Днес стана известно решението на Съда на ЕС (голям състав) по дело C‑434/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona (Търговски съд № 3 Барселона, Испания) в рамките на производство по дело Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems SpainSL.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС, член 1 от Директива 98/34/ЕО за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО, член 3 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия и членове 2 и 9 от Директива 2006/123/ЕО.
Това запитване е отправено в рамките на спор между Asociación Profesional Elite Taxi (наричана по-нататък „Elite Taxi“), професионална организация на таксиметровите шофьори в град Барселона (Испания), и Uber Systems Spain SL, дружество, свързано с Uber Technologies Inc., във връзка с предоставянето от това дружество, без административни лицензи и разрешения, чрез приложение за смартфон на платена посредническа услуга, позволяваща да се осъществи връзка между непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, и лица, които желаят да ползват градски превоз.
Според Elite Taxi дейността на Uber Systems Spain нарушава действащото законодателство и представлява заблуждаваща търговска практика и нелоялна конкуренция. Нито Uber Systems Spain, нито непрофесионалните шофьори на съответните превозни средства притежават лицензите и позволителните, предвидени в Наредбата за таксиметровите услуги на агломерация Барселона. Uber установява контакт или се свързва с непрофесионални шофьори, на които предоставя поредица от ИТ инструменти — интерфейс — позволяващ им на свой ред да се свързват с лица, които нуждаят от превоз в рамките на населено място и имат достъп до услугата посредством едноименното информационно приложение. Дейността на Uber се извършва с цел печалба.
Следва да се определи дали предоставяните от това дружество услуги трябва да се разглеждат като транспортни услуги, като услуги на информационното общество или като комбинация между тези два вида услуги. Всъщност от правната квалификация, която ще бъде възприета, зависи дали дружеството може да бъде задължено да разполага предварително с административно разрешение.
Съдът:
38 в ситуация като посочената от запитващата юрисдикция, в която превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти като разглежданото в главното производство приложение и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място.
39 В това отношение от сведенията, с които разполага Съдът, следва, че посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Нещо повече, Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. Във връзка с последното се установява по-специално че Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.
40 Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123.
47 съгласно действащото към момента право на Съюза държавите членки са тези, които трябва, при спазване на общите правила на Договора за функционирането на ЕС, да уредят условията за предоставяне на посреднически услуги като разглежданите в главното производство.
И финално:
Член 56 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 ДФЕС, както и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар и член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия, трябва да се тълкуват в смисъл, че посредническа услуга като разглежданата в главното производство, с предмет свързването срещу заплащане, посредством приложение за смартфон на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз, трябва да се счита за неразривно свързана с транспортна услуга и следователно да се квалифицира като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС. Поради това такава услуга трябва да бъде изключена от приложното поле на член 56 ДФЕС, на Директива 2006/123 и на Директива 2000/31.
