Category Archives: BG Media

СЕМ: отнемане на лицензии

Публикувани  са решения на Съвета за електронни медии за отнемане на лицензии за телевизионна дейност.

Фактите:

ТВ Седем ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ:
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „TV7“,
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-02 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „СУПЕР 7“.
С Решение № 838 от 10.05.2016 г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-141 Съветът за електронни медии отнема лицензиите на ТВ Седем.

Балкан Българска Телевизия ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „News 7“.
С Решение № 522 от 17.03.2016 г.  е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-143 Съветът за електронни медии отнема лицензията на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Правна основа на двете решения на СЕМ е разпоредбата на чл.122, т.3 ЗРТ, която предвижда, че  лицензията се отнема при:

[…]

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл.111 ЗРТ предвижда, че кандидатите за лицензия  за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат  различни декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че  не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Лицензиите са отнети на еднообразно основание – чл.122, т.3 ЗРТ (установяване на неверни данни в декларациите)  + откритите през 2016 г. производства за несъстоятелност на двете търговски дружества.

Регулаторът приема, че  чл.122.3 ЗРТ е приложим – тоест установяване на неверни данни в декларациите е налице  – ако данните са били верни към момента на подаване на декларацията, но  има промяна на обстоятелства  впоследствие:

възникването на някое от обстоятелствата по чл. 105, ал. 4 от ЗРТ за доставчик, който вече притежава лицензия, е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

Заличени са и регистрации по същата логика.

Тече срок за обжалване.

Цветан Василев, медиите и инструментите за подчинение

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

Смайващо обобщение от човек, който е бил в играта.

Говори Цветан Василев – в  обзорно интервю пред проекта  ktbfiles и Капитал. Това е поредно интервю на Цветан Василев по въпроси, които многократно са зясягани и в този блог. Само че – тъй като през годините нямаше яснота за отношенията между КТБ, Василев и Пеевски – винаги е съществувала трудност да се конкретизира субекта Василев – Пеевски.

Субектът Василев – Пеевски  се е разпаднал: чия е конкретната отговорност за конкретните решения? Цветан Василев дава своите отговори:

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Росен Карадимов означава в случая Сергей Станишев, той е действал от името на правителството на Станишев – все пак дължимо уточнение, защото ролята на Станишев за развитието на медийната среда никак не е маловажна. Веселин Божков си е на мястото, шеф на регулатор.  От 2007 насам,  назначение на Станишев.

Ето и частта за вестниците:

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. “24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

Кой беше в “Преса”?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на “благороднически инвеститори”, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

“Уикенд”?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола “Уикенд” да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и “Стандарт”. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Това е по въпроса за трошачниците на пари и тяхното финансиране, заедно с признанието за грешката Бареков.

Задкулисието? Цветан Василев смята, че има задкулисен център – и още:

Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Разбира се, никой не казва, че лично Пеевски е факторът, държащ в страх и подчинение политици и магистрати. Но затова говорим за пленената държава.  Ако има държава, ако има правозащитни органи и независима съдебна власт – няма да е възможно съществуването на центъра на власт, за който говори Цветан Василев – и който прави политиците зависими и решенията им – понякога необясними по нормалната човешка логика.

В този контекст – впечатлението на  НП  Ксавие Лапер дьо Кабан и мнението му за причините –

Гражданинът не трябва да разбира какво се случва, трябва само да разбира, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност, мисъл дори, от тези, които са си присвоили държавната власт. Всеки трябва да знае, че бухалката на държавата може да се стовари навсякъде, без да може да се предвиди причината за това.

 

Неосъзнаването на режима [преди 1989], неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим – всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с по-малко скрупули да се отърват и някои от тях да заемат завидни властови позиции още сега.

Защо да вярваме на Цветан Василев? Не става въпрос за вяра, изнесените конкретни твърдения подлежат на проверка за истинност.

Въпросите на Дайнов

ЗРТ: начин на употреба

Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

  • Да се променят изискванията за генерален директор на БНТ – за да се отстрани генерален директор, дори изменението се приложи с обратна сила.
  • Да се лицензира само след приемането на стратегия – за да се блокира дейността на регулатора, главно лицензирането, докогато парламентът реши.
  • Да се разреши използване на честоти без лицензии, а след това и да се удължи срока за искане на временни разрешения вместо лицензии, два пъти.
  • Да се заличат изисквания за членове на регулатора- за да се назначи член, който не отговаря на заличените изисквания.
  • Да се добавят изисквания за членове на регулатора – за да се препречи възможността определени лица да кандидатстват.
  • Да се предвиди задължително цифрово разпространение по точно определени критерии, два пъти – за да се сдобие ТВ2 с must carry преди предстоящата си продажба – и т.н

Трудностите на ситуационните законови изменения са известни  –  понякога се оказва, че в бързината са приети текстове, които не водят до целения резултат, затова има поправителни ситуационни закони, както за ТВ2, а други изменения са по начало негодни – като изменението, целящо   отстраняването на Лили Попова от поста й    – СЕМ най-старателно го приложи, но съдът го отмени.

Повод са тези размисли са последните изменения в Закона за радиото и телевизията. Отново на два такта – един път за генералния директор и втори път – за управителния съвет, пропуснат в първия законопроект.

Както вече се знае,  незабавно след  приемането на измененията и позовавайки се на тях    СЕМ отложи за неопределено време  избора на нов генерален директор на БНТ. 

В публикувания тези дни  протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016  регулаторът  пост фактум обсъжда въпроса възниква ли по силата на измененията в ЗРТ такова право на отлагане:

Иво Атанасов: И на нас кой ни е дал това право да отлагаме конкурса?
Мария Стоянова: Законотворецът.

Дал ли е?  Волята на законодателя е в  писани мотиви,  според които правомощията се изпълняват до новия избор  само в една хипотеза:   ако мандатът  изтича по време на процедурата.   Ето пълният текст на мотивите на изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

В мотивите е написано “основна и единствена цел”, но ето:  мандатът е изтекъл, а процедура няма – регулаторът бил имал право на отлагане, законотворецът му го бил дал:  къде точно е записано това?

 

Пълният текст на протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016 

Отлагане заради правилата или правила заради отлагането

1014576_10153116148720085_511446705_o

Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При  действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи само ако си осигурят  съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича,  всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват   публикации без посочен автор в медии,  близки до управляващите.  Второто.

Официално оповестената причина:    изработване, обсъждане и приемане на нови правила за избор на генерален директор на БНТ.  Причина или претекст? Второто.

Отлагането е заради правилата или нови правила се създават  заради отлагането? Второто.

За анализ на предлагания проект е важно да се знаят дефицитите,  които трябва да се преодолеят, и целите, които трябва да се постигнат. За съжаление мотиви към публикувания проект липсват. Ако потърсим мотиви – например в  протоколи №27/31 май 2016 година и  №28/7 юни 2016 на СЕМ:  според мнозинството членове досегашните правила  търпят „доста критики от страна на обществеността като непрозрачни“, „проблемните звена се свеждат до изискванията за подбор на кандидатите и процедурата за гласуване“, „процедурата на гласуване е непрозрачна и дава възможност за тълкувания на гласовете“.

Дадени са  пояснения за намеренията на регулатора и пред медиите:

„работна група ще предвиди всякакви възможни варианти при гласуването, например  какво ще става, ако двама членове от 5-членния СЕМ гласува за един кандидат, другите двама – за друг, а петият член е встрани“.

и още пояснения:

“Процедурата трябва да е направена така, че да предвижда всякакви възможни опасности и пречки относно избора. Мога да ви дам пример с разпределението на гласовете, така че да не може да се направи избор. Или събирането на кворум, когато някой го няма. Всички тези проблеми не са разписани в процедурата, а искаме да предвидим всичко, за да направим правилната сметка за лесната и прозрачната процедура по избор”

Сега към проекта. Видимо  намеренията не са осъществени,  разпоредби за всякакви възможни опасности и пречки няма. Възможен е и  подробен коментар – включително например защо не може да се предлага за обществено обсъждане по-строго изискване от записаното в ЗРТ, ако няма предвидена законодателна делегация – но тук ще се огранича до извода: няколкомесечната процедура за приемане  на нови правила не  намира оправдание  – и това е проверимо на базата на досегашните правила, заявените намерения и  публикувания проект.

Толкова по темата. Както става ясно, правилата са симптоматика, темата е  паралелната реалност.  

Изменение на ЗРТ за управителните съвети на обществените медии

През юли 2016  на сайта на Народното събрание е публикуван нов Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Логично след предходния, посветен на мандатите на  генералните директори, вносителите   се  грижат и за мандатите на управителните съвети.

От сайта на Народното събрание се вижда  скоростта на реакция:

Хронология
  • 22/07/2016 – внесен(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – внесен(зала второ четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала второ четене)

Според заключителната разпоредба в проекта Законът влиза в сила от 5 август 2016.

За функционална устойчивост и стабилност, се казва в мотивите –    обсъдихме този въпрос в началото на юли тук.

 

Финансиране на медиите: средства от европейски програми

В края на март 2016 правителството обяви, че е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизия и радио. Всъщност според медийния закон няма такава фигура купуване на ефирно време, става дума за заплащане на разполагането на информация в програмите на електронните медии срещу заплащане със средства от европейски програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ.

Защо това е проблем: защото има директно договаряне, селекцията на медия е оставена извън състезателност и публично оповестени критерии и насочването на средствата, както помним от записите на бившия министър Мирослав Найденов, зависи от отношението между правителството и събствениците, съответно от линията на съответната медия.  Тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт, казва вицепремиерът Томислав Дончев, това не е вярно.

В отговор на това убеждение правителството е приело и публикува Методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ, като Приложение 3 към Комуникационната стратегия 2014 – 2020.  Изисква се:

  • дялово разпределение на финансирането  

Директното договаряне остава, но за част от средствата  – максимален праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио: до 30 на сто от средствата на годишна база.

Пропорция национални : регионални медии – 80 : 20.

  • отчитане на ефективността по общи индикатори
 Определят се  обективни индикатори, които да бъда използвани както при планирането и остойностяването на медийните дейности, така и при оценката на постигнатите резултати. Ще се прилага ясен механизъм за измерване ефективността на комуникационните дейности чрез стандартизирани индикатори.
Методологията се отнася и до медийни кампании в печатни и интернет медии, като ще се взема предвид съдържание, специфика и покритие / съответно посещаемост на съответните медии.
.
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) има позиция по въпроса. Частният сектор  е  против  “с непазарни средства да се пренарежда пазарната среда”.
.
Съюзът на издателите в България дава положителна оценка на Методологията. Този абзац заслужава внимание наистина – по повод на ЗОП:
Въведеният механизъм компенсира до известна степен и очевидни деформации на законодателството, като изключването от обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на закупуването на програмно време в Радио и Телевизия. Запазването на това правило при последната промяна в закона през м. януари 2016 г. поднови критиките към начина на разпределяне на публичния ресурс. Напълно непонятно за медийните професионалисти е наличието на подобна дерогация, която въвежда диспропорции и облагодетелства каналите на традиционните електронни медии без връзка с развитието на медийната среда, в която онлайн платформите се радват на огромна популярност и предлагат все по-интегрирани подходи, в т.ч. влагане на аудио-визуално съдържание. Пряко отражение на тази нова действителност представляват и планираните промени в Директива 2010/13/ЕС за аудио-визуалните медийни услуги, в която понятието ‘broadcaster’ се заменя с технологично неутралното ‘media service provider’.
.
Последното изречение  да не се добавя към аргументите, терминологията е променена от години, от 2007 със сигурност влезе в предната ревизия на директивата – и оттам в ЗРТ.

Рашидов, обществените медии

Към темата как властта   разбира независимостта  на БНТ.

БНТ обсъжда Закона за културното наследство и някои гости  в предаването се отнасят критично към закона и към  министъра на културата Рашидов. В право на отговор той неколкократно сочи името на водещия Георги Ангелов, включително така:

А колкото до водещия Георги Ангелов, съветвам го да не иронизира толкова често държавата, на чиято ясла е и неговата заплата.

Че Вежди Рашидов   прави хомофобски изказвания се знае (най-неприятното съсловие са гейовете), че когато е в опозиция е самоотвержено критичен към стила на управление на ГЕРБ   (ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха) и към Пеевски (боздугана с майка му отпред и пр.) също се знае.

Сега разширихме познанието си за възгледите на министъра:  който получава заплата от държавата, е посъветван да не се занимава с нея.

БНТ  излезе с  позиция, в която   – като казва, че заплатата е за изпълнение на обществените ангажименти – можеше и по-директно да каже, че  заплатата и ефирът не са  за проправителствена пропаганда.

Стотици хора поискаха оставката на министъра заради недопустимото му отношение към независимата обществена телевизия. Премиерът каза, че министърът е минал през тежка болест и всеки прави грешки.  В същото време известни имена от шоубизнеса   заявиха, че Рашидов е най-добрият министър на културата в ново време, срещу когото се води активна медийна кампания, а също и че българите изяждат кадърните и известните.  Това е мило,  но  поводът за реакция никак не е, че Рашидов е известен   – а  независимостта на обществените медии.

Накрая се появи главният прокурор и заяви, че  внимателно е проверил имената на искащите оставка  – и че това  са хора, които се занимават само с искане на оставки и са близки на един министър. Което напомня едно негово по-ранно изказване, че критиците на прокуратурата ги знае поименно.

Предаванията в БНТ, Денят започва с култура, които имат отношение към обсъждането на независимостта и статуса  на обществените медии –

Новият председател на парламентарната медийна комисия е съобщил, че ще участва в обсъждане, когато навлезе повече в проблематиката.

 

Медиите – може ли да им се помогне

Доц. Георги Лозанов  – след края на мандата си като член на Съвета за електронни медии и многократен негов председател – отново в екипа на вестник Култура.

С него проведохме доста обстоен разговор за състоянието на медиите през лятото на 2016,  разговорът е публикуван под заглавие, избрано от  редакцията –  Медиите –  може ли да им се помогне?  

Да им се помогне, да им бъде помогнато – този залог е избран, вероятно  за да се избегне отговора на въпроса Кой да им помогне?  Законодателят във всички случаи – говорим за законодателя, но не само.

 

За Лили Маринкова : така ли се разделя с водещ журналист една обществена медия

Колко са характерите в ефира като Лили Маринкова? Колко са журналистите с подобна острота и критичност, понякога до липса на самосъхранение?

Лили Маринкова е уволнена*. Тя няма ангажимент към Българското национално радио – нито  на ръководна позиция в Хоризонт, нито като водещ на Неделя 150.

Генералният директор е коментирал причините за 24 часа. На сайта на общественото радио  не виждам  мотиви за освобождаването, не са сметнали за нужно да обясняват.  Но ние, тяхната вярна аудитория, не сме длъжни да четем вестник, финансиран от КТБ/Пеевски, за да разберем защо се разделяме с емблематичен водещ от БНР. Смятам, че обществените медии   дължат публичност на мотивите на толкова сериозни решения.

Самата Лили Маринкова е казала, че новите директори имат право да си подбират екипите си. Тя не оспорва назначаването на новия директор на програма Хоризонт.

Последното ръководство успя да постигне небивало противопоставяне и разделение на хората в радиото, главно като подчертаваше различия в доходите. Лили е била за известен период също част от ръководството.  Сигурно това обяснява липсата на реакция (засега) от журналистите в БНР.

Но има реакция на уважавани журналисти и мои колеги преподаватели –  споделям позицията им:  една  обществена медия не се разделя така с хората си, дали толкова много за утвърждаване на независимата журналистика.

*

Уточнение на Лили Маринкова за Клуб Z:   не е пенсионирана, а уволнена –   основанието е 328.2 КТ – служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени  и пр.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изменителен закон на Закона за радиото и телевизията

На сайта на Народното събрание е публикуван Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Той има  мотиви в едно изречение:

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

и единствена разпоредба:

В случай, че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, изборът по ал. 1 не е осъществен, те (кои те?) продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.

Вносителите – ДПС, Атака, БСП, България без цензура (БДЦ), РБ/СДС, АБВ, ГЕРБ, ПФ. Мотивите настояват, че разпоредбата е сервизна, нищо лично. Бърза се – законопроектът е внесен на 20 май и ще се гледа веднага след 24 май. Тъй като конкурсът за генерален директор на БНР приключи с успешен избор,   бързането е свързано с конкурса за БНТ.  В тази посока бяха  подгряващите публикации, които съветваха СЕМ  да удължал мандатите с 6 или 12 месеца – защото регулаторът нямал опит, защото преди избори щяло да настъпи търгуване за управленски постове в обществените медии, и  защото през това време можело да се подготви нормативно конфигурацията с творческите синергии (обединяването).

Разбира се, това не може да се напише официално в мотиви.  В мотивите е записано, че основната  – това  се  е видяло малко на вносителите  – и са добавили  единствена  – цел е сервизна.

Развитието на конкурсната процедура ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект. СЕМ е на ход.

Същите разсъждения – с малко повече думи в този разговор в Култура в броя от 1 юли 2016.