Против опитите за ограничаване на медийната свобода

В отворено писмо до Нели Крус, заместник-председател на ЕК и комисар за цифровия дневен ред, медийни огранизации, известни български журналисти и утвърдени автори в социалните медии се обявяват против опитите за ограничаване на медийната свобода.

Писмото е изпратено  по повод предстоящото посещение на г-жа Крус в България. В него  се отправя искане за публична среща, тъй като срещите с институциите и с двата издателски съюза (очевидно предвидени по програма) няма да са достатъчни, за да се създаде вярна представа за състоянието и проблемите на медиите у нас.

Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

Факти, медии и post-truth politics

Оказва се,  има такъв термин:  post-truth politics.

Използва го Пол Кругман,  но още преди това Дейвид Робъртс и др.  за политическа култура, в която  се казва на черното бяло  или – с други думи – политическото и медийното говорене  губи  връзка с фактите.

И е: спекулативно, неточно, невярно, превратно, поръчково, манипулативно, изфабрикувано или   измислици, продавани за истина.

Причината може да се търси и в политиците, и в медиите. The Atlantic отбелязва, че все пак не всички медии са безкритични  и дава  окуражаващи примери.

Проекти като   Truth Teller (Washington Post) и Truth Goggles   са важни, но целта не е само да има повече такива проекти, а  по принцип медийното съдържание да не губи връзка с фактите.

Един пример от българската действителност: вестник Монитор под заглавие  Медиите в България са свободни  информира за доклад, според който България не е в групата на държавите със свободни медии (Freedom House 2012).

Tagged

Mosley v Google: цифровите следи

Макс Мозли e бивш шеф на Международната федерация по автомобилизъм (FIA), известен в последно време с интереса на медиите към начина,  по който се забавлява, и войните на Мозли срещу тях.

Мозли спечели дело в Обединеното кралство (лична неприкосновеност)  и загуби   в Страсбург (право на предварително одобряване на публикации).

Сега Мозли съди Google  във Франция, Германия и другаде за цифровите следи:

Всеки опит на Мозли да съди търсачка генерира нови страници, с които той трябва да се бори, а пък и Google  има стандартен отговор – кажи ми адреса и ще прекратя достъпа.

B днешния Spiegel  се обсъжда евентуалната защита на Google.

Свободата на интернет в политическите платформи | САЩ

В платформата на Републиканската партия за президентските избори се появява приоритет Защита на свободата на интернет. 

Паралелно в онлайн интервю вчера президентът Обама казва, че свободата на интернет е важна за него. За интернет в платформата на демократите.

По време на кампанията ще се изяснява   какво точно ще се (обещава да се) защитава и как, защото интерпретациите са различни и идеите за свобода са различни:  каквото е добро за големите компании, може да не е непосредствено добро за потребителите, като при това интересите на компаниите се различават. Пример: неутралността на мрежата.

Класация на университетите според представянето им в интернет 2012

Днес става известно 14-то издание на класацията на университетите според представянето им в интернет (Web Ranking July 2012).

Както и преди, водят Harvard, MIT, Stanford и  Berkeley.

От европейските университети в топ 50 са Cambridge (20), Oxford (25), ETH Zurich (29) и University College of London (43).

Карловият университет (81) е единственият университет от Централна и Източна Европа в топ 100.

В България както и преди води Софийският университет (749) далече преди НБУ (1769).

Търговско слово: свободата на словото на тютюневите компании

Американската администрация задължи производителите на цигари  да поставят върху опаковката   т. нар. графични предупреждения. Те  не са за гледане наистина.

Започнаха процеси, големите производители настояват, че така се ликвидира ефекта от рекламните кампании, защото всяка кутия се превръща в минибилборд за правителствената политика против пушенето.  В Охайо беше решено, че изискването е конституционносъобразно, в DC – обратно: че не е.

Апелативният съд във Вашингтон потвърди през седмицата, че изискването на администрацията нарушава правата на тютюневите компании по Първата поправка.

Решението е интересно в по-широк контекст по отношение на защитата на търговското слово. Като се позовава на Sorrell u на  Central Hudson –

Първата поправка изисква правителството не само да обоснове интереса от регулирането на търговското слово, но и да обоснове как регулирането допринася за постигането на целта, в случая ограничаване на негативните последици за здравето и пр.

с 2:1 съдът подкрепя тезата, че разпореждането  на администрацията е противоконституционно.  Очаква се спорът да бъде отнесен до Върховния съд.

Решението и особеното мнение

Сравнителноправен анализ

Apple v Samsung

Констатациите (amended verdict)   и как решението е било взето само за 21 часа. Какво следва:  обжалване, както и съдът да се произнесе през септември кои продукти  (от засегнатите)  могат да се продават на пазара в САЩ.

От една страна:

Но, от друга: докога така [Apple vs. Samsung].

Бавните, изтощителни и скъпи войни за нарушаване на патентите наистина имат твърде много отрицателни ефекти за иновациите и потребителския избор, EFF обобщава.

Европейска стратегия за по-добър интернет за децата

 

Според родителите на 75 % от децата на възраст 6—17 години в Европа техните деца ползват интернет. 33 % от ползващите интернет на възраст между 9 и 16 години казват, че извършват това чрез мобилни телефони или други преносими устройства. Същевременно едва  56 % от децата на възраст 11—12 години   знаят как да променят настройките за личните си данни в мрежите.

В ЕС са разработвани множество политики на европейско равнище в помощ на децата. Те обаче са насочени към конкретни проблеми, например с ударение върху медийните канали  или технологичните платформи и не са  обединени в съгласувана рамка. Сега Европейската комисия публикува  Европейска стратегия за по-добър интернет за децата.

Стратегията се основава на четири стълба:

  • 1) стимулиране на качеството на онлайн съдържанието за младите хора;
  • 2) повече осведоменост и развитие на уменията за безопасна работа с интернет;
  • 3) създаване на безопасна онлайн среда за младите хора и
  • 4) борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца.

Комисията ще въведе показатели за сравнителна оценка, включително за анализ на използваните ресурси.

Практиката показва, че при въвеждане на такива мерки се проявява нагласа към свръхпротекция  чрез решения с непосредствен  (като че ли)  ефект  – забрани, филтриране и пр., доколкото образованието, създаването на умения  и подготовката за самостоятелни решения е и по-дълъг,  и по-всеобхватен   процес.

След ACTA

2012  се очертава като година на натиск   за строги мерки за защита на интелектуалната собственост,  които да се приемат включително с участието на международни организации (като WIPO Broadcasting Treaty)  или чрез споразумения  като  ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement),  ТРР (Trans-Pacific Partnership Agreement) или CETA (Canada-EU Trade Agreement).

Впрочем по повод СЕТА канадски експерти коментират, че подобни мерки се съдържат и в споразумението ЕС – Южна Корея (подписано 2011).

Инфографика за ТРР  очертава основните проблеми, още от EFF.

В такава обстановка ЮНЕСКО последователно работи за разширяване на  свободно достъпната информация | т.нар. information commons. На форум  с подкрепата   на ЮНЕСКО  е приета Декларация  за медийната и информационната грамотност (юни, 2012). 

Декларацията е изготвена и приета с активното участие на международната федерация на библиотечните асоциации (International Federation of Library Associations and Institutions, IFLA).