Правомерно ли е видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори.
От една страна, това се разглежда като инструмент за контрол и срещу купения вот. От друга страна, съществува аргумент за навлизане в личната сфера на наблюдаваните лица.
С изменения в Изборния кодекс от 2021 г. законодателят дава възможност за извършване на видеонаблюдение, както и видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време – предвидено е в чл. 272 от ИК (при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването от секционните избирателни секции), в чл. 288а от ИК (при приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районните избирателни комисии), съответни разпоредби има и за изборите за общенски съветници и кметове.
Днес в Официален вестник на ЕС е обнародвано преюдициалното запитване на ВАС до Съда на ЕС във връзка с дело Комисията за защита на личните данни и ЦИК / Коалиция „Демократична България — Обединение“.
Делото е C-306/21.
|
2. |
При положителен отговор на първия въпрос — приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво съюзна регламентация? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността, за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и изводът за преклузия на последваща му приложимост? |
|
3. |
При отрицателен отговор на първият въпрос — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства? |
|
4. |
Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС — при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства? |
|
5. |
Допуска ли нормата на чл. 6, пар. 1, б. „д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция? |
|
6. |
При утвърдителен отговор на предходния въпрос допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видеозаснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по видеозаснемане да бъдат събрани и лични данни чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент? |
