Category Archives: Digital

ЕС: Стратегия за цифрова свобода

ЕС може да бъде пример за цифрови свободи, само ако те са защитени в ЕС.

Това е едно от съображенията  на Европейския парламент за приемане на Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (2012/2094(INI)).

Стратегията заслужава четене, ето разделът за управление на интернет:

Управление на интернет

48. счита, че прозрачното и съвместно вземане на решения е от изключително значение за гарантиране на зачитането на отворения и открит за участие характер на интернет; счита, че всяко разискване по регламентите относно интернет следва да бъде отворено и да включва всички заинтересовани страни, особено специализираните в защитата на основните права, както и обикновените интернет потребители; е на мнение, че ЕС следва да изиграе водеща роля в развитието на основните правила на цифровата свобода и на нормите на поведение в кибернетичното пространство, включващи механизми за уреждане на спорове и вземайки предвид несъвместимите правни системи;

49. отбелязва, че понастоящем структурата на интернет е относително нерегулирана и е управлявана чрез многостранен подход; подчертава необходимостта от това ЕС да гарантира, че многостранният модел е приобщаващ и че малките дружества, участниците от гражданското общество и потребителите няма да загубят правото си на управление за сметка на няколко големи правителствени участници и участници от света на бизнеса;

50. счита, че сътрудничеството между правителствата и частните участници по въпросите на ИКТ не следва да се основава на поставянето на преки и косвени задължения за доставчиците на интернет услуги за приемане на възложени роли по правоприлагане чрез полицейски дейности и регулиране на интернет;

51. подчертава значението на обща стратегия на ЕС за управлението на интернет, както и за въпроси, свързани с регулирането на телекомуникациите, като припомня, че секторът е управляван на международно равнище от Международния съюз по телекомуникации, в който всяка държава членка на ЕС има по един глас;

52. изразява загриженост относно предложенията от страна на коалиции от правителства и дружества да бъде въведен регулаторен надзор и да бъде увеличен правителственият и частният контрол над телекомуникационните и онлайн операции;

53. призовава ЕС да разгледа и да се противопостави на извънтериториалното въздействие на законите на трети държави, а именно законите на САЩ в областта на ПИС, върху гражданите, потребителите и предприятията в ЕС; във връзка с това призовава Комисията да представи в кратки срокове своята Общоевропейска стратегия за изчисления в облак, както се подчертава в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа:

54. припомня, че интернет, връзките за данни, съхраняването на данни и ИКТ са от изключително значение за критичната инфраструктура на ЕС;

55. изразява съжаление относно тласъка в ЕС за повече правомощия за блокиране на уебсайтове, като има предвид, че това винаги следва да бъде последна мярка;

56. решително подкрепя принципа за неутралност на мрежата, а именно доставчиците на интернет услуги да не блокират, дискриминират, нарушават или намаляват, включително посредством цената, способността на всяко лице да използва услуга за достъп до, ползване, изпращане, постване, получаване или предлагане на каквото и да е съдържание, приложение или услуга, избрани от него, независимо от източника или получателя;

57. счита, че е необходимо по-глобално сътрудничество с цел да се поддържат и модернизират правата върху интелектуалната собственост в бъдеще, тъй като това е от жизненоважно значение за гарантиране на иновациите, заетостта и отворената световна търговия;

58. призовава държавите членки и Комисията да разработят политика на ПИС, така че лицата, които желаят да създават свое собствено съдържание и да го споделят, без да придобиват ПИС, да продължат да имат тази възможност;

59. призовава Комисията да предложи нова регулаторна рамка за трансграничната онлайн търговия, оценка и преразглеждане на Директива 2001/29/ЕО за информационното общество за гарантиране на предсказуемост и гъвкавост при режима на авторските права на ЕС и преразглеждане на Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (IPRED), чрез която ще се постигне равновесие между необходимостта от съответна реформа и защита на авторските права и необходимостта да се защитят основните права в мрежата и да се запази отвореният интернет, и която би послужила за основа на разпоредби относно правата върху интелектуалната собственост и ангажименти в бъдещите споразумения за свободна търговия.

 

ЕС: статистика за информационното общество

Днес в Официален вестник на ЕС:

Регламент № 1083/2012 за прилагане на Регламент (ЕО) № 808/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно статистическите данни на Общността за информационното общество

Теми:

— системи за ИКТ и използването им в предприятията,
— използване на интернет и други електронни мрежи от предприятията,
— използване на ИКТ от предприятията за обмен на информация и услуги с правителства и публични администрации (електронно управление),
— електронни бизнес процеси и организационни аспекти,
— електронна търговия.

Характеристики, които трябва да бъдат събрани за предприятията, имащи достъп до интернет:
— интернет връзка: DSL,
— интернет връзка: друга фиксирана широколентова интернет връзка,
— интернет връзка: ISDN връзка или достъп с набиране на номер през нормална телефонна линия,
— интернет връзка: мобилна широколентова връзка чрез преносимо устройство посредством използване на мобилни телефонни мрежи (т.нар. 3G или 4G),
— (по избор) интернет връзка: мобилна широколентова връзка чрез преносим компютър посредством използване на мобилни телефонни мрежи (т.нар. 3G или 4G),
— (по избор) интернет връзка: мобилна широколентова връзка чрез други преносими устройства, като смартфони и PDA телефони (Personal Digital Assistant — цифров персонален помощник) посредством използване на мобилни телефонни мрежи (т.нар. 3G или 4G),
— интернет връзка: друг вид мобилна връзка,
— интернет връзка: максимална скорост на сваляне на данни по договор на най-бързата интернет връзка в Mbit/s; ([0; < 2], [2; < 10], [10; < 30], [30; < 100], [≥ 100]),
— наети лица или процент от общия брой на наетите лица, които са използвали компютри с достъп до Световната мрежа поне веднъж седмично,
— използване на социални медии, по-специално социални мрежи, блогове или микроблогове на предприятието, уебсайтове за споделяне на мултимедийно съдържание, основани на уикита средства за споделяне на знания, за цели, различни от публикуването на платени реклами,
— използване на социални мрежи,
— използване на блогове или микроблогове на предприятието,
— използване на уебсайтове за споделяне на мултимедийно съдържание,
— използване на основани на уикита средства за споделяне на знания,
— използване на уебсайт или начална страница.

И още дълъг списък от характеристики, за които регламентът изисква да се събират данни.

Регламент № 1083/2012

Киберпрестъпност, борба, институционални структури

Днес в Официален вестник на ЕС:

Становище (резюме)  на Европейския надзорен орган по защита на данните относно съобщението на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент за създаването на Европейски център по киберпрестъпност

Из заключенията:

  •  съблюдаването на режимите за защита на данните следва да се разглежда като неразделна част от борбата срещу киберпрестъпността, а не като пречка за нейната ефективност.
  •  обсъжда се създаването на нов Европейски център по киберпрестъпност в рамките на Европол въпреки наличието на Център по киберпрестъпност на Европол, който вече функционира от няколко години. ЕНОЗД би искал по-голяма яснота относно новия капацитет и дейностите, които ще разграничат новия EC3 от съществуващия Център по киберпрестъпност на Европол.

 

  • ЕНОЗД съветва компетенциите на ЕC3 да бъдат ясно определени, а не просто да бъдат изложени чрез позоваване на определението за „компютърно престъпление“, включено в настоящото законодателство за Европол. Освен това определянето на компетентността и предпазните мерки за защита на данните на EC3 следва да представлява част от прегледа на законодателството за Европол. ЕНОЗД препоръчва Комисията да предвиди такава компетентност и предпазни мерки за защита на данните в мандата на центъра преди влизането в сила на новото законодателство за Европол. Те биха могли да включват:

— ясно определение с какви задачи по обработване на данни (по-специално дейности по разследване и оказване на оперативна подкрепа) може да се ангажира персоналът на центъра, самостоятелно или в сътрудничество със съвместни екипи за разследване, и
— ясни процедури, които от една страна гарантират зачитането на индивидуалните права (включително правото на защита на данните) и от друга страна осигуряват гаранции, че доказателствата са получени законно и могат да се използват пред съд.

  • обменът на лични данни от страна на EC3 с „участници от възможно най-широк кръг публични, частни и общодостъпни източници“ предполага конкретни рискове за защитата на данните, тъй като те често ще включват обработване на данни, събрани с търговска цел и международно предаване на данни. Тези рискове са разгледани в действащото решение за Европол, в което се установява, че като цяло Европол не трябва да обменя данни пряко с частния сектор и само с някои специфични международни организации при наличието на много конкретни обстоятелства.

 

По-добър интернет за децата и защита на личните данни

Днес в Официален вестник на ЕС:

Становище (резюме)  на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — „Европейска стратегия за по- добър интернет за децата“

Според становището:

  • държавите  следва да гарантират, че в своите образователни кампании и материали включват позовавания на рисковете за защитата на данните, както и информация за това как те могат да бъдат предотвратени от децата и родителите. Освен това следва да бъдат създадени полезни взаимодействия между органите по защита на данните, държавите-членки и отрасъла с цел засилване на осведомеността относно безопасността в онлайн пространството сред децата и родителите,
  •  отрасълът следва да гарантира, че обработва личните данни на децата в съответствие със законодателството, както и че получава родителско съгласие, когато това е необходимо. Той следва да въведе автоматични настройки за защита на личните данни на децата, които осигуряват механизми с по- голяма степен на защита в сравнение с тези, които следва да бъдат включени в автоматичните настройки за останалите потребители. Освен това той следва да въведе подходящи предупредителни механизми, с които да се уведомяват децата, желаещи да променят своите автоматични настройки за защита на личните данни, и да се гарантира, че тази промяна е извършена с родителско съгласие, когато това се изисква. Отрасълът следва да работи в посока въвеждане на подходящи инструменти за проверка на възрастта, които не влияят на защитата на данните,
  • по отношение на информирането на децата отрасълът следва да проучи начините за изготвяне на таксономия с цел предоставяне на информация на децата по опростен начин и за осведомяването им относно потенциалните рискове от промяна на техните автоматични настройки,
  •  по отношение на рекламите, които достигат до децата, ЕНОЗД припомня, че не следва да съществува пряк маркетинг, насочен конкретно към непълнолетни лица, както и че децата не трябва да стават жертви на поведенческа реклама. ЕНОЗД счита, че Комисията следва да насърчи в по-голяма степен отрасъла за разработване на мерки за саморегулиране на равнище ЕС, съобразени с неприкосновеността на личния живот, популяризиращи добрите практики по отношение на онлайн рекламата за деца, които следва да бъдат основани на пълно спазване на законодателството за защита на данните. Освен това той насърчава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на допълнителни законодателни актове на равнище ЕС с цел гарантиране на подходящо отчитане на правата неприкосновеност на личния живот и защита на данните на децата в контекста на рекламата.

Европейски идентификатор на законодателството (ELI)

Познаването на съдържанието и прилагането на законодателството на Европейския съюз не може да се придобие единствено от правните източници на ЕС, но и от национални източници, и по-специално от националното законодателство за изпълнение на законодателството на Европейския съюз.

Съществуващите различия между отделните национални правни системи и  разликите между техническите системи, които се използват за съхранение и визуализиране на законодателството чрез съответните уебсайтове,   препятстват оперативната съвместимост между информационните системи на националните и европейските институции.

Използването на единни идентификатори и структурирани метаданни при обозначаването на националното законодателство в официалните и държавните вестници би позволило, ако държавите от ЕС  решат да го възприемат, ефективно, лесно за потребителя и по-бързо търсене и обмен на информация, както и ефикасни механизми на търсене.

В Официален вестник:

Заключения на Съвета за приканване към въвеждането на европейски идентификатор на законодателството (ELI)

Директива 2012/28/ЕС: използване на осиротели произведения

Днес в Официален вестник:

Директива 2012/28/ЕС  относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения

Общественодостъпните библиотеки, учебни заведения и музеи,  архивите, институциите за съхраняване на филмовото или аудионаследство и обществените радио и телевизия  цифровизират своите колекции и  архиви.

За улесняване на цифровизацията и разпространението на произведения и други обекти на авторско право или сродните му права, за които носителят на правата не е бил установен или, ако е установен, е с неизвестно местонахождение – така наречените  осиротели произведения  – се приема съответна нормативна уредба.

Програмите MEDIA: четири покани

  •  Покана за представяне на предложения — EACEA/31/12 — МЕДИЯ 2007 — Развитие, разпространение, популяризиране и обучение — Подкрепа за развитието на продуцентски проекти — Игрално, документално и анимационно кино — Единични проекти, Пакетно финансиране и Пакетно финансиране 2 етап
  •  Конкурс за проектни предложения — EACEA/33/12 — МЕДИА 2007 — Развитие, разпространение, промоция и обучение — Подкрепа за телевизионното разпространение на европейски аудио-визуални творби (поканата е насочена към независимите продуценти)

Спектър на пазара

Американският регулатор FCC обявява на сайта си, че  за пръв път в света една държава ефективно дава възможност  честоти, използвани досега за наземно разпространение на телевизионни програми, да се пренасочат за нуждите на безжичния интернет срещу компенсация за лицензирания (досега) тв оператор.

Този ход е част от стратегията за подпомагане на развитието на високоскоростния интернет и предлагането на нови услуги и, според шефа на регулатора, мярката е свързана с въпроса кой ще е лидер в глобалната икономика през 21 век.

В съобщението на FCC и по други поводи се използва за пръв път в света.    Периодично идват подобни съобщения и от Великобритания,  регулаторът OFCOM планира  процедури в началото на 2013.

Спектърът е ограничен ресурс, напоследък Европейската комисия често акцентира върху  ефективно използване,  създаване на условия за развитие на вторичен пазар и  споделен достъп.

*

Ню Йорк Таймс : не се очакват процедури преди 2014

Съд на ЕС: повторна употреба на данни от публични регистри

В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

  • Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.
  • И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.
  • Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.
  • Тази дейност на държавата  не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си –  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.
  • Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собственост, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

Tagged

Съд на ЕС: информиране на потребителите при договори от разстояние

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

Tagged