Разкриването на действителните собственици в медийния сектор у нас е нерешен въпрос в годините на прехода. Предвидени мерки има, водят се и регистри: от МК – на действителните собственици на печатни издания и от СЕМ – на доставчиците на радио и телевизия. Но мерките не водят до задоволителен резултат.
В допълнение: не само собствеността, но и механизмите за влияние върху решенията следва да се идентифицират и да бъдат прозрачни –
като необезпечените кредити от КТБ за 24 часа и Труд и
като фигурата на консултантите – Красимир Гергов, Ирена Кръстева и пр. – т.нар. консултант може да се окаже собственик с права на контрол върху важни решения (вж напр. т.4.4 в този договор).
Ето защо установяването на действителните собственици и изясняването на произхода на средствата, предвидени в приетия на първо четене законопроект за мерките против изпиране на пари – въвеждащ съответната директива на ЕС – имат връзка с евентуалната прозрачност на собствеността и влиянията в медийния сектор.
Дали това е добър инструмент – да не се забравя, става дума за много сериозно навлизане в личната сфера, така че трябва да бъдат осигурени пропорционалност и баланс – и дали в България е възможно властта да приема мерки, които ефективно могат да се насочват и срещу нейни представители и спонсори – остава да видим.
*
702-01-14 законопроект с мотиви
Из мотивите към законопроекта:
В раздели V и VІ са регламентирани съответно условията и редът за идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, както и идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация.
Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура.
Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт, както и всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят на задължените по закона субекти при извършване на идентификация и нейната проверка информация относно действителните собственици. Предвидено е и задължение такава информацията да се предоставя при поискване и на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.
Така формулираните задължения кореспондират с изискванията на чл. 30 и 31 от Директивата и на Препоръки 24 и 25 на FATF и имат за цел въвеждане на гаранции за възможността на задължените по закона субекти да извършват идентификация на действителните собственици и нейната проверка.
Изискването за наличието на лицe за контакт, което да отговаря за изпълнението на изискването за прозрачност на действителния собственик, съответства на международните стандарти (Тълкувателни бележки по Препоръка 24, буква „Б”, т. 9 на FATF).
В § 2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик”, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3 т. 6 от Директивата. С цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите относно идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация в дефиницията прекият и непрекият контрол са разграничени. Дефиницията не се прилага за публичните дружества, но в законопроекта е предвидено задължение за задължените по закона субекти по отношение на техни клиенти – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да събират информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост – в регистър БУЛСТАТ.
С цел транспониране на разпоредбите на чл. 30 и 31 от Директивата в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени и в Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и др. При регламентиране на реда и условията за идентификация и проверка на идентификацията на действителните собственици са взети предвид и препоръките, отправени към България от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
В раздел VІІ са регламентирани редът и условията за изясняване на произхода на средствата.
Предвиждат се следните допустими способи за прилагане на тази мярка – събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и за очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или на други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.
