*Един текст, който написах за Под моста.
В деня на премиерата на новия филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”в Амстердам светът узнава за смъртта на футболната легенда Йохан Кройф и за присъдата на Радован Караджич, водачът на босненските сърби от 90-те. Удивително е как изкуството и историческите факти съжителстват и се допълват: филмът е част от паметта за великия Кройф и същевременно е част от паметта за търсенето на справедливост.
В центъра на филма е един съдебен процес. Засяга събития в Босна от края на миналия век. Като свидетел е призован младеж, от чиито показания зависи и изходът на процеса. Но кой е той, на чия страна е и казва ли истината? Филмовият разказ се разгръща и ни води към отговорите на тези въпроси, но заедно с това – и извън конкретните сюжетни линии – засяга важните теми на съвременното общество.
Три от тях ми се струват първостепенни – темата за Европа, темата за цената на справедливостта и темата за отговорността на малкия човек.
Ние, европейците
Свидетелят К 109 е от Босна. Увлечен е по футбола – това е важно за разказа, увлечението по футбола движи по особен начин цялото филмово действие. Заедно с цял футболен отбор К109 попада в паравоенна част на босненските сърби. По време на военните действия работи в кухнята. Какъв е: християнин или мюсюлманин? Не знаем и не научаваме: зададеният въпрос по време на процеса остава без отговор. Бащата на К109 е християнин, майката е мюсюлманка. Във филма има прекрасна сцена, в която майката се моли синът й да е жив, след което се обръща към бащата – помоли се и ти – и, хванала ръката му, го прекръства. Така си живеят.
Младежът се оказва със сърбите не защото споделя убежденията им – а заради футбола. Постепенно става ясно, че любовта към футбола се е предала на К109 от баща му – голям почитател на футболистите на Аякс от 70-те, дванайсетте апостола на тоталния футбол (обичайните титуляри и първата резерва – Неeскенс, Кройф, Кайзер и останалите). Филмът показва как имената на апостолите са универсален език, а да бъдеш на стадиона на Аякс е мечта за всеки почитател на звездния отбор – без значение е вероизповеданието и националността. Кройф е един от онези апостоли, които не разделят, а обединяват – и не случайно стадионът на Аякс скоро ще се казва Арена Кройф.
Разбира се, животът за европейците е различен – и филмът показва това с голяма убедителност. Докато в някои точки на Европа хората са се научили да живеят заедно и живеят добре, другаде различията продължават да са източник на напрежение. Преводачката в процеса е дъщеря на босненци, родена е в Германия, устроила е живота си в Холандия, обича родината си, но може да се адаптира и навън, представител на новото поколение европейци. Дали това е тенденцията? Или нетърпимостта неусетно превзема толерантните някога общества и различният е чужденец дори в родината си?
Филмът разказва за смисъла на Европа на ценностите и на споделените шансове за развитие – и това го прави особено актуален в турбулентни за Европа времена.
Като говорим за Европа, заслужава отбелязване фактът, че филмът е европейски проект – успешно е реализирана сложна българско-шведско-холандска продукция , за което не само Иглика като сценарист и режисьор, но и продуцентката Росица Вълканова, и екипът заслужава поздравления и най-висока оценка.
Цената на справедливостта
Аз съм жена с мисия, казва Катрин Лагранж, водещият прокурор в процеса. Нейна мисия е справедливостта. Върховната справедливост. Филмът много отблизо, с похвати на документалното кино, следва работата на Международния наказателен трибунал –това потвърждава и адвокатът на Радован Караджич. Впрочем не следва да сме изненадани, заглавията на филмите на Трифонова (Разследване, Разкази за убийства) показват, че справедливостта е нейна тема от дълго време.
Вярваме, че престъпленията трябва да бъдат наказани. Но правораздаването не се основава на вяра, обвиненията трябва да бъдат доказани. Защитата на обвинените установява, че К109 свидетелства за събития, на които не е присъствал лично. Защо го прави? Такава беше сделката, казва К109 : в Босна свидетелят е получил присъда десет години затвор, подразбираме, че ако в Хага свидетелства в полза на обвинението, има шанс да бъде помилван.
Ето как се получава: твърдените факти са истина, босненските сърби наистина са извършвали изтезания и убийства в тези села – но не бива да се компрометира съдебен процес чрез лъжесвидетелстване. Не може една присъда да се основава на лъжа, казва Лагранж. Така К109, когото любовта към футбола отвежда до десетгодишна присъда в родната му Босна, се оказва екстрадиран от Холандия на Аякс и Кройф като лъжесвидетел. И по-нататък пътят му се губи.
Филмът разказва за необходимостта да не се допускат компромиси с интересите на правосъдието. Като общество имаме огромна нужда от разговор за справедливостта и върховенството на правото. Независимо споделяме ли решението на Лагранж или бихме предпочели да видим К109 обратно в семейството му – важното е, че филмът ни кара да се замислим: готови ли сме да плащаме цената за върховенството на правото. Героите, посочени в заглавието на филма, са обединени от това, че я плащат.
Малките хора, елитите и личния избор
Освен големите теми за Европа и цената на справедливостта, филмът засяга и една трета тема, за която има смисъл да говорим: подобно на филмите от италианския неореализъм, камерата показва личните избори на малките хора.
Какво мотивира К109 да лъже? Младежът иска да избегне затвора: Такава беше сделката.
Филмът проследява развитието на една манипулация и ни кара да се замислим за собствените си избори. Впрочем за съжаление има и цели индустрии за манипулация – и затова е специално важно темата за подмяната, за фалшификацията, за произвеждането на измислена реалност да остава във фокуса на вниманието на творците.
*
Филмът ни дава повод за размисъл и в много други посоки. Засяга се темата за поколенията, за семейството в отворения и мобилен свят, за връзката родители – деца: научаваме и за родителите на К109, и за родителите на холандския адвокат, и за родителите на преводачката, и за бащата на прокурор Лагранж – известен и авторитетен юрист. Няма да остане незабелязан и въпросът към Лагранж Тя помни ли, че е жена? Темата за жените в обвинението присъства в литературата, но в киното не се среща често. И със сигурност много още теми са останали неспоменати. Но това е част от личната среща на всеки зрител с филма.
