Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.
В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.
Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя
Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.
Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица – и означава още контрол на входа.
Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.
Оценката на организацията за цифрови права EDRi:
Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри. За член 13 можем да кажем накратко – “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.
А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.
Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.
Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения – особено от големите компании. Фейбук наема.
Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики на обществената телевизия:
• високо качество (добре финансирано и добре произведено съдържание);
• оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или закупено съдържание);
• иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
• източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
• широко достъпна (хората имат достъп).
Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно RTBF (правото да бъдеш забравен).
Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето трябва да се възползва от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен, обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:
Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва от предвидените в член 9 дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.
И институционалната реакция:
Концепцията за журналистика предполага процес, в който съдържанието се публикува в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на Google журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите, Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.
Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо. Но тук нещата леко са се завъртели, леко – на 180 градуса.
На 1 март 2018 Европейската комисия публикува Препоръка относно мерките за ефективно справяне с незаконното онлайн съдържание, която представя идеите на Комисията за това как да се ускори премахването на незаконно съдържание. Отделно от това, подобни идеи са развити в предложенията за ревизия на медийното и авторското право, както и в дискусиите за борба с дезинформацията и фалшивите новини.
Аз също говорих за това на конференцията за фалшивите новини, организирана от АЕЖ през ноември 2017: ЕК препоръчва да се даде възможност на частни търговски дружества да заличават съдържание, качено от граждани. Сега Европейската комисия продължава с идеите в тази посока.
В правна система, основана на върховенство на правото, съдът е този, който трябва да се произнася при намеса в свободата на изразяване, поне досега това беше неоспорвано положение. ЕК насърчава тенденцията е да се овластят доставчици да правят такава преценка – точно както идеята за трите удара преди време.
Реакцията на European Digital Rights (EDRi):
Европейските политици работят за най-големия интернет филтър, който някога сме виждали. Това може да звучи драматично, но наистина не е преувеличено. Ако предложението бъде прието, уеб сайтове като Soundcloud, eBay, Facebook и Flickr ще бъдат принудени да филтрират всичко, което искате да качите. Алгоритъм ще определя кое от съдържанието, което качвате, ще се вижда от останалия свят и кое – няма.
Този интернет филтър е предвиден в предложенията за нова европейска нормативна уредба. Интернет филтрите не могат и не трябва да се използват за регулиране на авторското право. Те не работят. Но има много по-голям проблем: след като бъде инсталиран, интернет филтърът може и ще бъде използван за безброй други цели. Обзалагаме се, че политиците радостно очакват интернет филтъра, за да го използват в биткаите си с фалшиви новини, тероризъм или нежелани политически мнения.
EDRi подчертава, че има много причини да сте срещу тези предложения – ето три:
Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.
Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.
В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието две години след влизането в сила на регламента.
На 1 март 2018 г. Европейската комисия прие Препоръка относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание (C(2018) 1177 final Commission Recommendation on measures to effectively tackle illegal content online).
Според прессъобщението на ЕК, мерките включват оперативни мерки, с които се осигурява по-бързото откриване и премахване на незаконното онлайн съдържание, за да се укрепи сътрудничеството между предприятията, доверените податели на сигнали и правоприлагащите органи, и да се предоставят повече прозрачност и предпазни механизми за гражданите:
Тези мерки могат да се различават в зависимост от естеството на незаконното съдържание и препоръката насърчава предприятията да следват принципа на пропорционалност при премахването на такова съдържание.
Още информация:
Ансип: Категорично съм против отварянето на Директивата за електронната търговия и промяната на принципите за отговорността онлайн, заложени в нея.
Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑265/16 с предмет преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) в рамките на производство по дело VCAST Limited срещу RTI SpA.
Запитването е отправено в рамките на спор между VCAST Limited и RTI SpA по повод законосъобразността на предоставянето на клиентите на VCAST на система за видеозапис в облак на телевизионни предавания, излъчвани по-специално от RTI.
VCAST е дружество, учредено по английското право, което предоставя на своите потребители в интернет пространство за съхранение в облак (cloud) на предаванията на италиански телевизионни организации, излъчвани чрез наземно телевизионно аудио-визуално излъчване, сред които RTI. Потребителят избира предаване на уебсайта на VCAST, на който е показана програмата на всички телевизионни канали, включени в предоставяната от дружеството услуга. Потребителят може да посочи определено предаване или часови диапазон. Впоследствие управляваната от VCAST система улавя телевизионния сигнал с помощта на своите антени и записва целия часови диапазон на предаването, избрано от пространството за съхранение, посочено от потребителя. Това пространство за съхранение се закупува от потребителя от друг доставчик.
Съдът в Торино уважава частично молбата на RTI и забранява на VCAST да продължава дейността си. Като приема, че решаването на спора частично зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?
2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?“.
Съдът:
Изготвянето на копие от физическо лице за лично ползване представлява действие, вследствие на което притежателят на съответните права може да претърпи вреди, когато е осъществено, без предварително да е поискано разрешение от този притежател.
Изключението за копиране за лично ползване наистина забранява на притежателя на авторски права да упражнява изключителното си право да разрешава или забранява възпроизвеждането спрямо лица, които правят копия за лично ползване, но това не задължава притежателя на авторски права да търпи евентуалните нарушения на правата му, съпътстващи копирането за лично ползване.
Доставчикът на услугата не се ограничава с организирането на възпроизвеждането, но в допълнение предоставя с цел възпроизвеждане достъп до предаванията на някои телевизионни канали, които могат да бъдат записани от разстояние, а самите клиенти избират предаванията, които трябва да бъдат записани. Услугата има двойна функция – възпроизвеждане и предоставяне на включените в нея произведения и обекти.
Понятието „акт на съобщаване“ обхваща всяко предаване на закриляни произведения, независимо от използваните средства или технически способи. За всяко предаване или препредаване на произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на съответното произведение трябва да даде по принцип индивидуално разрешение
Понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица. Първоначалното излъчване и въпросната услуга имат различен начин на предаване на произведенията и различна публика – следователно представляват различни видове публично съобщаване, поради което всяко от тях трябва да получи разрешение от съответните притежатели на права.
При липса на разрешение, дадено от притежателя на права, осъществяването на копия на произведения чрез услуга като разглежданата в главното производство би могло да наруши правата на този притежател.
С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че Директива 2001/29, и по-специално член 5, параграф 2, буква б), не допуска национално законодателство, което позволява на търговско предприятие да предоставя на физически лица услуга за видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени от авторско право, чрез информационна система, като се намесва активно в записа без разрешението на притежателя на правата.
Публикувано е решение на Съда на ЕС по дело C‑132/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) в рамките на производство по дело Peugeot Deutschland GmbH срещу Deutsche Umwelthilfe eV.
Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13/ЕС („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“). Запитването е отправено в рамките на спор между Peugeot Deutschland GmbH и Deutsche Umwelthilfe eV.
Peugeot Deutschland GmbH публикувало в поддържан от него видеоканал в YouTube видеоклип с продължителност от около 15 секунди, озаглавен „Peugeot RCZ R Experience: Boxer“.
Германското право изисква производителите и търговците, които издават, разпространяват или използват по какъвто и да е друг начин писмени рекламни материали, да гарантират, че в тези документи се съдържа официална информация относно разхода на гориво и официалните специфични емисии на CO2 на съответните нови модели леки автомобили. Изискването не се отнася до аудиовизуалните медийни услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13.
Спорът е дали въпросният клип в YouTube е аудиовизуална медийна услуга по смисъла на медийната директива. Ако това е така, Peugeot Deutschland би било освободено от задължението да предоставя в посочените видеоклипове официална информация относно разхода на гориво и относно официалните специфични емисии на CO2.
При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Предлага ли лицето, поддържащо видеоканал в интернет приложението YouTube, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове за нови модели леки автомобили, аудиовизуална медийна услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13?“.
Съдът:
Този видеоклип има за цел да рекламира с изцяло търговска цел представения продукт или представената услуга. [22]
Аудиовизуалната медийна услуга по член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2010/13 се състои от „аудиовизуално търговско съобщение“. Последното от своя страна е дефинирано в посочения параграф 1, буква з) като „образи със или без звук, които са предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или имидж на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност. Такива образи придружават или се включват в дадено предаване срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Формите на аудиовизуалното търговско съобщение включват, inter alia, телевизионна реклама, спонсорство, телевизионно пазаруване и позициониране на продукти“. Видеоклипове като разглеждания в главното производство обаче не могат да се считат за придружаващи дадено предаване или за включени в него срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Всъщност, доколкото видеоканал като този, с който разполага Peugeot Deutschland, съдържа единствено видеоклипове като разглеждания в главното производство, които са отделни и независими един от друг, не може основателно да се твърди, че посоченият видеоклип придружава или се включва в „предаване“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква з) от Директива 2010/13. [27-28]
От това следва, че по силата на пояснението, че аудиовизуалното търговско съобщение, както е дефинирано в член 1, параграф 1 буква з) от Директива 2010/13, се състои от образи, които придружават или са включени в дадено предаване, рекламен видеоклип като разглеждания в главното производство не попада в приложното поле на член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива.
Предвид изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13 следва да се тълкува в смисъл, че определението за „аудиовизуална медийна услуга“ не обхваща нито видеоканал като разглеждания в главното производство, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове на нови модели леки пътнически автомобили, нито някой от тези видеоклипове, разгледани самостоятелно.[31-32]
