Медийно право

Страшният съд

Арбанаси, Църквата Рождество Христово, 16 век

Огнян Бояджиев, журналист, главен редактор на Портал Европа, е в интензивно отделение на Военномедицинска академия.  Нападнат и пребит в дома си. Неизвестни лица по неизвестни причини. Полицията издирва. Докато не се намерят извършителите, е рано да се каже какви са мотивите. Когато бият журналисти, ефект е връщането на страха.

Време за солидарност.

Оги, възстановявай се бързо.

Днес проф. Жечев щеше да навърши 80 години.

Понякога за голямата картина има значение какво казваш в неделя.   Да кажеш нещо тази неделя е по-важно, отколкото да кажеш нещо в понеделник.

Брои се.  Демокрацията минава през броене на гласове, няма откъде да мине иначе.  Кажи нещо.

В България има много проблеми, заради които хора напускат и никога не се връщат. Само майките на деца с увреждания знаят какво е да имаш дете с увреждане  – и лекар да ти каже “да не си раждала”.

В този пример става дума за отказ да се продължи срока на шофьорска книжка – на човек с увреден слух, който години наред е примерен шофьор. Но въпросът е: какви хора в България държат  печат “негоден”?

Кои са негодните?

1. Д-р Стоянов от УНГ на Транспортна болница- Пловдив, председател на Регионалната транспортна комисия, който пита майката: “Защо сте раждали глухи деца?”

2.

По телевизора ми говорят за кого трябва да гласувам. Ще гласувам за този, който няма да  дава на негодните право да удрят черен печат.

Пеперуди сини, бели

над градините летели,

кацали си по листенцата

и флиртували с цветенцата.

Слънцето в небето ясно

всичко правело прекрасно,

но все пак една от тях

казала си с малък страх:

…Я навреме да се скрия

от възможната стихия.

Аз не съм против хвърченето,

но ще мине и без мене то.

Мога да съм пеперуда,

без да хвъркам като луда.

…И след половин година

сред зелената градина

от пашкула изпълзяла

гърчава гадина бяла –

нашата заспала пленница

била станала гъсеница.

[Из Малкият страх, Валери Петров]

[Shutterstock]