Quartz.com информира за решение по делото Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.
Решението на федералния съд е в полза на Artiflex, но медиите акцентират върху следния факт: според съда нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.
Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.
Джеф Джарвис казва, че гледаме проблема с фалшивите новини от грешния край: към дъното, обсъждайки обитателите на дъното – вместо нагоре, като създадем стандарти за качество и ги налагаме ежедневно.
Всъщност и двата подхода са важни, при това вече се наблюдава и вторият подход. Фейсбук обяви, че работи за стандарти, такова заявление има и от Гугъл, след като големи рекламодатели изтеглиха рекламата си заради неприемливо разполагане. Хиляди страници в интернет са неприемливи, съдържанието е подвеждащо, съдържа обидна или невярна информация. Големите интернет компании вземат предвид не само съдържанието на рекламата, но и съдържанието (фалшиви новини, пропаганда, расизъм и пр.) на сайтовете, където тя се разполага. Нискокачественото съдържание.
Но при този подход все още има трудности: как да се дефинира качеството на съдържанието и как да се регламентира споделената отговорност на медии, рекламодатели, рекламни агенции, платформи? За анализ и търсене на решения по тези въпроси университетът на Джеф Джарвис обявява т.нар. News Integrity Initiative с фокус не върху дефиниране, разпознаване и осветяване на фалшивите новини, а върху качеството на журналистиката – създаване и разширяване на мрежи от медии – източници на доказано качествено съдържание. Последната публикация на Джеф Джарвис от 2 май 2017 е посветена на хода на инициативата и разширяване на експертната подкрепа.
Другият въпрос – за споделената отговорност – също не е лесен. Ревизията на медийната директива в ЕС разширява обхвата й и предвижда нови изисквания за услугите по заявка и платформите за споделяне на видеосъдържание. Регулиране, образование, насърчаване на корпоративната отговорност – това са области, в които вече се работи. Както казва Джарвис, решението на рекламодателите да изискват рекламата им да се разполага само в качествена информационна среда има цена – ще я плати ли всеки? Джарвис дава пример с Breitbart, но отворете българските сайтове, към които никога не бихте сложили връзка – и внимателно разгледайте рекламите в тях.
На 27 април 2017 беше публикувана бяла книга, наречена Информационните операции и Фейсбук (13 страници). Имената на авторите са посочени, но текстът има ролята на корпоративен документ – службата по сигурността обявява намеренията на компанията да се противопоставя на действия, насочени към манипулиране на общественото мнение. По-точно, ФБ ще се противопоставя на информационни кампании – координирани усилия за дезинформиране на потребителите и съответно формиране на специфични обществени настроения. ФБ признава, че мрежата е използвана от правителства, които се опитват да манипулират общественото мнение – включително по време на президентските избори в САЩ и Франция. Възможни цели са налагане на един конкретен възглед, създаване на недоверие в политическите институции и др.
Дефинират се понятия като информационни операции, дезинформация, фалшиви новини. Посочва се, че в момента използването на понятието фалшиви новини и подобни понятия е неопределено и свободно, като така се означават фактически неточности, пародии и сатира, измами, слухове, злоупотреби, измислени изявления и др.
ФБ се ангажира за ограничаване на определени информационни операции – разбирани по-широко от фалшиви новини и включващи още целево събиране на данни, нужни например за картографиране на социалните мрежи на целите за шпиониране и измами. Освен това ФБ ще следи за нови опити за манипулиране, ще разработва нови начини за идентифициране на фалшиви профили, ще обучава хората как да запазят своята информация.
Отново е пролет – и както всяка пролет вече десетки години (в изпълнение на Търговския закон от 1974 г.) американското правителство публикува доклад – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.
Сега е оповестен Доклад 301 за 2017 година (2017 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).
34 държави попадат в списъците на проблемните – 11 в т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна, и 23 – в Watch List, между тях България.
Съдейки по този блог, България си е там и през 2006 година, в навечерието на членството в ЕС. Основанията може и да варират през годините, защото технологиите се развиват – изчезнала е тротоарната търговия със CD, сега са посочени пиратството онлайн и при кабелните телевизии.
На 25 април 2017 г. Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува за изменение на предложението на ЕК COM(2016) 287 final за ревизия на кодифицираната Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.
Проектът за доклад на парламентарната комисия е изготвен от германски евродепутати и е публикуван през септември 2016 г. Четири парламентарни комисии (ЕNVI, IMCO, JURI, LIBE) също са поканени за становища, а предложенията за изменения в текста на ЕК са над 1300. Според прессъобщението за гласуването на 25 април т.г. в доклада се предлагат промени с цел да засилят защитата на децата онлайн, да увеличат квотата на европейските произведения в нелинейните услуги и да направят по-гъвкави нормите за разполагане на рекламата.
Европейският парламент ще гледа доклада и ще гласува на сесията, която започва на 15 май 2017 г.
Европейският икономически и социален комитет даде становище на 19 октомври 2016 г.
Междувременно Работната група по аудиовизия в Съвета пристъпи към подробно разглеждане на текста на Комисията по време на Словашкото председателство. Информация за позициите на държавите към края на 2016 г. е публикувана на сайта на Съвета ST 13934 2016 REV 1. По време на Малтийското председателство на Съвета (23 май 2017) се очаква постигане на общ подход по проекта и даване на мандат за триалог (вж за общия подход и триалога тук).
Обсъждането продължава активно. Балансите между интересите на индустриите и на потребителите се намират трудно. След гласуването на Комисията по култура и образование в ЕП има реакции на организации и институции, които са индикативни – така EBU, организацията на обществените медии в Европа, приветства стремежа към адекватни правила за единния цифров пазар, но се обявява например за запазване на часовия лимит за рекламата в линейните услуги.
Ревизията на ДАВМУ в детайли може да се проследи на сайта на Европейския парламент.
Към хода на законодателния процес на наднационално равнище обикновено няма голям интерес от страна на гражданите, но бизнесите защитават интересите си, обикновено чрез професионалните си организации. Затова и балансите се получават такива – небалансирани – особено по някои въпроси.
Изследването Обществени и търговски модели на достъп в цифровата ера е посветено на моделите за достъп до културно и творческо съдържание в ЕС. Съдържа кратък обзор на производството, разпространението и моделите за потребление на съдържание в цифровото време, като се засягат медийната, музикалната и пр. индустрии. Автори са изследователи от тематичен отдел Структурни политики и политика на сближаване на Европейския парламент.
На сайта на Европейския парламент е публикувано ново изследване (април 2017) по възлагане на Комисията по култура и образование (CULT) на тема Европейска идентичност, автор Маркус Пруч.
Разглежда се понятието, както и различни концепции и подходи по отношение на европейската идентичност.
Стана известна Резолюция на Конгреса на Европейската народна партия, проведен в Малта, 29-30 март 2017 г., със заглавие Дезинформацията от Русия подкопава западната демокрация.
В началото се говори за това, че информационната война е интегрална част от плановете на Путин за Европа. Кремъл се занимава с необявена война срещу либералните ценности, залегнали в основата на мира и просперитета на Европа.
Докато ЕНП се стреми да поддържа добри отношения с всички свои съседи, включително Русия, ЕС не може да позволи руска намеса да подкопае демократичните общества в ЕС и да подбужда омраза и страх.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела Резолюция 2143 (2017) Онлайн медии и журналистика: предизвикателства и отговорност.
Към резолюцията вж и Doc. 14228, доклад на комисията по култура и Doc. 14240, становище на правната комисия.
Резолюцията завършва с препоръки към държавите и асоциациите на журналистите, доставчиците на интернет достъп и интерактивната реклама.
И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –
Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.
За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.
Но първенството по активност се пада на Пеевските – не са точно медии, но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.
Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.
Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.
Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.
ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.
*
Още решения (допълнени):
4640-НС / 25.03.2017 ОТНОСНО : сигнал от коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“, представлявана от Красимир Дончев Каракачанов, чрез пълномощника Михаил Иванов Петров, за нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. по чл. 181, ал. 2 и чл. 183, ал. 4 от ИК
4653-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg
4652-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg
4651-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg
4649-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата по чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата Pik.bg
4647-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата по чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата на Blitz.bg<
4645-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : сигнали за предизборна агитация в деня за размисъл на електронната страница на агенция „ПИК“
4644-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg
*
И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):
Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.
Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)
