първо, е установена дискриминация под формата на „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ по член от Закона за защита от дискриминация. осъществена от лидера на ПП Възраждане Костадин Костадинов по отношение на Даниел Лорер;
второ, е дадено задължително предписание на Костадинов на осн.чл.47 ал.4 от ЗЗдискр да премахне от неговия Фейсбук профил на разгледаните в производството шест публикации, както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза;
трето, дадена е препоръка на Костадинов на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр да се въздържа от изявления по адрес на Лорер, представляващи „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“.
Костадинов обжалва.
Административният съд във Варна отхвърля жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) –
решението на съда от 10 март 2025 г.
За отбелязване – освен основната констатация за дискриминация – са задължителните указания по чл.47 ЗЗДискр Костадинов да премахне шест публикации и коментари, представляващи слово на омразата.
КЗД е мотивирала заключението си за наличие на нарушение именно с факта, че със своето поведение, изразяващо се в гореописаните действия и бездействия, Костадинов е предизвикал създаването на среда, провокираща неприязнено чувство на враждебност, отхвърляне и омраза към Лорер, разрастваща се с акумулирането на последователи в създадените за него представи и увеличението на коментарите в този дух. Съответно в случая са налице всички елементи от състава на нарушението по чл. 5, вр. §1 т. 1 от ЗЗДискр. КЗД е съобразила нормите на международното право и е постановила решение в съответствие с позитивните задължения на държавата.
В заключение съдът счита, че доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, водят до извод, че с поведението си Костадинов е предизвикал чувство на враждебност, отхвърляне и омраза към Лорер в светлината на еврейския му произход и член на еврейската общност в България. Като политик, а и като историк и юрист, Костадинов има специални задължения и отговорности по отношение на речта на омразата срещу евреите. Тези свои отговорности обаче Костадинов е пренебрегнал, като умишлено е оставил коментари, съдържащи реч на омразата, на „стената“ на своя профил и страница на политик във Фейсбук, като сам е избрал да позволи публикуването на коментари под процесните публикации и да ги направи публично достъпни.
Нещо повече, видно от представените нови публикации на Костадинов, които се установяват и на неговия фейсбук – профил, последният не само не се е съобразил с предписанията и препоръките на КЗД по т.ІІ и т.ІІІ, а продължава да създава и разпространява съдържание, представляващо „реч на омразата“ срещу Лорер, релевираща неговия еврейски произход и идентичност, по начин, който провокира крайни антисемитски и ксенофобски коментари.
Приемайки, че с конкретно изброените публикации в официалния профил на Костадинов във Фейсбук, както и с липсата на филтриране на коментарите към тях, жалбоподателят е осъществил нарушение на ЗЗДискр под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5, във вр. с §1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр по признак „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“, КЗД е постановила правилно Решението по т. I, в резултат на което правилно се явява и даденото задължително предписание по т. II на основание чл. 47 т. 4 от ЗЗДискр, като е предписано на Костадинов да премахне от неговия фейсбук профил процесните шест публикации, или тези от тях, които са налични в него, към датата на произнасянето, както и извършването на филтър върху направените към тях коментари и премахване на тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза, доколкото тези предписания имат не само възстановителен, но преустановителен и превантивен характер, когато са обвързани с нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането.
Макар и неподлежащи на самостоятелно оспорване, обосновани и в рамките на правомощията на КЗД са и дадените на основание чл. 47 т. 6 от ЗЗДискр препоръки. Даването на тези препоръки е наложено именно с оглед постигане целите по чл. 2, т.3 от ЗЗДискр
По изложените съображения и съобразно извършената съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, служебна проверка на законосъобразността на оспореното Решение, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изложени подробни мотиви – фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона, поради което липсва основание за отмяната му. Жалбата на Костадинов е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Въпросът за премахването на клеветническо съдържание беше поставен от съдия Цариградска в рамките на производството срещу ПИК – и предстои да се гледа от ВКС.-
ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.
ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.
КЗД има такова право в рамките на правомощията на комисията по чл.47 ЗЗДискр. , както се вижда от цитираното решение по делото Костадинов срещу Лорер.
В частта, в която производството по делото е прекратено решението има характера на определение и подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
