Звукът на телевизионната реклама

В САЩ приеха регулиране на звука на рекламата. От публичния регистър на Европейския парламент става ясно, че и в ЕС е обсъждан този въпрос. Европейската комисия е внесла писмен отговор в ЕП, според който

  • инициативата за мерки на наднационално равнище е обсъждана;
  • прието е, че при нужда мерки могат да се приемат от държавите в съответствие с принципа на субсидиарност;
  • ЕК няма намерение да се занимава с нивата на звука.

Интернет на нещата, с пример

Европейската комисия обявява консултация във връзка с намерението си да изготви препоръка за интернет на нещата. В Съобщението от  2009 г. (вж. IP/09/952)  бяха определени 14  области на дейност.

Интернет на нещата  е приоритет на цифровата програма за Европа.

Интересен пример са дали в прессъобщението на ЕК:   ако университетски преподавател отмени сутрешна лекция, би могло настройката на будилниците и кафемашините на студентите автоматично да се промени, така че те да спят час повече.

Би могло, ако са имали намерение да станат и са навили будилниците.

Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

Пилат се напрегна, пропъди видението, върна се с поглед на балкона и пред него отново се появиха очите на арестанта.

— Слушай, Ха-Ноцри — заговори прокураторът, гледайки Иешуа някак странно: лицето на прокуратора беше страшно, но очите му тревожни, — говорил ли си някога нещо за великия кесар? Отговаряй! Говорил ли си? … Или… не си… говорил? — Пилат проточи думите „не си“ малко повече, отколкото е редно на съд, и прати на Иешуа с погледа си някаква мисъл, която сякаш искаше да внуши на арестанта.

— Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

— Не ме интересува — каза сподавено и злобно Пилат — дали ти е приятно, или не, да говориш истината. Но ще ти се наложи да я кажеш. Само че претегляй всяка дума, ако не искаш не само неизбежна, но и мъчителна смърт.

Никой не знае какво се бе случило с прокуратора на Иудея, но той си позволи да вдигне ръка, като че се прикриваше от слънчев лъч, и да използва ръката си като щит, за да прати на арестанта намекващ взор.

— И тъй — продължи той, — отговори, познаваш ли някой си Иуда от Кириот и ако изобщо си му говорил за кесаря, то какво именно?

— Ето как беше — охотно заразказва арестантът, — завчера вечерта се запознах пред храма с един млад човек, научих, че се казвал Иуда и бил от град Кириот. Покани ме в дома си в Долния град и ме нагости…

— Добър човек, нали? — попита Пилат и дяволско пламъче светна в очите му.

— Много добър и любознателен човек — потвърди арестантът, — той прояви голям интерес към моите разсъждения, прие ме твърде радушно…

— Запали светилниците… — процеди през зъби Пилат, имитирайки тона на арестанта, а очите му блестяха.

— Да — продължи Иешуа, малко учуден от осведомеността на прокуратора, — помоли ме да изкажа възгледите си за държавната власт. Този въпрос сериозно го интересуваше.

— А ти какво каза? — попита Пилат. — Или ще отговориш, че си забравил? — но в тона на Пилат звучеше вече безнадеждност.

— Между другото казах — отговори арестантът, — че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.

— Друго?

— Друго нищо! — каза арестантът. — В това време нахълтаха някакви хора, вързаха ме и ме отведоха в тъмницата.

Секретарят се мъчеше да не пропусне нито дума и бързо изписваше буквите върху пергамента.

— На света не е имало, няма и никога не ще има за хората власт, по-велика и прекрасна от властта на император Тиберий! И не е твоя работа, безумни престъпнико, да разсъждаваш за нея!

М. Булгаков

MEDIA 2007: Подкрепа за международното разпространение на европейски филми


2012/C 103/05 Днес в Официален вестник на ЕС:  Покана за предложения по програма МЕДИА 2007 — Развитие, разпространение, популяризиране и обучение — Подкрепа за международното разпространение на европейски филми — Схема „агенции за продажби“ 2012

Медиите: още един доклад констатира негативни тенденции

Излезе оценката на IREX за медиите в България.  Пореден от серия доклади:

Изводите се повтарят, предпазливостта изчезва, оценките за купуване и продаване   са допълнени с квалификацията охотно: редакторите активно и охотно  налагат ограничения, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

Десет извода – които подготвих за обобщението на медийната ситуация на базата на тези доклади и предоставих за подготвяната национална стратегия, вкл. за обсъждане при президента на РБ:

  1. Съществува нарастващо усещане на гражданите за отдалечаване на медиите от основната им функция: да информират.
  2. Има медии, създадени (или овладени) за да бъдат инструмент на властта или инструмент за натиск. Ако при това се финансират чрез средствата на държавните предприятия, проблемът е сериозен.
  3. Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че държавата разпределя публичен ресурс и държи законодателните лостове. В условията на членство в ЕС държавата отделя средства от бюджета или средства от европейски програми за различни информационни кампании. Колкото  повече на брой различни медии контролира едно лице, толкова нарастват шансовете за достъп до публичен ресурс. Когато медийната собственост не е  прозрачна,  анализът на действителните бенефециенти е труден.
  4. Осъществява се съзнателна,  системна, открита, активна, охотна интервенция в полза на политически и корпоративни интереси  – включително в полза  на издатели,  които имат друг основен бизнес – при създаването на съдържание (по-специално новини).  В резултат на това гражданите са изложени на  ограничена информация, тъй като  важни  социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредставени в медиите. Открито се говори за недосегаеми и теми-табу. Стесняват се зоните на свободното слово.
  5.  Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси. Медийното съдържание се третира като обикновена стока, хората се третират като  потребители, а не като  субект на власт, т.е. като граждани. Безкомпромисно се налага разбирането за медийния  бизнес  като „плод-зеленчук” и законодателят приема този възглед. Напротив. Медиите не са индустрия «като всички други»: от тях зависи качеството на демокрацията.
  6. На успех, високи тиражи, зрителски и читателски интерес се радват издания и предавания, предлагащи информация за частния живот на известни личности. Докато другаде жълто не значи невярно, тук жълто се разбира като безконтролен микс от истина и неистина. Местното жълто има и втора функция: то е   инструмент за разправа с неудобните – вкл. с арсенала, присъщ на службите.
  7. Контролът върху медийните концентрации  е затруднен както от непрозрачността на собствеността и източниците на финансиране, така и от липсата на специфични инструменти за гарантиране на медийния плурализъм. Обществото  свикна  да не получава отговор кой контролира медиите.
  8.  Разследващата журналистика работи в неблагоприятна среда. Но съществува и имитативна разследваща журналистика,  мотивирана не от обществен интерес, а от корпоративни интереси или дори от борбата за рейтинг. Друг проблем е неоправдана намеса в частното, включително записване на лица, когато решението за това не  се налага от обществен интерес.
  9. Ефективността на критичните публикации остава ниска. Изнасянето на информация за нарушения, корупционни скандали и др. не довеждат до ефективна реакция срещу извършителите.
  10.  Във всички степени на образователната система липсва или e недостатъчно  медийно образование, което да развива умения за критичен анализ и оценка на медийното съдържание.  Инициативите на ЕС за медийна грамотност, цифрова компетентност и др. под. са особено важни за държава, която е на дъното в класациите на държавите от ЕС по тези показатели.  В същото време Индексът на настигането показва, че свободата на медиите е в най-силна корелация с образованието.

Конституционният съд, досиетата, балансът на права

В решение на КС  №4/2012 , докладва Стефка Стоева, става дума за хората с картончетата.  Извън конкретния резултат, решението има няколко акцента с по-общо значение:

С Решение № 10 от 22.09.1997 г. по к.д. № 14/1997 г.   Конституционният съд е обявил за противоконституционен текст от Закона за досиетата с мотиви, че качеството на едно лице като  сътрудник  на ДС следва да се определя само във връзка с безспорни доказателства. Според искането (ВАС) сега Комисията по досиетата обявява принадлежност и за лица, за които такива доказателства няма.

  • В решението си съдът обсъжда баланса на правото на информация и правото по чл.32 Конституцията, тук присъстващо като право на защита на личните данни:

“Комуникационното право на получаване на информация по чл. 41 от Конституцията е основно конституционно право. Както вече Конституционният съд се е произнесъл, правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всички физически и юридически лица и защитава интереса им да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г. и Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к.д. № 14/1997 г.). Това право не е абсолютно, както не е такова и конституционното право на защита на личните данни по чл. 32 от основния закон. Посочените две основни права в случая са в колизия, но тъй като не са абсолютни, те могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалността. Допустимото от Конституцията ограничаване със закон на личните права на гражданите трябва да е в предели, които им осигуряват упражняване на конституционното право по чл. 41, ал. 1 да получават информация. Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор. Същевременно и това основно право не е абсолютно и може да бъде ограничавано в случаите на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията – то не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, а информацията по ал. 2 не трябва да е държавна или друга защитена от закона тайна или да не засяга чужди права.”

Това е крайно интересно и трябва да се взема предвид, особено в светлината на практиката на Съда на ЕС  относно достъпа до документи на институции и някои разочароващи решения в тази област (по дело C‑28/08 P Комисията срещу The Bavarian Lager  Генералният адвокат Шарпстън и Съдът имаха различни тези).

  • Съдът прилага и известния принцип за по-ниския праг на защита на публични фигури, с което автоматично проверяваните лица по Закона за досиетата се отнасят към  категорията публични фигури):

“Засегнати от посегателството върху правото на защита на личните данни са само лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от закона, защото „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г.). Поначало защитата на личните данни на лицата по чл. 3 от закона е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. Примери за това са ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси.”

По-нататък КС посочва как се балансира намесата в личната сфера на засегнатите лица:

(а) Съгласно чл. 29, ал. 3 от закона лицата се разкриват от комисията, но с изричното отбелязване, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.

(б) Законът не предвижда правни последици за лицата, за които е обявена принадлежност към органите по чл. 1.

(в) Лицата с установена принадлежност имат и правото да се запознаят с документите, съдържащи се в личните и работните им дела (чл. 31, ал. 8 от закона).

(г) На последно място лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита-  в съответствие с изискването на чл. 7 от Конституцията по исков ред по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и  по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 161 от Наказателния кодекс.

  • Заслужават внимание разсъжденията за допустимостта на това дело във  ввръзка с решение №14/1997 и изобщо разсъжденията за еволютивното правно мислене  в практиката на КС:

[…] залегналите правни преценки в мотивите на решение № 10 от 1997 г. по к.д. № 14/1997 г. задължителни ли са при разглеждане на настоящото дело. Решенията на Конституционния съд са задължителни съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Правната им сила има и времеви граници и приключва, ако релевантни за решението фактически състави претърпят промени спрямо момента на произнасяне на решението. Конституционният съд, след като е произнесъл решението си, не може да го отмени или не може да възприема за действаща законова разпоредба, която е обявил за противоконституционни. Конституционният съд обаче не е обвързан “завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно значими промени в обществения живот. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за развитие на правото, като всяко отклонение от досегашната практика трябва да бъде обосновано и оправдано. Поради това при установена обществена необходимост Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест. Примери за такава мотивираната промяна на становища са налице в досегашната практика на Конституционния съд.

Конституционният съд, регулаторните режими, правото на ЕС

В решение на КС №3/2012, докладва проф. Цанка Цанкова, има интересни моменти, ето някои:

  • Равенството пред закона не изключва диференциация на изискванията:

Равнопоставеност не означава недопустимост на специфичен правен режим за осъществяващите дейност с определени отпадъци. Държавата може да установи такъв. Не е противоконституционно да има режим, специален за определени групи отпадъци, какъвто е и разглежданият случай, но отношението към всички субекти, осъществяващи дейност съобразно режима, при който са получили разрешение за извършването й, трябва да е еднакво. Равенството не изключва диференциация (Решение № 6/2010 г. по к.д. № 16/2009 г.; Решение № 5/2002 г. по к.д. № 5/2002 г.), но диференциращият признак не следва да е дискриминационен и несъответстващ (надхвърлящ обективно необходимото).

  • Свободна стопанска инициатива не означава отсъствие на регулиране:

Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и това е трайна практика на съда (вж. Решение № 7/2003 г. по к.д. № 4/2003 г.). Това не е абсолютна, безконтролна свобода на икономическо поведение, на липса на държавно регулиране на стопанските дейности по законодателен ред. Необходимо е обаче да се предвидят еднакви правни условия за стопанска дейност за субектите, работещи в определена сфера на отношения, което оправдава създаването на преходни разпоредби и предприемането на определени правни действия. Нито предписването на такива действия, нито предвиденият срок за извършването им са противоконституционни […] .

  • Пропорционалността на предвиденото в закона въздействие има значение за преценката за съответствие с чл.19 Конституцията:

Съществуват различни възможности за мерки, които нямат такъв драстичен характер, какъвто е прекратяването на лиценза. Правната уредба е заложила на най-тежкото разрешение – забрана във всички случаи, когато няма ОУП, като липсват данни за разглеждане на други възможности за реализиране на дейността. А възможности, съобразени с чл. 19 от Конституцията, разкриват самите ЗУО и ЗУТ […]  С тяхното използване, определено ясно и точно от закона, може да се балансират интересите на операторите  […] с интересите на обществото от защита здравето на хората и опазване на околната среда и съобразяване на интереса на общините и на държавата без противопоставяне.

  • Директен ефект на регламентите и ефект на международноправните актове -т.9

Решението е интересно по ред причини, вкл.  показва разбирането на КС за приложимостта на Конституцията по отношение на  регулаторни режими.

И тази година

Черешата на един народ

И тази година
черешата е отрупана с цвят
Времето е добро нощите топли
всичко ти казва на берекет е
виж и пчелата се е събудила
и да не чуе дявола да не стане нещо
до месец до два да пази господ
да срещнем Великден
да мине Гергьовден
Делото ще пламне и начаса всякой
ще вземе участье в това предприятье
момци ще берат момите ще пълнят
старците ще събират съчки
и ще подклаждат огъня
Голямо правене на компоти ще пада
децата ще пукат с черешови листе
ще яхат хвъркатата конница
горе из клоните
ще гълтат череши с костилките
ще търчат и ще викат
Дядо Дядо
направи ни черешово топче

 

И тази година дядовото
няма да има априлско въстание

Г. Господинов

Хоризонт 2020

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

Предложение за решение на Съвета за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

Предложение за регламент на Съвета относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“

Еразъм за всички

До 2020 г. поне 40% от 30 — 34 годишните следва да са завършили висше образование.

До 2020 г. най-малко 80% от учениците от долния курс на средното образование да изучават два или повече чужди езика.

Като се основава на широкото признание, получено от секторната програма „Еразъм“, ЕК предлага   единна програма в областта на образованието, обучението, младежта и спорта с  цел да подкрепи всички образователни сектори (а именно висшето образование, професионалното образование и обучение и обучението за възрастни, училищното образование и младежта), в перспективата на ученето през целия живот.

„Еразъм за всички“ ще обедини настоящите международни програми („Еразмус Мундус“, „Темпус“, „Edulink“ и „Алфа“) и програмите за сътрудничество с индустриализираните страни.

Високите постижения в преподаването и научноизследователската дейност в европейските изследвания са обхванати от специален член относно инициативата „Жан Моне“. Отделна глава е посветена на спорта.

Въвежда се нов финансов инструмент – гаранция за заем – , чиято цел е да позволи на студентите да завършат магистърска програма в друга европейска държава. Понастоящем е трудно да се получи финансиране за такъв вид следване, тъй като често не е възможно стипендиите и заемите да преминават националните граници, или не се отпускат за учене в магистърска степен, а заемите от частни банки са недостъпно скъпи. За да се преодолеят тези проблеми, ЕС предвижда предоставянето на частична гаранция на финансовите институции (банки или агенции за студентски заеми), които са съгласни да предоставят на студентите заеми за обучение в магистърска степен в друга европейска държава при благоприятни условия.

„Еразъм за всички“ — единната програма в областта на образованието, обучението и спорта – не   трябва да води до разпределяне на средства за основните образователни сектори, по-малко от:

  • – Висше образование: 25 %
  • – Професионално образование и обучение и обучение за възрастни: 17 %, от които за обучението за възрастни: 2%
  • – Училищно образование: 7%
  • – Младеж: 7%

Предложението за регламент