Strasbourg Observers традиционно обявяват най-добро и най-лошо решение на ЕСПЧ всяка година. За най-лошо решение от 2017 г. е обявено особеното мнение по делото Bayev v. Russia относно закона за анти-гей-пропагандата в Русия: “Хомофобският характер на несъгласието на съдията от Русия относно така наречения гей пропаганден закон беше толкова шокиращ за нашите читатели, че спечели наградата за най-лошото решение, въпреки че технически не е самостоятелно решение, а само особено мнение”.
Това е добра причина да се представи решението на ЕСПЧ от 2017, така както е представено от Strasbourg Observers:
Делото се отнася до молбите на руски активисти за правата на хомосексуалните, всеки от които е признат за виновен за административното нарушение на “обществени дейности, насочени към насърчаване на хомосексуалността сред малолетните и непълнолетните”. Първият жалбоподател е провел демонстрация пред средно училище с две знамена, на които пише “Хомосексуализмът е нормален” и “Гордея се с моята хомосексуалност”. Вторият и третият кандидат демонстрират пред детска библиотека с банери, на които е написано, че “Русия има най-високата степен на тийнейджърско самоубийство в света, вкл. хомосексуалисти предприемат тази стъпка поради липсата на информация. Депутатите са убийци на деца. Хомосексуализмът е добър! ” и “Децата имат право да знаят. Големите хора също са понякога хомосексуални. Хомосексуалните също стават страхотни. Хомосексуалността е естествена и нормална “.
Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че руското законодателство нарушава член 10 от ЕКПЧ и е дискриминационно, тъй като не се прилагат подобни ограничения по отношение на хетеросексуалното мнозинство.
Решението
Намеса в свободата на изразяване съществува, чл.10.2 ЕКПЧ предвижда възможност за намеса поради причини, свързани с морала и здравето, ЕСПЧ прави оценка дали в случая намесата има легитимна цел.
ЕСПЧ не вижда причина социалното приемане на хомосексуалността да е несъвместимо с поддържането на семейни ценности. Както е посочено в решението по делото Kozak v Полша, няма приет правилен начин за лицата да водят личния си семеен или личен живот.
Неприемливи са опитите да се правят паралели между хомосексуалността и педофилията. Дори мнозинството от руснаците да имат отрицателно мнение за хомосексуалността, би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права от малцинствена група е обусловено от приемането й от мнозинството.
Правителството твърди, че насърчаването на взаимоотношения между лица от един и същ пол трябва да бъде забранено, тъй като отношенията между тях са риск за общественото здраве и демографското развитие. ЕСПЧ не вижда как подобен закон би могъл да помогне за постигането на желаните демографски цели или как липсата на такъв закон би ги засегнала неблагоприятно.
Правителството не е доказало и как педофилията и порнографията сред малолетните и непълнолетните (независимо от сексуалната ориентация на засегнатите лица) са свързани с хомосексуалността и с този закон.
Въпросните правни разпоредби не служат за постигане на легитимната цел на защитата на морала, защита на здравето и защита на правата на другите. Чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.
Особеното мнение може да се прочете на сайта на ЕСПЧ. Според него децата трябва да се консултират предимно с родителите си или близки членове на семейството, вместо да получават информация за секса от плакати на улицата, а също се твърди, че ЕСПЧ не е взел сериозно предвид факта, че личният живот на децата е по-важен от свободата на изразяване на хомосексуалистите.
Morris MacMatzen | NYT (Getty) 
