Category Archives: EU Law

Jun 16 2020
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

ЕС: Оперативна съвместимост на мобилните приложения за проследяване

Съобщение на ЕК от днес – по темата за  оперативна съвместимост на мобилните приложения за проследяване на случаите на заразяване с коронавирус.

Държавите членки с подкрепата на Комисията се споразумяха за набор от технически спецификации за гарантиране на безопасен обмен на информация между националните приложения за проследяване на контактите, които се основават на децентрализирана архитектура. Това се отнася за по-голямата част от приложенията за проследяване, които вече функционират или предстои да започнат да функционират в ЕС. След внедряването на техническото решение тези национални приложения ще функционират безпроблемно, когато ползвателите им пътуват в друга държава от ЕС, която също следва децентрализирания подход.

Повечето държави членки взеха решение да въведат в употреба мобилни приложения в допълнение към ръчното проследяване на контактите и разпространението на коронавируса. Голямата част от одобрените национални приложения се основават на децентрализирана архитектура, което означава, че произволните идентификатори на ползвателите, които са били засечени в близост в рамките на определен период от време, остават в телефона и ще бъдат проверени от него за съответствие с идентификаторите на ползвателите, за които е докладвано, че са заразени. Техническата спецификация за оперативна съвместимост ще позволи тези проверки да бъдат извършвани и по отношение на ползватели, които пристигат от други държави членки, без да е необходимо изтеглянето на няколко национални приложения.

Споделяната между приложенията информация за потребители в непосредствена близост ще се обменя в криптирана форма, така че да се възпрепятства идентифицирането на отделните лица, в съответствие със строгите насоки на ЕС относно защитата на данните в приложенията. Няма да се използват данни за географско позициониране.

Tagged
Jun 10 2020
Leave a comment
EU Law, Media Law

Евробарометър: Отношението на европейските граждани към корупцията

 
Европейската комисия публикува резултатите от последното специално проучване на Евробарометър относно корупцията.
То показва, че корупцията е неприемлива за голямо мнозинство от европейците (69 %). 
Седем от десет европейци смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна и считат, че тя съществува в националните публични институции (70 %) и сред политическите партии и политиците (53 %). 
В 18 държави членки делът на респондентите, които считат корупцията за широко разпространена, е намалял от 2013 г. насам и само малка част от европейците считат, че корупцията засяга ежедневието им (26 %).
Проучването на общественото мнение към корупцията е достъпно онлайн тук.

 

Jun 10 2020
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

ЕС представя план за действие 2020 за борба с дезинформацията в Европа и извън нея

ЕС  засилва действията си за борба с дезинформацията.

Документите

JOIN(2020) 8 final Справяне с дезинформацията на COVID-19:  фактите

 

Контекст

Европейската комисия и върховният представител предлагат конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на система за бързо предупреждение, както и стриктен контрол върху прилагането на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите. Планът за действие също така предвижда увеличаване на ресурсите, които се отделят за тази цел.

Планът е насочен към четири основни области, които са важни с оглед на повишаването на способностите на ЕС в тази сфера и засилването на сътрудничеството между държавите членки и Съюза:

  • Подобряване на откриването: оперативните групи за стратегическа комуникация и Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и делегациите на ЕС в съседните на Съюза страни, ще бъдат подсилени значително с допълнителен специализиран персонал и инструменти за анализ на данни. Очаква се бюджетът на ЕСВД за стратегическа комуникация в отговор на дезинформацията и за повишаване на осведомеността за нейното отрицателно въздействие да бъде увеличен повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. до 5 млн. евро през 2019 г. Държавите от ЕС трябва да допълват тези мерки, като подобряват своите собствени средства за борба с дезинформацията.
  • Координирана реакция: ще бъде създадена специална система за бързо предупреждение с участието на институциите на ЕС и държавите членки. Чрез нея ще се улеснява обменът на данни и оценки за дезинформационни кампании и ще се изпращат сигнали за заплахи от дезинформация в реално време. Институциите на ЕС и държавите членки също така ще насочат вниманието си към проактивно и обективно информиране за ценностите и политиките на Съюза.
  • Онлайн платформите и индустрията: подписалите кодекса за поведение трябва бързо и ефективно да изпълнят ангажиментите, поети в неговите рамки, като насочат вниманието си към неотложните действия във връзка с европейските избори през 2019 г. Това включва по-специално гарантиране на прозрачността на политическата реклама, повишаване на усилията за закриване на активни фалшиви профили, маркиране на всички взаимодействия, в които не участват хора (съобщения, разпространявани автоматично от ботове), сътрудничество с проверителите на факти и научните изследователи за откриване на дезинформационни кампании, както и даване на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация. Комисията, подпомагана от Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, ще наблюдава внимателно и постоянно изпълнението на ангажиментите.
  • Повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите: в допълнение към провеждането на целенасочени кампании, институциите на ЕС и държавите членки ще насърчават медийната грамотност чрез специални програми. Ще бъде предоставена подкрепа на националните мултидисциплинарни екипи от независими проверители на факти и изследователи, за да откриват и разобличават дезинформационни кампании в социалните мрежи.

Комисията също така представи доклад относно напредъка, постигнат в борбата с дезинформацията онлайн след  съобщението на ЕК от  април 2018 г.

Прессъобщението и съпътстващите документи

Tagged
Jun 07 2020
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

DSA: позиция на ERGA

Европейската комисия скоро ще надгради правилата на Европейския съюз за цифрови платформи, услуги и продукти чрез новия Digital Services Act („DSA“ или „пакет DSA“).

Очаква се DSA да засегне защитата на европейските граждани и техните права, не на последно място и правото на свобода на изразяване. DSA е възможност за размисъл върху начина, по който онлайн съдържанието се предоставя на аудиторията и ефектите от това.

В ERGA (Европейската група на националните медийни регулатори) участват  представители на регулаторите на медийно съдържание  в ЕС. Те по дефиниция

играят важна  роля за отстояване на ценностите на медийното регулиране в съответствие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги,  в частност свобода на изразяване, насърчаване на културното многообразие и плурализъм, поддържане и засилване на демократичния дискурс и защита на аудиторията.

Това е работата на медийния регулатор.

ERGA е изработила позиция по отношение на  DSA като част от текущата работа на ERGA по прилагането на стандартите за съдържание на ЕС онлайн.

Това е резюме от началото  на позицията на ERGA. България по силата на  членството си в ЕС участва в ERGA, както и по-рано – от самото създаване на медийното  регулиране у нас – в платформата на медийните регулатори EPRA. 

Участието на България  не е лична заслуга на членовете на регулатора, но е лична отговорност.   Участието на България в ERGA u EPRA  се очаква да допринася за европеизирането на българското медийно регулиране.

Европеизиране означава, освен другото, стандартите на EС  да се прилагат, а правната информираност за тях да расте,  стандартите да се познават и възприемат от медиите и аудиторията.  СЕМ се очаква да допринася за  правната информираност, за гласност на стандартите, за – виж по-горе цитата – “поддържане и засилване на демократичния дискурс”.  Включително да допринася за публичност на  дебатите, свързани с DSA.  СЕМ е този, който ще трябва “да  отстоява европейските  ценности в медийното регулиране”, съгласно цитираната позиция.

Ето и  самата позиция, тя е публична и може да се чете и обсъжда.

 

Jun 02 2020
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

DSA: Европейската комисия започва консултация относно законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия с прессъобщение от днес информира, че започва обществена консултация относно законодателния акт за цифровите услуги — Digital Services Act, DSA, знаков пакет, обявен от председателя фон дер Лайен в нейните политически насоки и в съобщението на Комисията „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ от 19 февруари.

Консултацията ще продължи до 8 септември. Тя  обхваща въпроси като безопасността онлайн, свободата на словото, справедливостта и еднаквите условия на конкуренция в цифровата икономика, включително  двете работни направления, обявени от Комисията като част от пакета на законодателния акт за цифровите услуги:

  •  основните принципи на Директивата за електронната търговия, по-специално свободата на предоставяне на цифрови услуги на целия единен пазар на ЕС в съответствие с правилата на мястото на установяване и с широкото ограничаване на отговорността за съдържанието, създадено от потребителите;
  •  условията на конкуренция на европейските цифрови пазари, където понастоящем няколко големи онлайн платформи действат като gatekeepers.

 

#DigitalServicesAct  – повече за DSA

May 28 2020
Leave a comment
Digital, EU Law

Нидерландия: Съдът позволява на правителството да работи за 5G мрежа

Съдът в Хага е гледал дело по искане на активисти срещу 5G. 
Stop5GNL е фондация, която има за цел да защитава здравето на жителите на Нидерландия.  Тя се стреми да забрани на Нидерландия да  позволи въвеждането на 5G поне до доклад на правителството  за възможните рискове за здравето във връзка с 5G.

Според активистите въвеждането  на 5G технология е безотговорно, неприемливо и незаконосъобразно.  

Правителството твърди, че привежда политиката си в съответствие с  оценки на експерти, които  не изискват блокиране  на въвеждането на 5G. Правителството  заявява, че  ще се намеси на всеки етап, ако в бъдещи измервания от Агенцията за телекомуникации,  която регулира радиочестотите в страната, покаже, че  има риск за здравето.

Не е спорно, че общото излагане на електромагнитно излъчване (сумата от използването на множество приложения) на всяко място, където са хората, трябва да остане под границите, които   гарантират общественото здраве.

Stop5GNL правилно твърди, че в момента не е ясно как точно ще се развият 5G системите. Поради тази причина Агенцията за телекомуникации ще продължи да наблюдава ефектите на 5G по различни начини. Въпреки че  държавата има основание да смята, че нивата на експозиция няма да бъдат надвишени след въвеждането на 5G, държавата изрично е заявила, че може и ще се намеси, ако в бъдещи измервания  покажат, че нивата са или ще бъдат надвишени. Освен това държавата е посочила, че ще се намеси и ако новите проучвания покажат, че трябва да бъдат коригирани границите на експозиция; ако следователно се окаже, че рисковете за здравето все още съществуват  под границите, които в момента се считат за безопасни. Внедряването на 5G не е необратимо.  При тези обстоятелства съдът приема, че няма причина   за намеса.

May 09 2020
Leave a comment
EU Law

Германският Конституционен съд обяви, че решение на ЕЦБ нарушава Конституцията на Германия. Съдът на ЕС отговори.

Комуникация в три хода, която се обсъжда в последните дни:

(1) Преюдициалното запитване на Федералния Конституционен съд на Германия до Съда на ЕС относно  валидността на Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари получи отговор, че решението на ЕЦБ е валидно – Решение на Съда на ЕС по дело C‑493/17.

(2) Германският Конституционен съд реши на 5 май 2020, че  закупуването на активи за стабилизиране на еврозоната частично нарушава германската конституция и че няма достатъчно политически надзор от страна на Германия върху тези действия. 

Коментари в медиите: “От гледна точка на европейската интеграция решението е бедствие.” ” Днешното решение на BVerfG бележи връщането на правния национализъм.”

(3) В отговор пресслужбата на Съда на ЕС разпространu следното прессъобщение:

Коментар в Капитал, 10 май 2020

Apr 30 2020
Leave a comment
EU Law, Media Law

Дипломатическо изявление за принципите на правовата държава по време на криза

Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция

Дипломатическо изявление | 01/04/2020

В тази безпрецедентна ситуация  държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.

Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.

Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.

Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак  – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.

Все пак е добре да знаем какво точно е декларирала държавата ни.

Apr 20 2020
Leave a comment
EU Law, Media Law

ЕС: Насоки за стандартите при разработване на приложения за борба с COVID 19

Европейската комисия публикува насоки за разработването на нови приложения, които подкрепят борбата с коронавируса във връзка със защитата на данните. Важно е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и могат да ги приемат без страх.

Правилата на ЕС предоставят най-силните гаранции за надеждност,   за да работят такива приложения и да изпълняват функциите си без непропорционално да навлизат в личния живот.

Информация

Guidance to ensure full data protection standards of apps fighting the pandemic

EU toolbox for mobile contact tracing and warning apps

Commission Recommendation on a Common Union Toolbox for the use of technology and data to combat and exit from the COVID-19 crisis

Commission coronavirus response page

Digital technologies in response to coronavirus

General Data Protection Regulation

ePrivacy Directive

 

Tagged
Apr 07 2020
Leave a comment
BG Media, Digital, EU Law, Media Law

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Tagged
← Older posts
Newer posts →