Върховният съдебен орган на Франция – Конституционният съвет – отхвърли голяма част от законопроекта, който предвижда социалните медии като Facebook и Twitter да премахват реч на омразата в рамките на 24 часа. Социалните медии биха били изправени пред глоби до 4% от глобалните си приходи за това, че не са успели да премахнат в рамките на един ден „явно незаконно“ съдържание, свързано с раса, пол, религия, сексуална ориентация или увреждане.
Решението идва в момент, когато държавите по света се борят с въпроса какво съдържание е приемливо онлайн и как да бъдат регулирани огромните технологични платформи с глобален обхват, пише Ню Йорк Таймс.
Законопроектът
Президентът Еманюел Макрон обеща да направи Франция лидер в противодействието срещу разпространението на незаконно съдържание и невярна информация в най-използваните платформи. За целта беше изготвен специален закон – Закон за противодействие на омразата онлайн, “Avia Law” – по името на Laetitia Avia, депутатка от партията на Макрон, родена във Франция с родители от Того, често прицел на реч на омразата, расистки квалификации и заплахи.
Според закона всеки може да докладва като „незаконно“ съдържание на платформи като Facebook, Twitter, YouTube и Google. Те ще имат 24 часа, за да преценят дали това е така. Обхватът на законопроекта е разширен от незаконна „реч на омраза“ до широк спектър от друго съдържание, включително: твърдения за действия, представляващи престъпление срещу човешкото достойнство, военни престъпления, престъпления срещу човечеството, робство, престъпления на сътрудничество с враг, доброволно намеса в живота или физическата цялост, сексуална агресия, утежнена кражба, изнудване или унищожаване, доброволна деградация или влошаване, която е опасна за човек, сексуален тормоз, трафик на хора, сводничество, подбуждане или извинение на терористични действия и съдържание на малтретиране на деца. Компаниите ще трябва да решават дали съдържанието е явно незаконно по тези критерии.
Според закона административен орган може да разпореди да не се разпространява съдържание – това е решение, което обикновено се взема от съд. Това ще означава наблюдение върху публикациите на всички потребители. Директивата за електронната търговия на ЕС забранява налагането на такова общо задължение на доставчиците – да следят съдържанието.
Съдът
Законът Avia проправя пътя към държавната цензура, тъй като не дефинира ясно незаконното съдържание и се намесват в свободата на изразяване “по начин, който е ненужен, неподходящ и непропорционален”, казва съдът в съобщение за пресата.
Съдът отбелязва още, че администрацията би имала основна роля при вземане на решение за незаконно съдържание, без намеса на съдия.
Очакван ефект е социалните медии да премахват повече онлайн съдържание, отколкото е необходимо, поради страх да не бъдат санкционирани.
Съдът също казва, на следващо място, че 24- часов срок е “особено кратък”.
Съдът се произнася и срещу друга разпоредба от закона, според която всяко съдържание, считано за детска порнография или за съдържание с терористичен характер, трябва да бъде премахнато в рамките на един час.
Последици
В момента ЕС също обсъжда възможността платформите да премахват терористичната пропаганда в рамките на един час. Франция се надяваше да приложи собствения си закон по-рано, докато преговорите в Брюксел се бавят, според Политико.
Но във френското решение се приема, че – предвид трудността да се прецени дали сигнализираното съдържание е очевидно незаконосъобразно – законодателствотото мотивира доставчиците да премахват маркираното съдържание независимо дали е явно незаконно.
Ршението е попътно на критиците на закона, които твърдят в целия законодателен процес, че ако частни субекти определят кое е незаконно и кое не е без участието на съдия, това ще доведе до премахване на законни публикации.
“Това решение на Конституционния съвет трябва да бъде пътна карта за подобряване на механизма”, се казва в съобщение на Avia. Самата депутатка изрично заявява, че няма да се откаже от идеите си.
Европейската комисия заявява, че „е взела под внимание решението, което подчертава необходимостта от защита на свободата на изразяване онлайн “.
