Category Archives: Digital

Mar 23 2018
Leave a comment
Digital, Media Law

Турция: приет закон за интернет съдържанието

 

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор  RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании    трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението  от  RTUK. За издаването на документите  ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията.  Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

 

Mar 22 2018
Leave a comment
Digital, Media Law

Приватизираното правоприлагане

Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.

Натискът да се въведе   “отговорност  на платформите”  измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират  според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел  над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.

Mar 13 2018
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Съвет на ЕС: защита на интелектуалната собственост в ЕС

На  12 март 2018   се е състоял  Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.

Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети  заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.

В заключенията се разглежда пакет актове  на Комисията  от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера  и по-специално интернет”:

Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED.  Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата  и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).

Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.

Сега   Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.

Tagged
Mar 12 2018
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Докладът на Групата на високо равнище за мерки срещу дезинформацията в ЕС

Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.

 

Tagged
Mar 10 2018
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

#CensorshipMachine: отново за чл.13 от проекта за директива за авторското право

 

В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.

Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя

Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.

Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица  – и означава още контрол на входа.

Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.

Оценката на организацията за цифрови права EDRi:

Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри.  За член 13 можем да кажем накратко –  “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.

А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.

Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.

Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения  – особено от големите компании. Фейбук наема.

Tagged
Mar 09 2018
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Google и изключението за журналисти

Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно  RTBF (правото  да бъдеш забравен).

Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето  трябва да се възползва  от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен,   обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:

Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва  от предвидените в член 9  дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.

И институционалната реакция:

Концепцията за журналистика  предполага процес, в който съдържанието се публикува  в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на   Google  журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите,  Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.

Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо.  Но тук нещата леко са се завъртели,  леко – на 180 градуса.

 

Mar 09 2018
Leave a comment
Digital, Media Law

Съвет на Европа: Препоръка CM/Rec(2018)2 относно ролите и отговорността на интернет посредниците

На 7 март 2018 г. Съветът на Европа  прие Препоръка относно ролите и отговорността на интернет посредниците. Ето пълният текст.

В препоръката се казва, че широка, разнообразна и бързо развиваща се гама от играчи, обикновено наричани  интернет посредници, улесняват взаимодействието в интернет между физически и юридически лица чрез предлагане и изпълнение на разнообразни функции и услуги. Те се занимават с обработка на информация и данни или хост уеб базирани услуги, включително за генерирано от потребителите съдържание; обобщават информация и позволяват търсения;  дават достъп до съдържание, хост и индекс и услуги, предназначени и / или управлявани от трети страни; улесняват продажбата на стоки и услуги, включително аудиовизуални услуги,  позволяват други търговски сделки, включително плащания.

Посредниците могат да модерират и класират съдържание, включително чрез автоматизирана обработка на лични данни, и по този начин могат да упражняват форми на контрол, които влияят върху достъпа на потребителите до информация онлайн по начин, сравним с медиите.

В този контекст Съветът на Европа препоръчва на държавите:

  • да прилагат насоките, включени в настоящата препоръка, при разработването и прилагането на законодателните рамки, свързани с интернет посредниците, в съответствие със съответните им задължения съгласно Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (ETS No 108, Конвенция 108), Конвенцията за киберпрестъпленията (ETS № 185, Конвенцията от Будапеща), Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие  и Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (CETS № 210 Истанбулската конвенция) и ги популяризира в международни и регионални форуми, които разглеждат ролите и отговорностите на интернет посредниците и със защитата и насърчаването на правата на човека в онлайн средата;
  • да се ангажират с редовен, всеобхватен и прозрачен диалог с всички заинтересовани страни, включително  частния сектор, обществените медии, гражданското общество, образователните институции и академичните среди, с цел споделяне и обсъждане на информация и насърчаване на отговорното използване на нововъзникващите технологии свързани с интернет посредниците, които оказват влияние върху упражняването и ползването на правата на човека и свързаните с тях правни и политически въпроси;
  • да насърчават  ефективни програми за медии и информационна грамотност;
  • редовно да преразглеждат мерките, предприети за изпълнение на настоящата препоръка, с цел повишаване на тяхната ефективност.

Препоръката въвежда принципа, че

Всяко изискване, настояване или друго действие от страна на публичните органи, адресирано до интернет посредниците, което засяга правата на човека и основните свободи, трябва да бъде предписано от закона, да се упражнява  в границите, предвидени от закона, и   да представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество.
Държавите не трябва да оказват натиск върху интернет посредниците чрез неправни средства.

Организацията за цифрови права EDRi приветства Препоръката:  EDRi ще работи за прилагане на препоръката  и срещу  приватизираното правоприлагане.

Съветът на Европа и EDRi  – едно оптимистично сътрудничество.

Mar 03 2018
Leave a comment
Digital, Media Law

Германски съд: Google няма общо задължение за предварителен преглед на съдържанието

Едно съобщение на Ройтерс за германско решение от 27 февруари 2018 г. – VI ZR 489/16 – в приложение на RTBF  (правото да бъдеш забравен) –  и прессъобщение на съда, самото решение още не е на сайта.

Германският федерален съд  е заявил, че
Oператорът на интернет търсачката не е длъжен да се увери преди показването на резултатите от търсенето  дали съдържанието, намерено от програмите за търсене, включва нарушения на лични права.
Операторът на търсачката не е длъжен да реагира, докато не е уведомен за ясно разпознаваемо нарушение на общото право на неприкосновеност на личния живот.
Делото е в резултат на искането на двама души, които са поискали търсачката да не показва  връзки към уебсайтове, на които са били вербално атакувани (“тежки престъпници”, “престъпни мерзавци”, “терористи”) от други интернет потребители. Те смятат, че Google носи отговорност за нарушаването на техните права.
Ответникът, базиран в Калифорния, управлява интернет търсачката Google –  софтуер за непрекъснато и автоматично търсене в интернет. Данните се извеждат от търсещата машина в съответствие с въведения термин за търсене съгласно алгоритъм, създаден от ответника,  като списък с резултати.

В отговор съдът потвърждава, че

 

Съдържанието, за което гражданите се обръщат към съда, не е собствено съдържание на ответника. То е  публикувано от други хора в интернет.  Ответникът   само търси с помощта на програми в съществуващите страници в интернет. Отговорността на оператора на търсачката предполага  инспекция. Ответникът не може да е сигурен, че съдържанието, намерено от програмите за търсене, е  законно, преди да го провери. Поемането на общо изискване за контрол сериозно би застрашило съществуването на търсачките  като бизнес модел, който е одобрен от правната система и   социално желателен.

 

Mar 03 2018
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

#CensorshipMachine

Copyright_filter_or_be_filtered

На 1 март 2018 Европейската комисия публикува Препоръка  относно мерките за ефективно справяне с незаконното онлайн съдържание, която представя идеите на Комисията за това как да се ускори премахването на незаконно съдържание. Отделно от това, подобни идеи са развити в предложенията за ревизия на медийното и авторското право, както и в дискусиите за борба с дезинформацията и фалшивите новини.

Аз също говорих за това на конференцията за фалшивите новини, организирана от АЕЖ през ноември 2017: ЕК препоръчва  да се даде възможност на частни търговски дружества да заличават съдържание, качено от граждани. Сега Европейската комисия продължава с идеите в тази посока.

В правна  система, основана на върховенство на правото, съдът е този, който трябва да се произнася при намеса в свободата на изразяване, поне досега това беше неоспорвано положение. ЕК насърчава тенденцията е да се овластят доставчици да правят такава преценка – точно както идеята за трите удара преди време.

Реакцията на European Digital Rights (EDRi):

Европейските политици работят за най-големия интернет филтър, който някога сме виждали. Това може да звучи драматично, но наистина не е преувеличено. Ако предложението бъде прието, уеб сайтове като Soundcloud, eBay, Facebook и Flickr ще бъдат принудени да филтрират всичко, което искате да качите. Алгоритъм ще  определя кое от съдържанието, което качвате, ще се вижда от останалия свят и кое – няма.

Този интернет филтър е предвиден в предложенията за нова европейска нормативна уредба. Интернет филтрите не могат и не трябва да се използват за регулиране на авторското право. Те не работят. Но има много по-голям проблем: след като бъде инсталиран, интернет филтърът може и ще бъде използван за безброй други цели. Обзалагаме се, че политиците радостно очакват интернет филтъра, за да го използват в биткаите си  с фалшиви новини, тероризъм или нежелани политически мнения.

EDRi подчертава, че има много причини да сте срещу тези предложения – ето три:

  • Това е атака срещу вашата свобода на изразяване.
  • Филтри като тези  правят много грешки.
  • Платформите ще  бъдат насърчени да избягват риска  – за сметка на вашата свобода.
Mar 02 2018
Leave a comment
Digital, EU Law

Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране

Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.

Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.

В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието  две години след влизането в сила на регламента.

← Older posts
Newer posts →