Публикуван е докладът на специалната парламентарна комисия на британския парламент по Draft Online Safety Bill, законопроекта за онлайн сигурност, британския аналог на Законодателния акт за цифровите услуги в ЕС.
Британският парламент :
Саморегулирането на онлайн услугите се провали. Докато онлайн светът революционизира живота ни и създаде много предимства, основните системи, предназначени да обслужват бизнес модели, базирани на събиране на данни и микронасочена реклама, оформят начина, по който го преживяваме. Алгоритмите, невидими за обществеността, решават какво виждаме, чуваме и преживяваме.
За някои доставчици на услуги това означава ангажираност на потребителите на всяка цена, независимо какво задържа тяхното внимание. Това може да доведе до засилване на фалшивото над истинското, крайното над разглежданото и вредното над доброкачественото. Човешката цена може да се преброи в масови убийства в Мианмар, в легла за интензивно лечение, пълни с неваксинирани пациенти с Covid-19, в бунт в Капитолия на САЩ и в самонараняване, хранителни разстройства и самоубийство на тийнейджъри.
Това се случи, защото твърде дълго на големите доставчици на онлайн услуги беше позволено да се считат за неутрални платформи, които не носят отговорност за съдържанието, което се създава и споделя от техните потребители. И все пак именно тези алгоритми са позволили поведението, което би било оспорено от закона във физическия свят, да процъфтява в интернет.
Ако не направим нищо, положението ще се влоши. Нашите деца ще платят най-високата цена. Ето защо движещата сила зад Закона за онлайн безопасността е убеждението, че тези компании трябва да носят отговорност за системите, които са създали, за да правят пари за себе си.
Законопроектът за онлайн безопасността е ключова стъпка напред за демократичните общества да внесат отчетност и отговорност в интернет. Нашите препоръки укрепват два основни принципа на отговорното управление на интернет:
че онлайн услугите трябва да бъдат държани отговорни за проектирането и функционирането на техните системи;
и тази регулация трябва да се управлява от демократичен законодателен орган и независим регулатор – а не от Силиконовата долина.
Искаме законопроектът за онлайн безопасността да бъде лесен за разбиране както за доставчиците на услуги, така и за обществеността. Искаме той да има ясни цели, които водят до точни задължения на доставчиците, със силни правомощия за регулатора да действа, когато платформите не отговарят на тези законови и регулаторни изисквания. Най-важното, което ще направи този законопроект, ако нашите препоръки бъдат приети, е да държи онлайн услугите отговорни за рисковете, породени от тяхното проектиране и функциониране.
Наказателното право, свързано с онлайн комуникацията, е преди ерата на социалните медии и съвременните търсачки. Нуждае се от актуализиране. Искаме да видим нови престъпления в НК при първа възможност за вредни, заплашителни и съзнателно фалшиви съобщения, киберфлашинг, опити за предизвикване на припадъци при хора със светлочувствителна епилепсия, насърчаване на самонараняване и разпалване на омраза срещу хората на основата на пол и др.
Платената реклама може да бъде използвана за измама. Доставчиците ще бъдат държани отговорни за рисковете, създадени от рекламите, както всяка друга дейност онлайн.
Защитата на децата е основна цел на законопроекта и нашия доклад. Децата ни са израснали с интернет и той може да им донесе много ползи. Твърде често обаче услугите не са проектирани с оглед на тях. Искаме всички онлайн услуги, които е вероятно да бъдат достъпни за децата, да бъдат безопасни. Екстремната порнография е особено разпространена онлайн и твърде много деца се сблъскват с нея – често несъзнателно. Технологиите за удостоверяване на възрастта са част от решението, но сами по себе си са неадекватни. Те трябва да бъдат придружени от строги изисквания за защита на децата и задължителен Кодекс за поведение.
Проверката на възрастта трябва да бъде предмет на обвързващи минимални стандарти, за да се предотврати използването й за събиране на данни.
Ofcom да има правомощията да определя минимални стандарти за качество на оценката на риска, съгласно които доставчиците на услуги ще трябва да предприемат независими одити на своите системи, процеси и алгоритми.
Доставчиците на услуги вече няма да могат да цензурират селективно без отговорност. От тях ще се изисква да защитават речта, която е жизненоважна за демократичното общество – журналистика, сигнали за нередности, политически и обществен дебат, академични изследвания и др. Хората ще получат нови права на обжалване и обезщетение чрез самите доставчици на услуги, чрез независим омбудсман и накрая чрез граждански съдилища.
Призоваваме правителството, казват парламентаристите, да приеме нашите препоръки и да внесе законопроекта за онлайн безопасността в парламента при първа възможност.
