Oct 20 2012
Leave a comment
EU Law

На хоризонта: Хоризонт 2020

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Сметната палата относно правилата на рамковата програма за научни  изследвания и иновации Хоризонт 2020

Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7), която е предшественик на  Хоризонт 2020, предизвика множество критики заради своята усложненост   и правила за участие.

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз определиха като въпрос от най-висок политически приоритет опростяването на управлението и правилата за използването на финансиране.

Сметната палата коментира предложените правила.

Oct 20 2012
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Програмите MEDIA: четири покани

  •  Покана за представяне на предложения — EACEA/31/12 — МЕДИЯ 2007 — Развитие, разпространение, популяризиране и обучение — Подкрепа за развитието на продуцентски проекти — Игрално, документално и анимационно кино — Единични проекти, Пакетно финансиране и Пакетно финансиране 2 етап
  •  Конкурс за проектни предложения — EACEA/33/12 — МЕДИА 2007 — Развитие, разпространение, промоция и обучение — Подкрепа за телевизионното разпространение на европейски аудио-визуални творби (поканата е насочена към независимите продуценти)
Oct 05 2012
1 Comment
BG Law Making, BG Media, Media Law

Конституционният съд се обяви против лустрационната норма в Закона за БТА

Конституционният съд в състав Евгени Танчев,  Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова

се произнесе   по конституционно дело № 1/2012 г.  за лустрационната норма в Закона за БТА.

Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова приемат, че нормата не е противоконституционна, нещо повече:  че тя съответства на препоръки на ПАСЕ, които след това решение остават неизпълнени.

Мнозинството – Евгени Танчев,  Емилия Друмева, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Цанка Цанкова, Стефка Стоева – с докладчик Пламен Киров приемат, че нормата съдържа   непропорционално ограничаване на човешки права и се стига до   дискриминация в противорeчие с Конституцията: забраната е  конституционно нетърпима и дискриминационна .

В Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г. по повод Закона за радиото и телевизията   Конституционният съд прие следното:

“Ограничаване на правата на гражданите, извън изчерпателно изброените социални признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са допустими,   с това и в най-малка степен не се нарушава Конституцията.

Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че “Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.”

Бивши агенти на ДС са собственици на медии, управляват медии  и активно се рекламират като  територия на независимото слово. Някои от тях вече обясниха, че   между принадлежността към ДС и успеха в кариерата/забогатяването  е изключено да има връзка.

 

БНР  56.pdf
БНТ  54.pdf, 55.pdf, 57.pdf, 183.pdf
БТА СЕМ  50.pdf
Печатни издания 105.pdf  111.pdf   201.pdf   291.pdf
Електронни медии 72.pdf
 [Боян Юруков]
Oct 01 2012
Leave a comment
EU Law

Европейска статистика: Евростат

В Официален вестник на ЕС:

Решение на ЕК за  статистическия орган на Съюза, който отговаря за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика  (Евростат)

Oct 01 2012
Leave a comment
EU Law

Съд на ЕС: Процедурен правилник

В Официален вестник на ЕС: Процедурен правилник на Съда на ЕС

И допълнително  относно Съда на публичната служба:

Oct 01 2012
Leave a comment
Digital, EU Law, US Law

Спектър на пазара

Американският регулатор FCC обявява на сайта си, че  за пръв път в света една държава ефективно дава възможност  честоти, използвани досега за наземно разпространение на телевизионни програми, да се пренасочат за нуждите на безжичния интернет срещу компенсация за лицензирания (досега) тв оператор.

Този ход е част от стратегията за подпомагане на развитието на високоскоростния интернет и предлагането на нови услуги и, според шефа на регулатора, мярката е свързана с въпроса кой ще е лидер в глобалната икономика през 21 век.

В съобщението на FCC и по други поводи се използва за пръв път в света.    Периодично идват подобни съобщения и от Великобритания,  регулаторът OFCOM планира  процедури в началото на 2013.

Спектърът е ограничен ресурс, напоследък Европейската комисия често акцентира върху  ефективно използване,  създаване на условия за развитие на вторичен пазар и  споделен достъп.

*

Ню Йорк Таймс : не се очакват процедури преди 2014

Sep 22 2012
Leave a comment
Digital, EU Law

Съд на ЕС: повторна употреба на данни от публични регистри

В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

  • Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.
  • И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.
  • Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.
  • Тази дейност на държавата  не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си –  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.
  • Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собственост, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

Tagged
Sep 22 2012
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Съд на ЕС: информиране на потребителите при договори от разстояние

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

Tagged
Sep 21 2012
Leave a comment
EU Law, Media Law

Медиен плурализъм: Европейска гражданска инициатива

Европейският парламент вече е бил инициатор на директива за медиен плурализъм, но без успех. След влизането в сила на Лисабонския договор възможностите на ЕП нарастват, а Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)  допринася и гражданите – а не само индустриите  – да влияят върху (входа на) законодателния процес.

ЕГИ за защита на медийния плурализъм събира подкрепа.  Предложението е изготвено от известни експерти. На следващ етап ще се уточнява предмет, обхват и пр., засега усилията са били насочени към  обосноваване на  правното основание и целите.

Европейската комисия също има инициативи за повече медиен плурализъм. Нели Крус напомни, че се очаква доклад за медийната свобода и медийния плурализъм от експертна група, създадена точно преди година, през октомври 2011, под ръководството на бившия президент на Латвия. Заданието включва анализ на:

•  ограничения на медийната свобода, свързани с политически причини;
•  ограничения, свързани с икономически причини;
•  медийна концентрация и нейните ефекти;
•  правата на журналистите и евентуални заплахи за свободата;
•  независимост и функции на регулаторите;
•  фактори, свързани с  качеството на журналистиката.

Sep 21 2012
1 Comment
BG Media, Digital, EU Law, Media Law

Среща на комисар Крус с представители на българските медии

В отговор на откритото писмо до Нели Крус за проблемите на българските медии вчера се състоя среща. Тя се предаваше пряко – и онлайн, и по Канал 3.

Участниците се оказаха разделени на две – край масата и други. Място край масата даваше право на изказване. Там бяха представителите на двата издателски съюза и независими журналисти. Имаше изказвания и от групата на другите,  хората от залата.  Който би искал, вероятно би могъл да се изкаже.

Интересът към срещата беше поради темата: свободата, собствеността, концентрациите в медийния сектор.

Нели Крус идва в България  по друга тема: цифров дневен ред.

Поради това в цялата среща темата за свободата   стоеше в рамката на темата  за съдбата на медиите в цифровото време. И ако  по първата тема в България има ясно противопоставяне и се вижда кой къде стои, по втората тема (какво става с вестниците, нови бизнес модели, цифров преход, държавна помощ) имаше странни идеи и оценки, с  абсолютен връх оценките на Ирена Кръстева за хартията и четенето.

Както четем в  Кафене.нет, Нели Крус наблюдаваше внимателно със  сдържаността на иконома Джийвс, вдигнал вежда пред  малко внезапния   кариран костюм на господаря си.

Резултатът: “Очаквам конкретни предложения. Какво бихте направили, ако бяхте на мое място и разполагахте с инструментите, с които разполагам.”

Не е малко:  (1)  да се привлече вниманието на ЕК върху проблемите;  (2) да се получи възможност за предлагане на решения.

Асен Генов | видеозапис на срещата (първа част, втора част).

Капитал|   Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България

← Older posts
Newer posts →