1

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

НАП през 2024 е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че рекламата на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим, и в голяма своя част е “търговска практика, излизаща извън ограниченията на закона”.

2

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно  управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

3

Изясняването на разпоредбите на ЗХ по горния ред се появи като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

4

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

 В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.” Не ми е известно решението да е обжалвано.

5

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон;

5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Изрично забранена е реклама на хазарт в “радио – и телевизионни програми” по т.1 и в “електронни медии, включително интернет страници” по т.3 – впрочем “радио и тв програми” се съдържа напълно в т.3 – “електронни медии, вкл. интернет страници”.

Ключовият въпрос към НАП следователно е дали “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена – чл.10 ал.1 т.3 ЗХ – включват социалните мрежи.

НАП твърди, че чл. 4, ал. 4 ЗРТ „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“ има предвид платформите. НАП твърди, че платформите само разпространяват програми.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите, съображение 11) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. […] Kогато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” по чл.4 ал.4 ЗРТ и не е вярно, че не са медии, както твърди НАП в публикуваното си решение:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok  не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

Не е вярно, че   чл.4 ал. 4 ЗРТ има предвид платформите, виж Регламент (ЕС) 2024/1083, съображение 11. 

НАП не може да използва този аргумент, за да изключи платформите от забраната. 

6

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Регламент (ЕС) 2024/1083 изрично сочи друго.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Според НАП няма пречка журналисти чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) – това е дефиницията за реклама на хазартни игри: “Реклама на хазартни игри” е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация..[…]

7

Според статия в Дневник от 4 януари 2026 г. “СЕМ е идентифицирал проблемно съдържание в предавания, излъчвани и по Би Ти Ви, и по “Нова телевизия”. В тях е отчетено продуктово позициониране на лицензирани хазартни оператори:

alfawin в “Диви и красиви” по “Нова телевизия” и в The Traitors по Би Ти Ви;

8888 в “Big brother” по “Нова телевизия”;

inbet в “Ергенът: Любов в рая” по Би Ти Ви;

Betano в “Игри на волята” по “Нова телевизия”.

На всички сигнали до момента от НАП отговарят, че не намират в риалити форматите нарушения на Закона за хазарта, тъй като продуктовото позициониране не е реклама на хазарт“. Това ли е била автентичната воля на законодателя – да забрани рекламата на хазарт само в рекламата, а да я остави в другите форми на електронните търговски съобщения? Не мисля, че при изменението са стигнали до обсъждане на другите форми, използвали са реклама като обобщен термин

8

Към това НАП е изтъкнала трети аргумент защо няма да прилага забраната към горните случаи –

“В случай че позиционирането на даден продукт не съдържа в себе си елементите (послание, препоръка или внушение за директно приканване на зрителите да участват в хазартни игри, в т. ч. с придружаващи наименования на различни видове хазартни игри – бел. авт.) на легалната дефиниция “реклама на хазартни игри” по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за хазарта, то това е търговска практика, излизаща извън ограниченията на закона”, казва НАП.   

Накратко, според НАП първо платформите не са медии, освен това забраната е за реклама, а не е за продуктово позициониране, и трето – дори в разглежданите случаи да има  реклама,   ограничението било само за директно приканване на зрителите да участват в хазарт.  

Създава се впечатление, че според НАП само ако има “Ела, играй” – тогава се прилага ЗХ. 

9

НАП се произнася и носи ли се отговорност за линкинг – както можем да предположим, според НАП за линкинг към хазартно съдържание в платформи  не се носи отговорност, – не е чудно, според НАП и за самата реклама на хазарт в платформите не се носи отговорност: ” Ако обаче медия публикува линк към PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube като съдържанието на този линк не попада в ограниченията на § 1, т. 23 от ДР на ЗХ и не представлява реклама на хазартни игри, то това не би следвало да се счита за неправомерна дейност. Следва обаче потребителят на медийната услуга да е наясно с възможността да бъде препратен към YouTube, където вече ще е налична информация с хазартно съдържание. Също така самият PodCast следва да бъде насочен само към пълнолетни лица.” 

Както е известно, по нашето право се носи отговорност за линкинг, както за хостинг   – не когато “съдържанието на този линк” е незаконно, а когато води към незаконно съдържание и това е известно на доставчика, който включва линка в сайта си. 

10

Ако законодателят забелязва, че НАП на практика го игнорира, може да внесе категоричност чрез изменение и допълнение на ЗХ.

Законодателят: 

 – би могъл както в Изборния кодекс да определи електронни медии и услуги на платформи  по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

– би могъл вместо само до реклама да отнесе ограничението до електронните търговски съобщения, за да включи изрично и другите видове електронни търговски съобщения.

 – би могъл да заличи безпомощната фраза, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

Дори при сегашната редакция  на ЗХ моето мнение е, че платформите не са изключени от обхвата на ограничението за реклама. 

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Публикация от 30 август 2025 в Капитал по темата.

Публикация в Дневник от 2026 г.

Виж и позиция на МФ по питането на депутата Божанов от 8 август 2024

* допълнена 2025, 2026