Съветът за електронни медии е обявил обществена поръчка за “Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната.”
Комисията е с председател Емилия Станева. Постъпила е една оферта. На 16 декември т.г. е сключен договор с Алфа Рисърч на стойност 72 000 лева за времето от началото на 2025 до 20 март 2025 г.
Има новини, индикативни за качеството на журналистиката, по-специално за нейните точност, независимост и безпристрастност, пълнота. Такива например са новините, свързани с политическите партии и лидерите им.
Как медиите (за радио и телевизия – сайтовете им, според публикациите към днешна дата) отразяват препоръката за изключване на ДПС от партийното семейство на либералите в Европейския парламент и последващото писмо на Пеевски за напускане:
а) голяма група сайтове, на първо място сайтът на обществената телевизия, информират за решението на Пеевски да напусне либералите в ЕП като собствено и самостоятелно решение:
Българска национална телевизия
Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ – По света и у нас
24 часа
Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ и “Обнови Европа”!
Елена Йончева и Танер Кабилов напускат групата “Обнови Европа” в ЕП
Труд
Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Между нас има ценностен разлом: ние работим за хората, а либералите – за собствен интерес
Блиц
Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Между нас има ценностен разлом: ние работим за хората, а либералите – за собствен интерес
България он ер
Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ заради ценностен разлом
б) втора група сайтове информират както за писмото на Пеевски, така и за несъмнено предизвикалите го изявления на Renew Europe u ALDE да предприемат изключване на ДПС – Ново начало начело с Пеевски като „противоречива фигура, която е била санкционирана по глобалния закон „Магнитски“ от Обединеното кралство и Съединените щати за корупция в големи размери. Политическите му действия се разглеждат като вредни за демократичните принципи и политическата стабилност в България“.
Българското национално радио:
Либералният интернационал предприема стъпки за изключване на ДПС.
Изключват ДПС – “Ново начало” от европейското либерално семейство.
Пеевски обяви: ДПС прекратява членството си в АЛДЕ
БТВ
АЛДЕ ще предложи ДПС за изключване от своите редици. Либералната група посочи като мотиви санкциите на Делян Пеевски по „Магнитски“ и определи политическите му действия като вредни за България
Делян Пеевски обяви, че ДПС сама напуска АЛДЕ
Нова тв
Либералите в ЕП предлагат изключването на ДПС от редиците си
Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Имаме ценностен разлом
Сега
Пеевски побърза да извади ДПС от АЛДЕ
Дневник
След като евролибералите поеха курс към изключване на ДПС, Пеевски обяви, че сам напуска.
Медиапул
Пеевски сам напуска европейските либерали, преди да го изключат
Клуб Зет
Либералите в Европарламента изключват “ДПС-Пеевски”
Пеевски бърза да напусне Либералния алианс, преди да го изключат
*
*
Подробен анализ, заедно с точния час на появата на съобщенията в емисиите на телевизиите, от което могат да се направят по-детайлни и прецизни изводи, има в публикацията на Булевард България “Те го гонят, той напуска. Как медиите не отразиха изключването на Пеевски от АЛДЕ”.
Медийната грамотност включва преди всичко избор на източници. Сами решаваме откъде да се информираме.
Но обществените медии по дефиниция ни дължат качествена журналистика, а не създаване на паралелна реалност.
Съдия Владислава Цариградска съди ПИК за статии в сайта. Докъде стигна производството:
СРС се произнесе в нейна полза през 2021 г.
Софийският градски съд през 2023 г. потвърди решението на СРС – вж решението на СГС.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу сайта ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Твърденията, които включват обвинения, че съдийката е „свързана с организираната престъпност“, „свързана с престъпни дейности по Черноморието и в Плевен“ и има „тесни връзки с ъндърграунда“ или е „спечелила от престъпните връзки на съпруга си. ”, се считат за фактически твърдения, формиращи основание за отговорност. Определението не подлежи на обжалване. ВКС не допуска касационно обжалване по жалбата на ПИК в частта, с която Пик Нюз ЕООД е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 24900 лв. (частична претенция от 500000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази, съдържащи се в статии, публикувани в електронното издание „Информационна агенция ПИК“.
Предстои ВКС да се заеме и с важен правен въпрос, поставен от съдия Цариградска. ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.
ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.
Както може да се проследи в първата препратка, Комисията за журналистическа етика се произнесе още през 2020 г. за нарушения на Етичния кодекс на българските медии от страна на ПИК. Борбата на Цариградска срещу клеветническата кампания е само елемент от по-широка картина, която Борис Митов описва в публикация за Свободна Европа:
“Съдия открито се изправя срещу мафията. Твърди, че властите са се сраснали с престъпни мрежи за влияние. Следват смъртни заплахи. Назначена ѝ е охрана, а за заплахите е обвинен един скитник. Месеци по-късно обвиняемият е на свобода, съдията е без охрана, а за мрежите за влияние вече никой не говори.
Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.”
The Balkan Free Media Initiative (BFMI) e неправителствена организация, базирана в Брюксел. Създадена е през 2021 г. от Антоанета Николова. В борда на организацията е посочена Меглена Кунева.
В края на 2024 г. е публикуван доклад на BFMI “The Invisible Hand of Media Censorship in the Balkans”, в който има и кратка оценка ( с.12-15) на състоянието на медиите и медийната свобода в България.
Докладът следва друг подобен доклад от октомври 2021 г.
AFP Fact Check е отдел в рамките на Agence France-Presse (AFP). През 2017 г. AFP създава специален екип за проверка на факти и разследвания в цифрова среда, работи се на 26 езика, един от тях е български език. Проверката на факти е по утвърдени международни стандарти.
Резултатите от собствени проверки, както и от работата на други екипи, когато представлява интерес за българската общественост, са на сайта AFP Провери.
Една публикация на български език от Росен Босев относно собствеността на Нова телевизия и бТВ. Проверява се твърдението, че двете телевизии имат един и същ собственик.
Стана известно решението на Софийския градски съд от 11 ноември 2024 г. по дело, водено от братя Магърдич и Джуди Халваджиян срещу Николай Бареков и Евроком.
Първоинстанционният съд е приел, че в предаване по Евроком и във фейсбук Николай Бареков не е разпространил клеветнически твърдения за продуцентите, а оценки за тях. Въззивният съд приема, че “изводът на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления представляват коментар и негативни оценки за предаването и за други предавания, продуцирани от ищците, за личността на самите ищци, които не подлежат на проверка за вярност, нито съдържат обиди”, е неправилен. Според СГС “въпросните твърдения по отношение на създателите на телевизионни продукции, когато са неверни, се явяват и позорящи предвид професионалната дейност на ищците като продуценти на телевизионни предавания, които следва да спазват посочените принципи. В изявленията на ответника Бареков се прави внушение, че дейността на ищците като продуценти на телевизионни предавания се определя от определени политически партии и техните лидери, че ищците имат финансова зависимост от политически партии и изпълняват политически поръчки при осъществяване на дейността си, както и че разпространяват фалшиви новини. […] Разпространяване на това твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален аспект.”
Също така СГС се произнася по отговорността на медията, като осъжда Евроком да заплати солидарно част от общо определеното обезщетение “в качеството си на доставчик на медийна услуга, в ефира на която са направени част от изявленията на първия ответник, довели до подлежащи на обезщетяване вреди на ищците.” Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо ТВ Евроком.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Пълен текст на решението на СГС по делото Халваджиян срещу Бареков и Евроком
Де факто пише и за друго спечелено дело – срещу Пик Нюз и Недялко Недялков като автор на статии в Пик и Ретро.
Експлоатация, стрес, онлайн тормоз, депресия, загуба на обществен престиж, ниско заплащане – такива са наблюденията върху журналистите в поредния доклад на д-р Илия Вълков за Асоциацията на българските журналисти. Индивидуална професионална помощ за журналиста или обществена реакция, синдикална защита и мерки за защита на журналистическия труд?
Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 29 април – 10 юни, попълвана доброволно и анонимно от 206 представители на медиите в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа Рисърч“.
„Журналистика под стрес“ – годишно изследване за свободата на словото в България (2024)
Свободна Европа съобщава за проявена агресия и заплахи срещу журналисти в различни населени места в деня на парламентарните избори 27 октомври 2024, неделя. Сайтът има препратка и към обобщение в изданието “Сега”. Посочените случаи:
Екип на бТВ е нападнат в Хасково.
Съобщава се и за агресия срещу податели на сигнал за купуване на гласове в Лом.
Кметът на община Никола Козлево Исмаил Ибрям заплашва репортерката от сайта “За истината” Дияна Желязкова.
Журналистката от Свободна Европа Дамяна Велева също е била обект на вербална агресия, но в село Долно Осеново в община Симитли.
Deutsche Welle описва работата на журналисти в изборния ден – “Казаха ни да се махаме” – и публикува следния Призив на българската редакция на DW:
“Лидер на политическа партия изпраща “целувки” на журналист. Друг обижда водещ на сутрешен блок в ефир. Трети призовава за бойкот на същия водещ. Четвърти казва, че 12 журналисти “тормозят цялото общество”.
Нападки, обиди и внушения
Това не е антиутопия, а са съвсем реални сюжети от последните дни на поредната предизборна кампания в България. Кампания, в която отново не се проведе нито един лидерски дебат между основните политически партии. И в която част от лидерите на парламентарно представените партии отказваха да отговарят на всякакви въпроси на журналисти.
Вместо да приеме поканите за интервю на журналистката Полина Паунова, Делян Пеевски ѝ изпраща иронични поздрави.
Вместо да отговаря по същество на въпросите на журналистката Мария Цънцарова, Костадин Костадинов я обижда в ефир.
Вместо да се включи в конструктивен предизборен дебат, Слави Трифонов отправя към същата журналистка обидни нападки.
Вместо да изрази възмущението си, лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов настройва обществото срещу представители на журналистическата гилдия, а нито една друга от водещите партии не реагира с официална позиция.
Вместо да се обявят в защита на свободата на словото, редица политици саботират медиите в изпълнението на обществената им функция да ги държат отговорни за действията им.
Когато политици се разправят с журналисти, които задават критични въпроси, това създава съвсем реална заплаха за демокрацията в България. Защото в една демократична среда медиите действат като коригиращ механизъм на политическата класа и като защитна стена срещу способите на тоталитаризма. Затова е толкова важно те да са независими, а обществото да реагира на всеки опит за натиск върху тях – независимо дали симпатизира на конкретен журналист или не. Както казва Албер Камю: “Свободните медии могат, разбира се, да бъдат добри или лоши, но със сигурност без свобода никога няма да бъдат нещо друго освен лоши”.
Затова Българската редакция на Дойче Веле декларира солидарност с гореспоменатите колеги, както и с всички журналисти в България, които срещат отпор при опитите си да задават важните за обществото въпроси към силните на деня. Призоваваме за пълно противопоставяне срещу всеки опит за натиск, заглушаване или оклеветяване на журналисти, защото това руши доверието в медиите и отслабва защитните механизми на обществото. И се застъпваме за отказ от порочната практика на еднопосочна комуникация от дивани, екрани и превозни средства.”
Списъкът може да бъде продължен и с изяви след изборния ден – Дневник публикува анализ от Велислава Попова “Автокрацията е в детайлите: “Възраждане” не допуска “Дневник”, БСП не харесва въпроси за Пеевски“.
За финал – да си спомним отново за Нери. Ето какво беше написала по същия повод преди време.
Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.
Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.
Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.
Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.
Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.
Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.
Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.
Платформите
В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:
1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]
(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.
(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.
(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]
СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.
Инфлуенсърите
ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.
Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като част от медийната екосистема.
На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”
*
По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.
Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.
1
Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.
НАП през 2024 е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.
Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че рекламата на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим, и в голяма своя част е “търговска практика, излизаща извън ограниченията на закона”.
2
Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.
3
Изясняването на разпоредбите на ЗХ по горния ред се появи като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:
Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?
Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.
Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?
Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?
Как НАП определя какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?
4
Отговорът на НАП завършва така:
“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.
В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.
На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.” Не ми е известно решението да е обжалвано.
5
По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)
Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:
1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;
2. на обществени места, включително фасади на сгради;
3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;
4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон;
5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения
Изрично забранена е реклама на хазарт в “радио – и телевизионни програми” по т.1 и в “електронни медии, включително интернет страници” по т.3 – впрочем “радио и тв програми” се съдържа напълно в т.3 – “електронни медии, вкл. интернет страници”.
Ключовият въпрос към НАП следователно е дали “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена – чл.10 ал.1 т.3 ЗХ – включват социалните мрежи.
НАП твърди, че чл. 4, ал. 4 ЗРТ „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“ има предвид платформите. НАП твърди, че платформите само разпространяват програми.
Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите, съображение 11) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. […] Kогато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”
Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” по чл.4 ал.4 ЗРТ и не е вярно, че не са медии, както твърди НАП в публикуваното си решение:
считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.
Не е вярно, че чл.4 ал. 4 ЗРТ има предвид платформите, виж Регламент (ЕС) 2024/1083, съображение 11.
НАП не може да използва този аргумент, за да изключи платформите от забраната.
6
Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.
Основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Регламент (ЕС) 2024/1083 изрично сочи друго.
И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Според НАП няма пречка журналисти чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) – това е дефиницията за реклама на хазартни игри: “Реклама на хазартни игри” е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация..[…]
7
Според статия в Дневник от 4 януари 2026 г. “СЕМ е идентифицирал проблемно съдържание в предавания, излъчвани и по Би Ти Ви, и по “Нова телевизия”. В тях е отчетено продуктово позициониране на лицензирани хазартни оператори:
alfawin в “Диви и красиви” по “Нова телевизия” и в The Traitors по Би Ти Ви;
8888 в “Big brother” по “Нова телевизия”;
inbet в “Ергенът: Любов в рая” по Би Ти Ви;
Betano в “Игри на волята” по “Нова телевизия”.
На всички сигнали до момента от НАП отговарят, че не намират в риалити форматите нарушения на Закона за хазарта, тъй като продуктовото позициониране не е реклама на хазарт“. Това ли е била автентичната воля на законодателя – да забрани рекламата на хазарт само в рекламата, а да я остави в другите форми на електронните търговски съобщения? Не мисля, че при изменението са стигнали до обсъждане на другите форми, използвали са реклама като обобщен термин
8
Към това НАП е изтъкнала трети аргумент защо няма да прилага забраната към горните случаи –
“В случай че позиционирането на даден продукт не съдържа в себе си елементите (послание, препоръка или внушение за директно приканване на зрителите да участват в хазартни игри, в т. ч. с придружаващи наименования на различни видове хазартни игри – бел. авт.) на легалната дефиниция “реклама на хазартни игри” по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за хазарта, то това е търговска практика, излизаща извън ограниченията на закона”, казва НАП.
Накратко, според НАП първо платформите не са медии, освен това забраната е за реклама, а не е за продуктово позициониране, и трето – дори в разглежданите случаи да има реклама, ограничението било само за директно приканване на зрителите да участват в хазарт.
Създава се впечатление, че според НАП само ако има “Ела, играй” – тогава се прилага ЗХ.
9
НАП се произнася и носи ли се отговорност за линкинг – както можем да предположим, според НАП за линкинг към хазартно съдържание в платформи не се носи отговорност, – не е чудно, според НАП и за самата реклама на хазарт в платформите не се носи отговорност: ” Ако обаче медия публикува линк към PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube като съдържанието на този линк не попада в ограниченията на § 1, т. 23 от ДР на ЗХ и не представлява реклама на хазартни игри, то това не би следвало да се счита за неправомерна дейност. Следва обаче потребителят на медийната услуга да е наясно с възможността да бъде препратен към YouTube, където вече ще е налична информация с хазартно съдържание. Също така самият PodCast следва да бъде насочен само към пълнолетни лица.”
Както е известно, по нашето право се носи отговорност за линкинг, както за хостинг – не когато “съдържанието на този линк” е незаконно, а когато води към незаконно съдържание и това е известно на доставчика, който включва линка в сайта си.
10
Ако законодателят забелязва, че НАП на практика го игнорира, може да внесе категоричност чрез изменение и допълнение на ЗХ.
Законодателят:
– би могъл както в Изборния кодекс да определи електронни медии и услуги на платформи по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.
– би могъл вместо само до реклама да отнесе ограничението до електронните търговски съобщения, за да включи изрично и другите видове електронни търговски съобщения.
– би могъл да заличи безпомощната фраза, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.
Дори при сегашната редакция на ЗХ моето мнение е, че платформите не са изключени от обхвата на ограничението за реклама.
РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ
Публикация от 30 август 2025 в Капитал по темата.
Публикация в Дневник от 2026 г.
Виж и позиция на МФ по питането на депутата Божанов от 8 август 2024
* допълнена 2025, 2026
