Повече за интернет потреблението
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Category Archives: Digital
EС – САЩ: Споразумение за резервационните данни на пътниците (PNR)
В Официален вестник на ЕС:
Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати
В Приложение са определени видовете PNR данни:
1. Код за идентифициране на записа с PNR данни
2. Дата на резервация/издаване на билет
3. Дата(и) на планирано пътуване
4. Име(на)
5. Налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.)
6. Други имена в PNR данните, включително брой на пътниците в един запис с PNR данни
7. Цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)
8. Цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за трансакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към трансакцията във връзка с пътуването)
9. График на пътуването за конкретен запис с PNR данни
10. Пътническа агенция/туроператор
11. Информация за споделяне на кодове
12. Разделена информация
13. Статут на пътника по отношение на пътуването (включително потвърждения и регистрация за полета)
14. Билетна информация, включително номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи
15. Цялата информация за багажа
16. Информация за мястото, включително номер на мястото
17. Общи бележки, включително информация за OSI, SSI и SSR
18. Всякаква събрана APIS информация
19. Всички настъпили във времето промени в записа с PNR данни, посочени в точки 1-18
Член 11
Достъп за физическите лица
1. В съответствие с разпоредбите на Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act ) всяко физическо лице, независимо от своето гражданство, държава на произход или местожителство, има право да поиска своите PNR данни от DHS. DHS своевременно предоставя такива PNR данни, при условията на разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Разкриването на информация, съдържаща се в PNR данни, може да подлежи на разумни правни ограничения, приложими съгласно правото на САЩ, в това число ограничения, които могат да бъдат необходими за защита на чувствителна информация, свързана с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност и правоприлагането.
3. Всеки отказ или ограничаване на достъпа се отправя своевременно в писмена форма до физическото лице, поискало достъп. Такова уведомление посочва правното основание за неразкриване на информацията и информира лицето за правните средства за защита, предоставени съгласно правото на САЩ.
Решение на Съвета за подписване на Споразумението и Декларация
Решение на Съвета за сключване на Споразумението
Cablevision, Aereo и интелектуална собственост
Aereo е компания, която предоставя на потребителите индивидуални HDTV антени, с помощта на които те могат да гледат онлайн в реално време програмите на NBC, ABC, CBS, Fox и още 2о регионални и местни телевизии в областта на Ню Йорк.
През март телевизиите се обръщат към съда в Ню Йорк с искане да постанови прекратяване на тази – пиратска според тях – дейност на Aereo, която непоправимо руши телевизионния бизнес и, например, вече се отразява негативно върху възнаграждението, което те получават от кабелните компании.
Според Aereo става дума за нова алтернатива (a cloud-based DVR service), за още един начин за достъп на потребителите до телевизионното съдържание, с което се увеличава техният избор и конкуренцията.
Съдът приема аргументите на Aereo u не допуска исканата мярка, като се основава на решението Cablevision [Cartoon Network v. CSC Holdings].
Решението Cablevision от 2008 г. несъмнено е ключово по темата. То показва адаптивността на правото, съответно на съда, паралелно с развитието на технологиите. Съдът беше забранил на кабелния оператор Cablevision използване на нова технология – т.нар. мрежов цифров видеозапис – алтернативна на използването на индивидуални DVR, но апелативният съд се произнесе, че
Конгресът не е целял подобни рестрикции пред развитието на технологиите и използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение на изключителните права на производителите на съдържание.
В решението Aereo съдът има още по-голямо основание да прецени, че технологиите са под контрола на потребителите, не на доставчика – защото в този случай антените са индивидуални (amicus brief ) .
Los Angeles Times напомня че решението Cablevision се основаваше на решението Sony Betamax [ Sony Corp. of Am. v. Universal City Studios]: не е забранена технология, която има поне една законна употреба.
Според първи коментари съществено е, че решението признава законността на стрийминга, без да е необходимо съгласие на носителите на права.
Засега. Спорът продължава в съда.
Лична неприкосновеност на децата онлайн: САЩ и ЕС
- САЩ
COPPA e американски закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Act of 1998). Законът създава строги правила за събиране и използване на лични данни на децата (под 13 години) като потребители на онлайн съдържание и услуги, вкл. налага пълни забрани за някои дейности или изисква удостоверимо родителско съгласие за други.
Прилагането на закона се възлага на Федералната търговска комисия (FTC). В момента комисията провежда консултация с цел по-адекватни прилагащи актове предвид развитието на онлайн технологиите и потребителските практики. Консултационният документ е интересен като ориентир колко далече е практически възможно да стигне правната защита на децата онлайн.
Например досега законът се съсредоточава върху услуги и сайтове, насочени към деца. За тях са предвидени допълнителни тежести и ограничения. Сега се предлага разширяване на обхвата със сайтове и услуги, които – без да са насочени директно към деца – съдейки по съъдржанието им е вероятно да привличат аудитория, която включва непропорционално голям процент деца в сравнение със средния процент на децата спрямо населението.
Предлагат се промени (разширяване на обхвата на) дефинициите за оператор (доставчик на услуги) и лична информация.
- Европейски съюз
Европейският съюз принципно поддържа високи стандарти за защита на личните данни, но конкретно в разглежданата област САЩ имат детайлни технологични изисквания, които видимо едва сега ще се въвеждат в ЕС. Политиката, доколкото е изразена в съобщенията на ЕК
- COM(2011) 556 Защита на децата в цифровия свят и
- СОМ (2012) 196 Европейска стратегия за по-добър интернет за децата
не е особено многословна по въпроса, в частност:
От отрасъла се очаква да:
- въведе прозрачни, съобразени с възрастта автоматични настройки за защита на личните данни, с ясно означение и предупреждения за непълнолетните лица относно евентуалните последствия от въвеждането на каквито и да е изменения в техните автоматични настройки за защита на личните данни и контекстуално показване на зададеното ниво на защита за всяко сведение, което те трябва да въведат, задължително или не, при създаване на профил в интернет;
- въведе технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността.
Комисията:
- ще предложи нов регламент за защита на личните данни, в който се отделя специално внимание на неприкосновеността на личния живот на децата и се въвежда правото на субекта „да бъде забравен“;
- ще предложи през 2012 г. общоевропейска рамка за електронно удостоверяване на автентичността, която ще позволи използването на лични характеристики (възраст, в частност), за гарантиране спазването на възрастовите разпоредби на предлагания регламент за защита на данните;
- ще подкрепя научноизследователската и развойна дейност за разработване и внедряване на технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността при съответните услуги в целия ЕС.
Държавите следва да:
- гарантират прилагането на законодателството на ЕС в тази област на национално равнище;
- насърчават отрасъла да приеме мерки за саморегулиране и да следят за тяхното прилагане на национално равнище;
- подкрепят дейностите за повишаване на осведомеността на национално равнище.
Предложението е да се съчетаят инструменти от законодателството, саморегулирането и финансовата помощ.
Предлаганата нова правна рамка на защитата на личните данни включва регламент, който засяга (и в някакъв смисъл синхронизира с) материята на COPPA:
Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителя на детето.
Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимо съгласие, като взема предвид наличната технология.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите-членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за методите за получаване на удостоверимо съгласие.
4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие.
Новата правна рамка не е приета, ще трябва и време за изготвяне на делегирани актове, така че днешните деца по-добре да не разчитат на точно тези мерки за защита.
Социални медии: САЩ и ЕС
Калифорния приемa законодателство, създаващо задължение за определени образователни институции да имат публично оповестена политика по отношение на социалните медии, включително по отношение на защитата на личния живот | Senate Bill 1349.
За целите на акта се дефинира чрез примерно изброяване (обхват) и понятието социални медии:
Social media means an electronic service or account, or electronic content, including, but not limited to, videos or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant and text messages, e-mail, online services or accounts, or Internet Web site profiles or locations.
За сравнение: работното понятие за социални медии, използвано от Европейската комисия, така както е дефинирано в Правилата на ЕК за използване на социалните медии.
И френският министър на културата призна: HADOPI не постига целта си
Няма съмнение, идеята за трите удара (или, както някои предпочитат, трите предупреждения или градирания отговор) най-активно беше налагана в Европа от френското правителство. През годините френските министри на културата дадоха имена на инициативи (напр. плана Албанел) за борба с пиратството, а кулминация на инициативите беше законът HADOPI.
Трите удара доведоха до такива реакции в ЕС, че и Комисията, и Европейският парламент бяха принудени по-късно в хода на изготвянето на АСТА да декларират, че не подкрепят такъв вид мерки:
ЕП приветства многократните изявления на Комисията, че ACTA няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим.
Въпреки това Франция започна да прилага режима и миналото лято стана ясно, че само за първите 10 месеца агенцията, създадена със закона, е получила 18 милиона уведомления за евентуални нарушения на авторски права в интернет. Ето последният доклад (юли 2012) , в който пак има милиони и хиляди (един милион евентуални нарушения, 99 хиляди – с две предупреждения, 314 – предадени на съда за налагане на санкции).
След всичко това поредният министър на културата в интервю казва, че работна група се занимава с ефективността на мерките за защита на цифровото културно съдържание и специално на закона HADOPI, който не изпълнява мисията си, а ограничаването на достъпа до интернет изглежда непропорционална мярка.
Което се твърдеше от самото начало и едва ли трябваше да се проверява емпирично.
Съд на ЕС: права върху компютърни програми
Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.
Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател. Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.
Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генералния адвокат, че
ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.
Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди, този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.
Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право, стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.
Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.
При тези условия всеки последващ приобретател може да се позове на предвиденото в директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.
Телевизия 2020
Големите търговски дружества със сигурност имат данни (генерират, купуват, доставят), за да готвят бизнес стратегиите си. По-интересно е с помощта на какви данни държавата формира политиките си.
Трудно е да се предвиди как ще се развиват медиите глобално и у нас към 2020. Френската компания Idate е завършила изследване Next Gen TV 2020, в което има оценки на очакваното развитие на аудиовизията, стратегии, сценарии и модели за тв/видео пазара.
Очакват например развитие на свързаната към интернет телевизия (Connected TV), така че към 2020 г. 2/3 от т.нар. ОТТ (over the top) услуги да се приемат чрез тв устройства, а 1/3 – чрез PC.
Eвропейската комисия вече констатира, че и сега продаваните телевизионни приемници могат да бъдат свързани с интернет, но тази възможност действително се използва едва при 20 % до 30 % от тях. Естествено при по-бърз интернет, повече свързани устройства и повече налично съдържание се очаква и бърз растеж на свързаната телевизия.
Предвижда се още нелинейните услуги да увеличат дела си от 3 до 12% към 2020. Освен тв приемници и свързваните към интернет устройства (таблети, смартфони, конзоли) осигуряват достъп до нелинейни услуги. В края на 2011 г. броят на свързаните към интернет телевизори, конзоли за игри, автономни телевизионни приставки, плейъри за дискове Blu-ray и др. в Европа е достигнал 47 милиона.
Предвижда се растежът да е различен в различните държави от ЕС, по-конкретно Испания и Италия да имат по-високи темпове от Франция и Великобритания.
Конкретните числа, свързани с очаквания растеж на различните услуги, са различни за държавите с развита кабелна телевизия (Германия, Холандия и др.) и останалите. Тоест заварената инфраструктура е фактор.
Вижда се, че Европейската комисия използва този тип данни и оценки за формиране на регулаторната си политика към телевизията. Това, което не се вижда, е
- дали българската публична администрация разполага с подобни данни и оценки и
- ако да – как ги използва, ако не – как формира политики.
По повод сценариите за цифров преход, които държавата несъмнено обмисля.
Цифров преход: за какво говори вицепремиерът Дянков
В Държавен вестник, бр.57/2012 е обнародван План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България.
Цифровият преход в голямата част от държавите в ЕС е приключил, с изключение на Полша (юли 2013) и Румъния (януари 2015). При приемането на плана имаше симптоматично изказване на вицепремиера Дянков: “и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.”
Междувременно ресорният министър Московски заяви, че цифровизацията на наземното разпространение на телевизионни програми ще се реализира, дори повече – открива се процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Кампания по информиране на населението относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T).
Съществени теми за обсъждане са
- какво представлява в последна сметка планът сега, как са решени практическите проблеми, за които се говори в V.4 ;
- какви са сигналите от Европейската комисия по процедурата за мултиплексите;
- как, кога и от кого ще се осигурява финансиране за освобождаване на спектъра;
- процедурата за информационна кампания на министър Московски.
Но във връзка с изказването на вицепремиера какво е смислено и какво – може би въобще не, специален интерес представлява докладът на британската парламентарна комисия по комуникации Broadband for all – an alternative vision, публикуван през седмицата. Според председателя на комисията
На правителствената стратегия й липсва точно това – стратегия
и още –
Ако телевизията се разпространява чрез интернет например, както вярваме, че може да бъде, тогава ключови моменти в живота на нацията като Олимпийските игри биха могли да бъдат недостъпни за общностите, които нямат добра комуникационна инфраструктура
Ако телевизията се разпространява чрез интернет например.
Ако това е идеята и на вицепремиера Дянков, за нея трябва да се знае повече, защото засяга
- и държавата – приоритети в политиката към широколентов интернет и към цифрова телевизия;
- и инвеститорите в мрежи и оборудване,
- и потребителите, които сега срещу 8.3 милиона без ДДС ще бъдат информирани за някакви други неща.
Препоръка на ЕК за свободен достъп до научна информация
В Официален вестник на ЕС:
Препоръка на ЕК относно достъпа до научна информация и нейното съхранение
Добра новина, стъпка в правилна посока: Европа 2020 предвижда в перспектива мерки за свободен достъп до публикации и данни от публично финансирани научни изследвания и превръщането на достъпа до публикациите в основен принцип на проектите, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС.
С препоръката от 17 юли ЕК настоява за
ясни политики за разпространение на научни данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, както и за свободен достъп до тях.
