Медийно право

В САЩ действа CAN SPAM ACT. Не просто е приет, но и го прилагат. Ако не отговаряш на изискванията (реквизити, обратен адрес и т.н.), те съдят. Има проблем с opt-in u opt-out, но пък са ефективни, макар opt-out.

В ЕС действа директива. Opt-in е в повечето европейски страни, доколкото виждам. Добре. Но за ефективността остава да се съди занапред.
Вчера правителството прие законопроект, за който се твърди, че транспонира 2000/31.

Предното правителство спря този проект – основателно.  Текстът трябва да стане основа за отговорността в интернет, а оставя големи въпроси без отговори.

Любимият ми момент в текста е, че се предвижда да се води регистър на спамерите (изпращащите спам). КРС категорично отказа да води такъв регистър, сега разбирам, че задачата е прехвърлена на Комисията по търговия и защита на потребителите. Още по-любопитно е те какъв капацитет имат по въпроса. И отговорът е…

Или свобода на комуникациите.

Работим по такъв проект в университета – но F2C се оказва световен проект , в който и България е малък фрагмент

До къде се простират правата на работодателя – личната кореспонденция, личното работно място, личните файлове на компютъра всъщност лични ли са? Много сложен въпрос, който все повече и повече се разрешава в полза на властта, работодателя, полицията – и свободата  все повече и повече се ограничава.

върху учениците и студентите, или стават ли те по-глупави във времето на интернет? Ню Йорк Таймс, позовавайки се на американско и британско изследване, дава положителен отговор. Не само по-малко знаят, но и по-малко подлежат на обучение, показват изследванията. И не могат да интерпретират Пруст. Разбира се, българските ученици и студенти нямат този проблем, от тях изобщо не се изисква да интерпретират Пруст. Continue reading →

Интересен въпрос се поставя в научно изследване, цитирано от ВВС: доколко можем да вярваме на информацията от мрежата, в частност на много известната вече Wikipedia. Изследването, въпреки възраженията на енциклопедията, намира достоверността на информацията в двата източника за сравнима.

Реч на Вивиан Рединг, комисар по информационното общество и медиите, по програмата на Съюза  – и тук вече са въведени три стълба (трите i – information, innovations, inclusion), тя говори за втория

Както пишат вестниците, София вече била опасана с камери, но нямало заплаха за правата, генералът казал “който иска – да не минава” (през София, един вид).

В първия ден на разрешеното кандидатстване за имена на поддомейни в домейн .eu две френски компании кандидатстват за eurostar.eu. Вторият по време кандидат се обръща към френски съд и претендира за името. Какво решава френският съд – делото е интересен прецедент.*

*ADR – алтернативно решаване на спорове

За първи път Creative Commons влиза в съда и излиза като победител – с легитимация в съдебна практика.

Самите фактически обстоятелства – кой кого съди и кой печели, са по-малко важни. Мястото е Амстердам, случаят е за използване на фотография, лицензирана под СС, вестник Weekend е недоразбралият, че става дума за СС, а не за липса на правила. Авторитетите коментират тук u тук, очаква се първи коментар и от проф.Лесиг.
Continue reading →

– а е като цял учебник. Дело срещу ICANN и VeriSign – ни повече, ни по-малко, “за конспиративно монополизиране на пазарите на регистрация на домейните .com и .net” или, както пише ICANNWatch – за създаване на    perpetual monopoly on .COM.

Цялата документация – на сайта на ответника