да се идентифицират домакинствата, които не плащат таксата си (годишната такса е £174.50 или €201).

Би Би Си има законово задължение да събира лицензионната такса и в момента използва целеви писма и имейли до домакинствата, които смята, че вероятно избягват плащането. Неплащането може да доведе до съдебно преследване и глоба до 1,000 паунда (1,152 евро).

Би Би Си събра 3,8 млрд. паунда (4,38 млрд. евро) от над 23 млн. домакинства през 2024–25 г., а около 550 млн. паунда (633 млн. евро) се оценяват като загубени чрез укриване.

Има отстъпки за някои групи, включително за домакинства с членове над 75 години, незрящи и др.

Словения: призовават властта да преразгледа предложените промени в правната уредба на обществените медии

Словенското министерство на културата публикува промени в Закона за обществените радио и тв в Словения (RTV Slovenia Act) на 26 август 2026.

Предложенията ще заменят управителния съвет на обществената телевизия с генерален директор и ще създадат 7-членен надзорен съвет, като правителството официално ще назначи 6 членове.

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) в писмо е обърнал внимание на Словения, че предложената структура на управление може да увеличи риска от политическо влияние. EBU има подобни скорошни интервенции във връзка с управлението и в Чехия и Литва. EBU напомня, че Европейския закон за свободата на медиите изисква от държавите-членки на ЕС да запазят редакционната и функционалната независимост на обществените медии, включително обективни и прозрачни процедури за назначаване и защита срещу неоправдано уволнение.

EBU коментира със загриженост и промените във финансирането, като подчертава, че всеки нов механизъм трябва да осигури адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране въз основа на прозрачни и обективни критерии. Словения се подготвя за консултативен референдум на 11 октомври за отпадане на таксите след решение на Националното събрание на 28 август.

EBU призовава за по-дълъг период на консултации. Настоящата консултация приключва на 9 септември, като EBU твърди, че около 2 седмици през летния ваканционен период е недостатъчна, за да могат заинтересованите страни да оценят правилно реформите.

Изявлението е подкрепено от коалиция, включваща Асоциацията на европейските журналисти, Европейската федерация на журналистите, “Репортери без граници” и обществени медии от цяла Европа.

Струва ми се важно за разказа, че БНР и БНТ са сред организациите, подкрепили призива.

Архитектура на националната сигурност и противодействието на дезинформацията

В изследователската област Бъдещето на архитектурата на националната сигурност и политики в цифровото общество платформата Frontiers публикува статия на проф. Тодор Тагарев, посветена на моделите за включване на борбата с дезинформацията в архитектурите на националната сигурност.

Статията е с отворен достъп.

След първоначално изследване на повече от 14 000 публикации и аналитични доклади, свързани с дезинформация, мисинформация, малинформация, информационно влияние, хибридни заплахи, стратегическа комуникация, устойчивост, киберсигурност и свързаните с нея въпроси, анализът продължава по предварително избрана методология. Разработени са шест концептуални институционални модела. Определени са параметри (измерения) за сравнителен анализ.Сравнението е локализирано в рамките на 15 демократични държави.

На базата на публично достъпни политически документи, стратегии, мандати, официални изявления и аналитични доклади чрез качествени оценки държавите са позиционирани в изследователското поле. Има посочени и възможни насоки за бъдещи изследвания върху включването на противодействието срещу дезинформацията в демократичните архитектури на националната сигурност.