Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.
Смайващо обобщение от човек, който е бил в играта.
Говори Цветан Василев – в обзорно интервю пред проекта ktbfiles и Капитал. Това е поредно интервю на Цветан Василев по въпроси, които многократно са зясягани и в този блог. Само че – тъй като през годините нямаше яснота за отношенията между КТБ, Василев и Пеевски – винаги е съществувала трудност да се конкретизира субекта Василев – Пеевски.
Субектът Василев – Пеевски се е разпаднал: чия е конкретната отговорност за конкретните решения? Цветан Василев дава своите отговори:
Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.
Росен Карадимов означава в случая Сергей Станишев, той е действал от името на правителството на Станишев – все пак дължимо уточнение, защото ролята на Станишев за развитието на медийната среда никак не е маловажна. Веселин Божков си е на мястото, шеф на регулатор. От 2007 насам, назначение на Станишев.
Ето и частта за вестниците:
Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?
Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.
Добре, нека конкретно. “24 часа” и “Труд”?
В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.
Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.
Някой друг там има ли интерес?
Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.
Кой е в “Стандарт”?
Пеевски, кой.
Кой беше в “Преса”?
По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на “благороднически инвеститори”, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.
“Уикенд”?
Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.
Сталийски?
Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола “Уикенд” да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.
Домусчиев има ли го в някоя медия?
Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и “Стандарт”. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.
Това е по въпроса за трошачниците на пари и тяхното финансиране, заедно с признанието за грешката Бареков.
Задкулисието? Цветан Василев смята, че има задкулисен център – и още:
Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.
Кои са инструментите на този център?
Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.
Разбира се, никой не казва, че лично Пеевски е факторът, държащ в страх и подчинение политици и магистрати. Но затова говорим за пленената държава. Ако има държава, ако има правозащитни органи и независима съдебна власт – няма да е възможно съществуването на центъра на власт, за който говори Цветан Василев – и който прави политиците зависими и решенията им – понякога необясними по нормалната човешка логика.
В този контекст – впечатлението на НП Ксавие Лапер дьо Кабан и мнението му за причините –
Гражданинът не трябва да разбира какво се случва, трябва само да разбира, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност, мисъл дори, от тези, които са си присвоили държавната власт. Всеки трябва да знае, че бухалката на държавата може да се стовари навсякъде, без да може да се предвиди причината за това.
Неосъзнаването на режима [преди 1989], неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим – всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с по-малко скрупули да се отърват и някои от тях да заемат завидни властови позиции още сега.
Защо да вярваме на Цветан Василев? Не става въпрос за вяра, изнесените конкретни твърдения подлежат на проверка за истинност.
Въпросите на Дайнов
