Българският Закон за радио и телевизия предвиди такси от аудиторията за финансиране на обществените оператори БНТ и БНР, както и други проекти с общестевна значимост. В тази си част ЗРТ получи вето, тъй като такси се дължат само за услуга, която реално е осъществена. Вече осма година няма движение по въпроса, а политициje продължават да говорят за такси.
Великобритания има такси за радио, впоследствие за телевизия, от 1923 г. За пръв път сега таксата е квалифицирана от правителствената статистическа служба като данък, защото “в съответствие с дефиницията за данък това е задължително плащане, което не се дължи за достъп до програмите на ВВС”.
Решението има доста по-значими ефекти. Прословутата независимост на ВВС, която се обясняваше с финансирането директно от аудиторията, вече се замества с финансиране от данъкоплатеца, но чрез държавата. И това не се интерпретира като удар срещу независимостта.
И още – при това положение вече не ВВС определя размера на таксата, а държавата с нормативен акт. Темата заслужава продължение и сравнителен анализ.
Дано британската практика да има известно влияние и върху разбиранията на българския законодател.
На националния празник да си спомним за Тончо Жечев. Той си отиде преди шест години, по една случайност – докато беше член на медийния регулатор от президентската квота. Дори в тази длъжност остави забележителни уроци.
