Category Archives: EU Law

Унгария, Полша, Гърция: медиите, този вампирски бизнес

 

В парламента на Гърция се говори за медии. Обсъждат се принципите на лицензирането и политическите разногласия ескалират.

През октомври 2015 г. Гърция прие медийно законодателство, по силата на което предстои да се извърши лицензиране  в частния медиен сектор. Стана ясно, че в Гърция, държава от ЕС, търговските медии 25 години работят във временен режим и едва сега законът е предвидил издаване на лицензии за срок от 10 години, на основата на състезателно начало. Нищо ново – за тези, които не помнят, и правителството на Сакскобурготски измени медийния закон, за да допусне т.нар.   временна търпимост – и  да даде възможност на ред нелицензирани икономически субекти да работят и без лицензии.

Състезателно начало може да означава търг или конкурс – доколкото става ясно, в Гърция лицензиите ще се издават чрез  търг.  Според Ройтерс предвижда се кандидатите за лицензии да имат капитал най-малко  2-8 милиона евро и поне 50-400  служители, в различните случаи според програмите и обхвата, за които ще е лицензията.

Тръжните условия, предоставяните честоти, броят на лицензиите и т.н. ще се определят от член на правителството – в момента това е влиятелната фигура в Сириза Никос Папас. Папас казва, че е време  да се сложи край на беззаконието.

Опозицията, напротив, твърди, че не може да се сложи край на корупцията и беззаконието, като се даде властта над медиите в ръцете на един човек. В отговор Сириза уверява, че ще бъдат проведени прозрачни търгове, отворени за международни участници.

Лицензирането би трябвало да е правомощие на независимия медиен регулатор NCRTV. Мандатът на членовете е изтекъл, но нови членове не са избрани, тъй като за избор се изисква мнозинство от 4/5 от конференцията на президентите на всички политически партии – а такова мнозинство не е постигнато,   според EurActiv. Междувременно по известен маниер броят на членовете е увеличен от 7 на 9. Властта  излиза от ситуацията, като  “de facto  отстранява” NCRTV  от процеса на лицензиране и   предоставя компетентността на независимия регулатор на управляващото мнозинство в парламента. Това е и поводът за недоволството на опозицията, пишат гръцки медии.

Мнозинството има отговор:  статуквото се защитава, като пречи за обновяване на състава на независимия регулатор.  Според   водещ гръцки политик, вицепремиера Драгасакис,  медийният бизнес  е  вампирски  бизнес, крепящ се на кредити, които едва ли ще бъдат върнати. Ето защо властта действала решително чрез парламентарното мнозинство.

Впрочем през 2015 държавата  е действала решително и по отношение на обществените радио и телевизия, след двегодишно прекъсване се възстановява работата на ERT (обществените радио и телевизия,   закрити по безпрецедентен начин  през 2013). И в тази област има въпроси, например Асоциацията на търговските телевизии алармира за идеята цифровото наземно разпространение да се осъществява от дъщерно дружество  на обществените радио и телевизия (ERT-NET), което би нарушило принципи на конкурентното право на ЕС.

И в Полша

В началото на 2016 г. със закон в Полша медийният регулатор   беше отстранен – но не de facto, a  de jure – от изпълнение на функции, свързани с управлението на обществените медии. Правомощията на незавиисмия регулатор  във важна за гражданите област се поемат от правителството.

Както е известно, Европейската комисия започна процедура за анализ на върховенството на закона в Полша. Но  Унгария заяви, че ще блокира каквито и да е мерки срещу Полша (изискващи единодушие). Наистина, Унгария първа даде пример за консолидиране на властта и контрола върху институциите и медиите, така че сходството в линията на следваните мерки е очевидна.

И в Унгария

По времето на Орбан – първа опора на Качински – Унгария прие медиен закон, който беше анализиран от Европейската комисия за съответствие с правото на ЕС и променен по-късно, а заедно с това унгарският Конституционен съд обяви разпоредби от закона за противоконституционни, включително такива, свързани с правомощията на медийния регулатор.

Европейският парламент даде ясен знак с резолюцията относно състоянието на основните права в Унгария след изготвянето на Доклада Тавареш  (Tavares Report ) и предупреди за сериозните заплахи за правата и свободите в Унгария.

Тревожно предупредително звучат областите, в които ЕП очертава проблеми в Унгария, в частност:

  • Разделение на властите: отслабване на взаимния контрол и уравновесяването на правомощията: Конституционен съд, Парламент, Орган за защита на данните;
  • Независимост на съдебната власт;
  • Медийно законодателство – включително политически хомогенния състав на Медийния орган и Медийния съвет,   нарушаването на принципа на поверителност на журналистическите източници и др.

В края на 2015 г. беше регистрирана и Европейска гражданска инициатива за поставяне на Унгария под наблюдение, призоваваща Комисията да предложи започване на процедура по член 7 от Договора за предполагаеми нарушения на основните ценности на ЕС от страна на Унгария.

Изказванията на премиера Орбан срещу либералната демокрация  и действията му  доведоха до  (направилия  впечатление на медиите) поздрав на Юнкер към Орбан –  Здравей, диктатор!

И у нас

Унгарският премиер Орбан гостува през седмицата в България.  В ефира на Българската национална телевизия и друг път* е звучала възхвала на Орбан, но тази седмица  унгарският премиер беше определен като  голям държавник, голям лидер, в допълнение  има за съпруга жена, а не  мъж, както някои западни министър-председатели*  –  без никаква реакция  в студиото – напротив: Дали този унгарски опит може да бъде привнесен в България?, заинтересува се водещият.

Сигурно може. Втори въпрос е  дали това е повод за ентусиазъм в обществената телевизия:   резолюцията на ЕП добре очертава  какво се е случило  на медиите, особено пък на обществените.

*Двата записа от БНТ  вече не са на адресите си за съжаление – става дума за Георги Марков (депутатът) при Димитър Цонев в Още от деня. Това, че записите ги няма, не променя факта, че БНТ е домакин на антидемократична пропаганда.

Държавната реклама: обещаха правила, получихме пак същото

Практиките за контрол върху медиите се развиват и обогатяват, някои се възпроизвеждат.   В този контекст Народното събрание прие на второ четене Закона за обществените поръчки с вносител Министерския съвет. Законът въвежда новата Директива 2014/24 за обществените поръчки.

Не става дума за медийно право, а за мерки в други отрасли, които се отразяват върху свободата и безпристрастността на медиите, а оттам – и върху правото на информация.

1

Историята с изключението

В определени случаи режимът  на обществените поръчки не се прилага за електронни медии. Изключението не се въвежда сега, а още в предходни директиви – в Директива 92/50/ЕИО, след това в Директива 2004/18/ЕО:

Директивата не се прилага за обществени поръчки за придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програмен материал от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време

Защо? Каква е целта? Според  рецитал 25 на Директива 2004/18:

Възлагането на обществени поръчки за някои аудиовизуални услуги в областта на радио и телевизионните предавания трябва да допуска аспекти с културно-социална значимост да бъдат вземани под внимание, което прави правилата за възлагане на обществените поръчки неприложими. По тези причини от обществените поръчки за услуги трябва да се изключи придобиването, създаването, продуцирането или копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и други подготвителни услуги, свързани със сценарии или художествени дейности, необходими за създаването на програмата, както и предоставянето на програмно време. Горното не се отнася за доставките на техническо оборудване, необходимо за създаване, копродуциране и излъчване на такива програми.

Новата Директива 2014/24    (член 10 б) възпроизвежда правилото, като го разширява и към нелинейните услуги. Отново в рецитал (рецитал 23) са възпроизведени изложените по-горе мотиви ( за аспектите с културна или социална значимост,  като например свързаните със сценарии или художествени дейности, които правят неподходящо прилагането на правилата за обществените поръчки).

2

Практиката на Съда на ЕС

по делото C – 337/06 Bayerischer Rundfunk and Others  дава още малко яснота за смисъла на изключението:

62      Директивата не се прилага за обществени поръчки с предмет услугите, свързани с присъщата на радио- и телевизионните оператори функции, а именно със създаването и реализирането на програми, поради съображенията от културно и социално естество, посочени в единадесето съображение от Директива 92/50 и още по-недвусмислено в съображение 25 от Директива 2004/18, които правят неподходящо едно такова прилагане.

63      Тази разпоредба, както се подразбира от точка 80 от заключението на Генералния адвокат, отразява същата загриженост като изразената в германската конституция, а именно да се гарантира изпълнението на задачата за предоставяне на обществени услуги от обществените радио- и телевизионни оператори при условията на пълна независимост и безпристрастност.

64      Разглежданата разпоредба […] трябва да бъде тълкувана ограничително […] обществените поръчки за услуги, които нямат връзка с дейността по изпълнение на задачите на обществените радио- и телевизионни оператори за предоставяне на обществени услуги в тесен смисъл, са изцяло подчинени на правилата на Общността.

66      Следва да се уточни все пак, че тези съображения се прилагат само ако конкретният случай се отнася за поръчка, възлагана от доставчик –  „възлагащ орган“ по смисъла на Директивата.

 

Това изглежда толкова ясно на Генералния адвокат по делото, че той пише в заключението си, цитирано впрочем и от Съда в решението:

75.      Текстът на тази разпоредба [изключението]  е толкова ясен, че би било достатъчно да се използва поговорката „in claris non fit interpretatio“. Той освобождава от задължението за подчиняване на процедурите за възлагане на обществени поръчки договорите, тясно свързани със съдържанието на радио- и телевизионните програми (придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програмен материал и договорите, които се отнасят до предоставянето на програмно време).

76.      Тъй като става въпрос за изключение от общото правило, посочената разпоредба трябва да се тълкува стеснително и следователно всяка дейност, различна от тези, които са изрично посочени в нея, трябва да получи формален израз в рамките на правна процедура, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.

77.      Общностното законодателно развитие изглежда потвърждава това заключение, както се установява от сравнението на съображенията от Директива 92/50 и от Директива 2004/18. Така съображение 25 от Директива 2004/18 нюансира краткото единадесето съображение от Директива 92/50, като изключва „други подготвителни услуги, като свързаните със сценарии или художествени изпълнения, необходими за създаването на програмата“. Обратно, то не изключва „доставката на необходимото техническо оборудване“ за изготвянето на тези програми. […]

80.      Ще си позволя да направя една последна бележка, тъй като спазването на конституционната гаранция за безпристрастност на германските радио- и телевизионни оператори се съдържа по-скоро в контекста на посочената разпоредба, отколкото в рамките на техния начин на финансиране; ето защо общностният законодател е предвидил изключението относно програмите, за да бъдат взети предвид аспектите с културно-социална значимост, както посочва съображение 25 от Директива 2004/18.

 

Научаваме в каква светлина Съдът вижда това изключение –

  • когато медията е възлагащ орган,
  • само  в специфични полета със социално-културна значимост,
  • целта е медията да действа в условията на пълна независимост и безпристрастност от властта,
  • нормата се прилага стеснително в националните мерки.

3

Що се отнася до предоставянето на програмно време,

в ръководствата на СИГМА (проект на ОИСР и ЕС)   се споменава, че  предоставянето на програмно време   принципно е в обхвата на директивата, но   може да възникне необходимост  от   излъчване за нуждите например  на обществената сигурност или защитата на здравето. За целите на превенцията и разкриването на престъпността,  при граждански извънредни ситуации, епидемии и други подобни се налага  най-широко и   възможно най-бързо информиране – тогава точно може да се предостави програмно време извън реда на директивата.

Реалността у нас: предоставянето на програмно време извън процедура е масова практика – не само в посочените хипотези – и ефектът е поставяне на медиите в зависимост.

И двете страни (даващите и вземащите) знаят за какво става дума –  и участват – както и в обръчите около КТБ – това е важно за българския случай.  Защото научаваме се, че после някои медии и журналисти се смятат за жертви.

 

 

4

В България

този текст (досега чл.4 ЗОП) се превърна в правно основание не за гаранция за безпристрастност на медиите, а  обратно:  за извеждането на трафика на публичен ресурс от властта към обслужващите медии без процедурите по ЗОП.

Медиапул (2013):  Становището на държавата е,  че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове.

Вестник Сега (2013)  писа, че  е получил от експерти в ЕК следния отговор по темата:    “Това е нечувано извращение на европейското законодателство”. Европейската комисия никога не е препоръчвала и не може да си представи, че е възможно да се препоръча на правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод – включително и за разясняване на европейските програми.

Тъй като ЕК не може да си представи много от практиките у нас,  българските граждани настояваха за изричен ангажимент от страна на българските политици. Когато ги избираха.

 

5

 

Правителството, което дойде на власт след протестите през 2013 – 2014, обеща

нещо много просто: правила.  

В правителствената програма беше записан приоритет:  разпределяне на публичен ресурс за медии при ясни правила.

Обществените поръчки имат своите правила, но свободата и независимостта на медиите са ценност от по-висок порядък. Неслучайно при изготвянето на правителствената програма ставаше дума за въвеждането на оценка за медийна свобода и медиен плурализъм.

Правителството обеща да спре да си плаща  директно за любовта на медиите.

Нищо подобно.  Текстовете в новия ЗОП:

Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:
[…] 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:
[…] 3. при придобиване, разработка, продуциране или съвместно продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, които се възлагат от доставчици на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги;

6

Някой би казал – не е пак същото, а е по-лошо.

Така е. Предметното поле се разширява и към нелинейните услуги. Публичен ресурс и за тях.

Втора причина – практиката да се излива публичен ресурс към медии и не-медии се стабилизира и нормализира.  Искат това край нас да се нормализира.

Налага ли се да се причинява  това на избирателите, които са те довели на власт след Орешарски/Пеевски?   В такива случаи човек се сеща за  графитите из София:

Изборите не променят нищо, ако променяха, щяха да ги забранят.

Върховенството, чие върховенство

Две новини от вчерашния ден, засягащи независимостта на медиите, заслужават отбелязване.

1

На  заседание на Европейската комисия на 13 януари 2016 г. беше активиран механизмът за защита на върховенството на закона по отношение на Полша. Поводът е светкавичната процедура за промяна на закона и поставянето  на обществените медии под директен контрол на правителството.

Европейският съюз за радио и телевизия вече реагира,

защото перспективата правителствата да назначават управлението на обществените медии е твърде нерадостна, за да бъдат подминати събитията в Полша с безразличие:

Това е атака към организация, която ще престане да бъде независима след влизането в действие на приетите законови изменения. Според нас това е твърде сериозна крачка назад, която дълбоко ще засегне обществените медии.

Има официална реакция и на групата на регулаторите.

Процедурата, на която вчера ЕК даде ход,  има за цел  да се изяснят фактите, да се получи информация за ситуацията в по-голяма дълбочина и да се започне диалог с полските власти – с оглед “да се предотврати ситуация, в която върховенството на закона може да бъде поставено под въпрос”, според изявлението на заместник-председателя Тимерманс.

Комисията смята, че  “върховенството на закона изисква зачитане на свободата на изразяване и основните права и обратно,  не може да има такива без върховенство на закона”.

За пореден път и до нас достига предупреждението на ЕК, че

основните права са ефективни само ако се гарантират от съда:  свободата на изразяване изисква уважение към правилата.

Писмото на г-н Тимерманс – трето поред – с което се слага формално начало на диалога по новата рамка за защита на върховенството на закона, също подчертава, че демокрацията е ефективна, ако съдът може да гарантира свободата на изразяване.

Как по-ясно да бъде казано: ако изготвянето на правилата се контролира от частни интереси, а не от принципи и ценности, ако съдът – трети в спора между двама – е под контрола или влиянието на страна по спора или по други причини не е безпристрастен – това означава липса на ясни и еднакви за всички правила на играта, а какви свободни медии може да има в такива условия?

От Полша се очаква да отговори на поставените въпроси до средата на март (2 месеца) – начало на  известната тристъпкова процедура на механизма, преди да се обсъжда прилагането на чл.7 ДЕС. В медиите се обсъждат и вероятността, и възможността за прилагане на различните хипотези на чл.7 ДЕС – а заглавията почти задължително включват оценката “безпрецедентно”.

2

И състоянието на българските медии е доказателство за връзката, подчертана от г-н Тимерманс, между свободата и върховенството на закона: блокираната съдебна реформа; непрозрачните решения – включително за цифровия преход – и тишината относно прилагането на решението на Съда на ЕС 376/13; необезпокояваната концентрация на медийна и комуникационна мощ у този-чието-име-управляващите-не-споменават, включително върху наследството на КТБ; слуховете за  мистериозни медийни законопроекти – които понякога се оказват верни – като този за закриването на Фонд Радио и телевизия; тъжните поръчкови топ-имена, които  направиха пореден пирует покрай сюжета Доган – Местан; интересите на Малофеев, православието и пропагандата от изток – и това описание може да продължава.

В такъв контекст – и когато Европа се вълнува от защитата на ценностите на европейската демокрация –  вчера премиерът Борисов коментира свободата на медиите:

  В България медиите са зависими, но не от правителството.

Медиите зависят от олигарсите, големия бизнес, е казал премиерът.

Много повече.  ПР-те на олигарсите пишеха и заданията на обществените поръчки –  нямаме гаранции, че тази практика не продължава. От олигарсите идват ключови законопроекти.  Делата в съдилищата с уж системата на случайното разпределение се разпределяха неслучайно в интерес на олигарсите.  Ако олигарсите имат футболно хоби – може държавата да им помогне, а и те да помогнат – като  станат членове на Обществения съвет на някоя обществена медия. А ако нямат футболно хоби, но са придобили БТК – още по-добре – могат да станат спонсори и на два футболни клуба, няма емоционални ограничения (Левски и Лудогорец).

Така настояването на Европа за върховенство на закона тихо угасва в територията на върховенството на олигарсите. 

А както казва Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд:

 Като председател на върховна институция видях как бяха бламирани ключови промени в конституцията и беше мой дълг да говоря. Мълчанието те прави съучастник в това, с което не си съгласен.

Полша: на дневен ред е въпросът за върховенството на закона

 

 

#PatrzymyNaWas

На 13 януари 2016 Европейската комисия ще проведе политически дебати за състоянието на върховенството на закона в Полша.  За два месеца управлението на партията Право и справедливост по-скоро потвърдждава опасенията, изразени от известния дисидент Адам Михник в интервю за Spiegel: При нас все още има политици, коите се стремят към една по-различна държава: Качински е точно като Орбан в Унгария. Те се стремят към пълзящ държавен преврат. Ако Орбан се задържи в Унгария или Качински спечели в Полша, това би било опасно. Двамата имат авторитарна представа за държава, при която демокрацията е само фасада.

Качински спечели – защо? нека коментират политолозите – и правителството предприе ред стъпки, довели до реакцията на комисаря Йотингер пред Frankfurter Allgemeine Zeitung: Съществуват много причини да се активира механизма за защита на върховенството на закона и да се постави под наблюдение Варшава.

В медиите постепенно се очертава ситуацията, която стои зад твърдението на Йотингер за

множеството причини:

управляващото мнозинство консолидира контрола върху институциите и основните центрове на влияние,  отменя установени демократични практики и драстично отказва да се съобрази с изискванията, характерни за правовата държава.

Парламентът отмени избора на петима конституционни съдии, избрани наскоро, избра нови пет конституционни съдии и по този начин показа пълно пренебрежение към принципа на разделение на властите,  присвоявайки правомощия, каквито няма по закон. Освен кадровите промени, мнозинството промени и закона, а атаката срещу Конституционния съд се очаква да продължи, например обсъжда се промяна на седалището и изнасяне на дейността на съда извън столицата. Целта на тези мерки е да се блокира работата на основната демократична институция, която единствена в момента може да препятства законодателен произвол.

На прицел е публичната администрация. Новото правителство вече обяви радикална реформа, която включва  замяна на служители на високи позиции с нови, като най-лошо проявление на практиката на политическите назначения.

Подготвя се създаване на нова служба в областта на сигурността, която се очаква да се занимава с проследяване и електронно наблюдение за целите на сигурността, като опасенията са, че липсват нужните законови гаранции за зачитане на основни права на гражданите.

И в стила на тоталитарните режими

властта се зае с медиите:

както и в Унгария, първа задача на новото управление е политическо превземане на обществените медии в Полша. Създаването на законови основания е удивително и като процедура, и по същество.  Промените се извършват между Коледа и Нова година: на 25 декември се внасят промени, които се гласуват от Сейма на 27 декември,  а от Сената  – на 30 декември. И двете камари са под контрола на партията на Качински. Всеки момент се очаква подпис на президента Дуда, който също е свързан с тази партия. Впрочем медиите отбелязват със съжаление, че Дуда, доктор по право, не се е противопоставил на политическото превземане на Конституционния съд. Все още има възможност предвидените изменения да не се превърнат в действащо право, за което впрочем има призиви от ред международни организации.

Изказванията на  представители на властта  представят мотивите за тези светкавични действия. Цитира се Елжбета Крук, член на парламента, според която обществените медии не изпълнявали функциите си, защото вместо да отразяват традиционните полски ценности, журналистите често давали израз на антиполски позиции. В интервю за Bild  полският външен министър казва, че законът иска  просто да   излекува  Полша след 25 години  либерална индоктринация.  ВВС цитира    още твърдения в същия стил  на полския външен министър, според когото  обществените медии трябва да са в противовес на някои частни медии, които  насърчават либералните ценности и са предубедени срещу правителството;  според министъра предишното правителство провеждало линия в обществената телевизия,  сякаш светът е в съответствие с марксисткия модел и  трябва да се развива автоматично само в една посока – смесица от култури и раси,   свят  от велосипедисти и вегетарианци, които използват възобновяеми източници на енергия  и водят борба с всички форми на религия.

Как законът ще лекува Полша: като предвижда отстраняване на ръководствата на обществените медии, а на тяхно място новите управленски и контролни органи се предвижда да се назначават от министър  – а не както досега от независимия медиен регулатор. При това се заявява необходимост от деполитизация – която еднозначно се тълкува като отстраняване на хората, които не са отчетливо проправителствено настроени. В знак на протест директорите на програми в полската обществена телевизия са подали оставки.

Вижда се, полският закон сбъдва мечтата на всяко авторитарно управление да управлява директно обществените медии, да сведе до декоративни функциите на регулатора  и да упражнява (чрез хората в медиите) контрол върху съдържанието – а в Полша обществените медии са влиятелни и запазват висок пазарен дял. Карол Якубович, ярък защитник на обществените медии в Европа, който ни напусна наскоро, направи много в това отношение.

Накратко, посочените (или проектирани) промени в различни важни области имат потенциал да подкопаят

върховенството на закона,

лишават гражданите от участие и контрол върху вземането на решения, ограничават правата на гражданите. Така смятат участниците в многохилядни протести, а в интернет събитията се означават с хаштага #WeAreWatchingYou (#PatrzymyNaWas). На изпитание са поставени самите принципи и ценности на европейските демократични общества.

В тази ситуация Европейският съюз показва решимост, каквато – въпреки призивите на Европейския парламент – не показа по повод аналогичните събития в Унгария. Наистина, разликата е и в правната среда – едва през 2014 г. беше приета нова рамка за справяне със системните заплахи за върховенството на закона във всичките 28 държави от ЕС. Това е процедура – инструмент за ранно предупреждение, който има за цел да предотврати ескалация на системните заплахи за върховенството на закона. Ако не се намери решение – последно средство за осигуряване на спазването на ценностите на Европейския съюз остава   член 7 ДЕС.  Именно това съобщи през седмицата Европейската комисия:

започва прилагане на новата рамка за защита на върховенството на закона

и ценностите на ЕС. Европейската комисия играе централна роля при тази нова рамка за върховенството на закона като независим пазител на ценностите на Съюза –  преди да се използват съществуващите правни механизми, определени в член 7 от Договора. 

Ако има ясни признаци на системни заплахи за върховенството на закона в дадена държава, Комисията може да стартира „процедура преди член 7“ чрез започване на диалог с тази държава. Процесът се състои от три етапа, както е описано накратко в съобщението на ЕК:
• оценка на Комисията дали са налице ясни признаци за системна заплаха за върховенството на закона и  „становище на ЕК относно върховенството на закона“,
• препоръка на Комисията:  ако междувременно въпросът не е вече решен по задоволителен начин, Комисията ще изготви „препоръка относно върховенството на закона“,  заедно със срок  за изпълнение,
• последващи действия във връзка с препоръката на Комисията: ако в определения срок държавата   не е предприела задоволителни действия, Комисията може да използва един от механизмите, установени в член 7 от ДЕС.

Ефектът от прилагането на член 7 ДЕС може да бъде и много сериозен – суспендиране на права, произтичащи от членството в ЕС. Но ЕК казва, че на този етап не влиза в спекулации докъде може да се стигне в мерките за защита на ценностите, защото започва диалог с държавата.

България също

разчита   на европейските институции за утвърждаване на върховенството на закона у нас. Но на първо място утвърждаването на демократичните ценности  –  зачитане на човешкото достойнство,  свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, правата на човека (по чл.2 ДЕС) е задача на активното гражданство.

Независими и свободни медии е важна цел, чието постигане е само фрагмент от по-голямата картина – свободно и демократично общество с върховенство на закона. Защита на законността, гражданско участие, граждански контрол, защита на основните права, независимо правосъдие, независими институции, свобода на информацията – това са изводите, които впрочем българските граждани следва и сами да си направят, без да е необходимо да се привлича като аргумент хрониката на събитията в Полша.

*

Реакциите в началото на новата година:  theguardian.com 

7 януари 2016 Полският президент подписа закона.

8 януари 2016 Новите назначения:  Яцек Курски (Jacek Kurski) за директор на Полската обществена телевизия и Барбара Станиславчик (Barbara Stanisławczyk) за директор на Полското обществено радио.  БНТ по темата.

9 януари 2016 Отговорът на Полша до Европейската комисия, публикуван от FT: Изглежда някой ви е подвел, пишат от правителството на Полша в отговор на писмото на Тимерманс, Полша спазва Хартата и Конвенцията за правата на човека. В отговора е приложена декларация на Асоциацията на журналистите в Полша в подкрепа на закона, в която се казва, че полските медии са достигнали патология, която се отличава с партизанщина  и този закон е първа стъпка към създаване на пространство за свободни дебати.

11 януари 2016 Тимъти Гартън Аш, Основите на полската демокрация са разрушени

Валякът на новия медиен закон тръгна, това е само началото

Протести срещу плановете за нови мерки за наблюдение

Съд на ЕС: държавно подпомагане на цифровия преход

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13 Кралство Испания срещу Европейска комисия с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони.

Делото се отнася до мерките за изпълнение, приети от Испания в рамките на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение.

Доколкото България предстои да вземе важни решения, свързани с изпълнението на решение на Съда по дело С-376/13 Европейска комисия срещу България,  всяко решение на Съда, засягащо правилата за конкуренция при осъществяване на прехода от аналогово към цифрово разпространение на телевизия, са интересни на специално основание за българския законодател и българската публична администрация. Впрочем Испания беше държавата, която поради богатия си опит е била избрана за партньор по проекта BG2005/IB/TE/01/UE/TL “Съдействие при прехода от аналогова към цифрова наземна телевизия”, изпълняван от българска страна от Комисията за регулиране на съобщенията,  с цел “да стимулира разгръщането на конкурентна пазарна среда в областта на цифровите наземни телевизионни мрежи и услуги”.

Испания наистина има богат опит – започна с фалстарт цифровия преход, беше  сменен моделът, по-късно беше поставена под съмнение законността на държавното финансиране, а заедно с това испанският съд установи,  че част от издадените  лицензии за цифрово разпространение на програми са издадени незаконно и ги прекрати. Но изглежда не е лесно да се приложи решение на съда, според което доставчици като  Медиасет трябва да закрият част от каналите си.  Същевременно преди месец именно Медиасет получи нова HD лицензия и вече има седем (Telecinco, Cuatro, FDF, Divinity, Boing, Energy и новата  HD програма). В такъв контекст идва решението на Общия съд по въпроса за финансирането – пореден епизод от продължаващата испанска сага на цифровия преход.

Казусът

През 2008 г. испанското Министерство на промишлеността, туризма и търговията  приема решение за финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на план, наречен „Avanza“. Одобреният по силата на това решение бюджет е отпуснат отчасти за цифровизацията на телевизията в определени граници (зона II). ПРез 2009 правителството  одобрява и допълнително финансиране. Проведени са  два вида процедури за възлагане на обществени поръчки – за изграждането и експлоатацията на мрежата, преноса на сигнала, разгръщането на мрежата и доставката на необходимото оборудване и, на второ място,  за доставката на далекосъобщително оборудване. Инвестирани са почти 163 милиона евро от централния бюджет. През 2009 – 2011  някои автономни области   сключват  договори и на основата на нови обществени поръчки, и  без възлагане на обществени поръчки за експлоатацията и поддръжката на оборудването, цифровизирано и внедрено в хода на разширяването.

В ЕК е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до предполагаема схема за помощи в полза на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в зона II. Според посочения оператор тази схема представлява помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Решението на ЕК

ЕК открива процедура по чл.108.2 ДФЕС и  през 2013 г.   приема Решение 2014/489/ЕС относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони, според което държавната помощ, неправомерно приложена от [Кралство] Испания в нарушение на член 108. 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на помощта, която е предоставена в съответствие с критерия за технологична неутралност.

ЕК приема, че става дума за държавна помощ по чл.107.1 ДФЕС: при прилагането на критериите по решението Алтмарк не е изпълнен първият критерий  – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени, и четвъртият критерий – липсват данни за най-ниската за посочената автономна област цена. А тъй като платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни,   нарушава се конкуренцията между двете платформи. 

Тази държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар по чл.107.3 буква в) ДФЕС:   не е съобразена с принципа на технологична неутралност,  не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие на свободно приеманите канали за жителите на зона II (съображения 148—171 от обжалваното решение).

Разглежданата мярка не е съществуваща помощ, следователно испанските органи е трябвало да отправят уведомление за тази мярка (съображения 173—175 от обжалваното решение).

Кралство Испания обжалва решението на ЕК.

Решението на Съда

Интересните изводи и аргументацията им:

  • Дали спорната дейност попада в рамките на упражняването на властнически правомощия, както твърди Кралство Испания, или в рамките на упражняването на икономическа дейност – което обосновава прилагането на правилата на правото на Съюза в областта на конкуренцията

Разглежданата дейност представлява стопанска дейност  –  пазар съществува, ако други предприятия са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга, какъвто е случаят. Експлоатацията на мрежата   не попада в рамките на прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Разглежданите услуги не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност.

  • Дали такава компенсация може да не бъде квалифицирана като държавна помощ, както твърди Кралство Испания

В решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе (EU:C:2003:415), Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират, подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе, EU:C:2003:415, т. 87 и 88).

Държавите имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за   услуга от общ интерес (УОИИ), и следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка. В случая – по съображения за технологична неутралност – според ЕК “ако испанското законодателство бе обявило използването на определена платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка”. 

  • Дали липсва нарушение на конкуренцията

В обжалваното решение Комисията е сигнала до извода, че наземните и сателитните платформи оперират на един и същ пазар –  тя е обосновала този извод, като е посочила седем различни елемента.

  • Дали може да се приеме съображението, че ако се прекрати финансирането, ще се стигне до прекъсване  на телевизионния сигнал в посочената зона, което ще засегне в частност групите в неравностойно положение, като например възрастните хора и лицата с ниски доходи – и съответно принципа на равно третиране. За тези лица бил невъзможен достъпът до телевизионни канали чрез други мрежи, поради стойността на необходимите инвестиции.

Съдът сочи, че според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. Кралство Испания следва да организира разширяването на мрежата на цифровата телевизия в съответствие с правото на Съюза относно държавните помощи.

  • Дали Комисията е нарушила принципа на субсидиарност, като в обжалваното решение се е опитала да наложи конкретен аудио-визуален модел – според Кралство Испания това е въпрос от компетентността на държавите

Съдът сочи, че преценката на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар е от изключителната компетентност на Комисията под контрола на Съда на ЕС- ето защо ЕК  не може да е нарушила принципа на субсидиарност  – защото е логично – а и по силата на член 5, параграф 3 ДЕС  –  този принцип да се прилага само в областите, които попадат в изключителната компетентност на Съюза.

 

ЕС: ревизия на Директивата за спътниковото и кабелното разпространение

 

Публикувани са отговорите на участниците в обществената консултация за евентуална ревизия на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване.

Директивата е създадена, за да допълни правната рамка   на единната аудиовизуална зона, установена с Директива Телевизия без граници  (Директива 89/552/ЕИО)  по отношение на авторското право. Целите на ревизията 2016 са да се въведе правна  уредба на трансграничното разпространение на телевизионни и радиопрограми в ЕС, адекватна на новите развития в сектора, включително развитията онлайн.

ЕС: За по-добро регулиране

 

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския комитет на регионите — Програма на ЕС за по-добро регулиране

Комитетът: Continue reading →

Ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския комитет на регионите —  Преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.

В контекста на провежданата обществена консултация можем да се запознаем и с позицията на Европейския комитет на регионите. Становището следва логиката на въпросника, изготвен от ЕК за целите на обществената консултация.

 

Tagged

ЕС: Образование и обучение 2020

 

В Официален вестник на ЕС:

Съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“). Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението

В доклада се предлага европейското сътрудничество по тази рамка да продължи до 2020 г., като по този начин нейният работен цикъл се увеличи от 3 на 5 години.

Новите приоритетни области са: Continue reading →

ЕС: ревизията на правната рамка на защитата на данните

На 18 декември 2015 г. Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) потвърди  компромисните текстове, съгласувани с Европейския парламент относно ревизията на правната рамка на защитата на данните в ЕС. Споразумението е било постигнато между Съвета, Парламента и Комисията на 15 декември 2015 г. Това споразумение е в съответствие с искането на Европейския съвет   преговорите по реформата на защитата на данните да бъдат приключени до края на годината.

Според днешни изявления, ревизията на рамката не само укрепва правата на гражданите, но и адаптира правилата   за бизнеса, като в същото време се намалява административната тежест.

Ревизията на правната рамка е законодателен пакет, предложен от Комисията през 2012 г. с цел да се актуализират и модернизират правилата за защита на данните. То се отнася до две законодателни акта: регламент (на мястото на Директива 95/46 / ЕО) и директива  за защита на данните в областта на правоприлагането (предназначена да замени рамковото решение за защита на данните от 2008 г.).

Защитата на лицата във връзка с обработването на личните им данни е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 8).

След окончателните правно-технически редакции проектите ще бъдат внесени за приемане.

Прессъобщението на Съвета от днес

Tagged