Category Archives: Uncategorized

DSA от днес се прилага за много големите платформи и търсачки

 

Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.

Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.

WWW на 30

https://platform.twitter.com/widgets.js

OCSE: Предсрочните парламентарните избори на 2 април, предварителни заключения

Публикувани са изводите на мисията на OCSE за парламентарните избори април 2023.

В частта за медиите:

“$”Дългогодишни опасения, подлагащи на изпитание медийната среда, включват недостатъчна прозрачност относно собствеността на медиите и разпределението на държавното рекламиране, медийна концентрация и липса на предпазни мерки за защита на медиите от политическа намеса.

Въпреки че не се наказва с лишаване от свобода, клеветата все още се счита за престъпление, което би могло да породи притеснения предвид международните стандарти. На 8 март, различни медии докладваха, че частна онлайн медия е съдена за 1 млн лева от застрахователна компания във връзка с искове за клевета. Национални и международни асоциации на журналисти определиха това като правен тормоз срещу отразяване на критично медийно съдържание, с възможен негативен ефект върху журналистическото разследване по въпроси от обществен интерес. Обвинения срещу медии, водещи до непропорционални глоби, създават обстановка на страх и отслабват медийната свобода. [..]


Обществените медии „Българска национална телевизия“ (БНТ) и „Българско национално радио“ (БНР) са сред доставчиците на новини, получаващи най-високо доверие. Техният механизъм за финансиране, основаващ се на остарели критерии, като например брой часове на излъчване, излагат размера на финансиране на несигурност и свобода на действие от страна на парламента, което, според няколко от събеседниците на МНИ на СДИПЧ, не гарантира достатъчно средства за правилното изпълняване на обществения дълг, нито за предотвратяването на правителствено и политическо влияние. […]

БНТ и БНР не излъчваха никакви дейности по предизборните кампании в новинарските си бюлетини, които се фокусираха предимно върху членове на правителството и президента в тяхното служебно качество. Редовните информационни програми и предавания на БНТ и БНР попаднаха под същите строги правила, установени от споразуменията с партиите, които намалиха редакционната им независимост. Въпреки ясното им отбелязване като платено съдържание, БНТ и БНР включваха интервюта и репортажи за предизборната кампания, ангажирайки
журналистите с подготовка на материали за кампаниите на политическите партии, което е унизително за журналистическата професия и се отхвърля от международните професионални норми. […]


През юни 2022 г., Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да назначи нов генерален директор на БНТ; поради съдебно обжалване, процедурата за ново назначение остава незавършена. По време на предизборната кампания, СЕМ наблюдаваше 27 радио- и телевизионни оператори и изпрати 16 сигнала за възможни нарушения до ЦИК, предимно свързани с неподходящо публикуване на проучвания на общественото мнение, непълна информация за платени реклами,
и уронващи изказвания на кандидати. ЦИК установи нарушения от страна на кандидати в 5 случая. Нарушения от страна на медиите не бяха установени.”

Обединено кралство: Кой контролира новините, които виждаме онлайн

В ново изследване на британския регулатор Ofcom, публикувано днес, се казва, че американските технологични фирми все повече оформят новинарските истории, които хората в Обединеното кралство виждат и четат. Това  според регулатора  води до рискове за  избора в новините.

Рисковете са свързани особено с т.нар. gatekeepers –  социалните медии   като Facebook, но също и търсачките и новинарските приложения като Apple News и Google News. Онлайн посредниците  помагат на хората да открият новини, но   имат поляризиращ ефект. При това хората не са наясно с влиянието на посредниците върху новините, които гледат. 

Ofcom отбелязва, че растежът на онлайн новините означава, че хората имат достъп до по-широк набор от истории, гласове и възгледи от всякога. Технологичните фирми – като Facebook, Google, Twitter и Apple – заемат централно място в този новинарски пейзаж. Те подготвят и препоръчват новинарско съдържание и сега се използват от 64% от онлайн възрастните.
През 2005 г. 18% от хората са отговорили на Ofcom, че използват интернет за новини. Днес така отговарят  66%. Facebook е третият по популярност източник на новини в Обединеното кралство след BBC и ITV, докато сред по-младите тийнейджъри Instagram, TikTok и YouTube оглавяват списъка.

Ofcom завършва с извода, че може да са необходими нови регулации, например нови инструменти, които да изискват от технологичните фирми да бъдат по-прозрачни по отношение на изборите, които правят при определяне на новините  онлайн, както и да дадат на самите потребители повече избор и контрол.

 Регулаторът  възнамерява да разработи официални препоръки за разглеждане от правителството на Обединеното кралство.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

Свободно слово или слово без отговорност: процесът срещу Алекс Джоунс, Infowars

Алекс Джоунс – собственик   на сайта InfoWars –  стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г.  Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.

Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.

Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че  упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи. 

Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството.  Другите дела са отложени. 

AP22213782881051_1

“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР,  Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.

За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило,  не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.

Европейската аудиовизуална екосфера

EBU-MIS-PSMs_Competitive_Environment_2022-

Европейски съюз за радио и телевизия – две графики:

  • Горе:  финансиране/приходи на обществените медии, търговските медии в Европа, телекомите, производителите на съдържание, интернет гигантите.
  • Долу: динамиката във финансирането.

Пълен текст на доклада (изисква регистрация)

EBU-MIS-PSMs_Competitive_Environment_2022-2

Измененията в Наказателния кодекс на Руската федерация за публично разпространение на невярна информация

На 4 март 2022 г.  двете камари на руския парламент приемат изменения в Наказателния кодекс на Руката федерация. Същият ден президентът подписва промените.

Наказателният кодекс на Русия  вече има три нови члена.

Член 207-3 въвежда отговорност за „публично разпространение на съзнателно невярна информация (заведомо ложная информация) за използването на въоръжените сили на Руската федерация в интерес на защитата на Руската федерация и нейните граждани и устойчивостта на международния мир и сигурност“. Наказанието може да бъде  от глоба от 700 000 рубли (около 6 000 евро) до лишаване от свобода до 3 години. Тежко нарушение се наказва с лишаване от свобода от 10 до 15 години.

Член 280-3 въвежда отговорност за  действия, насочени към „дискредитиране на използването на въоръжените сили на Руската федерация в интерес на защитата на интересите на Руската федерация и нейните граждани и устойчивостта на международния мир и сигурност, включително чрез публични призиви за противодействие на [такава употреба на сила]“. След административно наказание за такова обществено неправомерно поведение през предходните 12 месеца, наказанието е от глоба от 100 000 рубли до лишаване от свобода до 3 години. В случай, че подобни действия са довели по-специално до масови безредици, наказанието може да е за срок до 5 години лишаване от свобода.

Съгласно нов член 284-2 публичните призиви от руски граждани за чуждестранни или международни санкции срещу Руската федерация, руски юридически лица или граждани се наказват с глоба или лишаване от свобода до 5 години.

Позовавайки се на приемането на измененията, редица международни медии спряха репортажите от руската територия, а някои руски медии спряха новините и изтриха архиви, свързани с руската война срещу Украйна.

Източник:

  • Федеральный Закон “О внесении изменений в Уголовный Кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-Процессуального Кодекса Российской Федерации”
  • http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007

IRIS 2022-3:1/1, автор Андрей Рихтер, преподавател в СЕУ

Законодателен акт за свободата на медиите в ЕС: покана за предоставяне на мнения

Отново:

от 21 декември 2021 г. до 21 март 2022 г. Европейската комисия провежда обществена консултация за обхвата и правната форма на евентуален бъдещ  акт за свободата на медиите в ЕС.

Основните цели на инициативата:
— да се гарантира, че медийните дружества могат да работят на вътрешния пазар при спазване на съгласувани регулаторни стандарти, включително по отношение на свободата на медиите и медийния плурализъм,
— да се гарантира, че на гражданите на ЕС се предлага широк достъп до разнообразни медийни продукти както офлайн, така и онлайн,
— да се защитят редакторската независимост и независимото управление на медиите, което е предпоставка за свободата на медиите и за целостта на вътрешния пазар,
— да се насърчава лоялната конкуренция между медийните дружества чрез осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на държавните ресурси.

Обсъждат се следните опции:

— да не се предприемат действия (базов сценарий);

— да се приеме препоръка;

— да се приеме нормативен акт.

Покана за предоставяне на мнения за оценка на въздействието на акт за свободата на медиите в ЕС

Страницата на инициативата