Канада: Twitter и изборния ден

  Канадският избирателен закон предвижда  25 000 к.д. глоба за този, който преди окончателното приключване на изборния ден разпространи информация, която може да повлияе върху резултатите. Нормата е създадена преди 70 години, за да не се влияе върху изборите чрез радиопредавания. От известно време в Канада се обсъжда доколко забраната е реалистична и необходима, в частност по повод  използването на  Twitter.

От избирателната комисия казват, че не се занимават  с мониторинг на социалните мрежи. Законодателството се прилага  на базата на жалби. 

Канадци, знаете какво да правите, казва (в туит)   проф. Джей Розен от Колумбийския Университет (56 000 последователи).  Бих се учудил, ако при подобна забрана в САЩ не се организира гражданско неподчинение. CBS blog – темата в медиите в САЩ.

Правата, учебниците, мрежата

Когато Amazon представя  книгите на Джефри Робертсън, го нарича ветеран в  медийното право. На 17 април  Робертсън пише в Mail Online  (3 милиона читатели)  за несъгласието си европейски актове да нарушават суверенитета на британския парламент по въпроса за защитата на правата на човека.

Има реакция в блоговете на Guardian:  Гневът на евроскептиците не е от полза на защитата на правата. Робертсън  казва на читателите какво те  мислят  за приложимостта на Конвенцията за правата на човека, а това – според днешната статия – е опасна тактика на заиграване с аудиторията на Mail Online.

Освен другото, доколкото Робертсън е  (съ)автор на един от  най-авторитетните курсове  по медийно право, вижда се как учебниците все повече само започват един разговор. Нататък идва  мрежата: първата  публикация е в електронното издание на Mail on Sunday, втората – в UK Human Rights blog от Guardian Legal Network.

22 април, Guardian. В обсъждането се включва и министър-председателят Камерън с тезата, че законите за личната неприкосновеност са работа на парламента, не на съдиите.

Лесиг в ЦЕРН: авторското право в цифровото време

Въпреки че обяви нови приоритети – борба с корупцията – Лесиг продължава да работи за реформа на авторското право.

На лекция в ЦЕРН вчера  той е очертал принципите на реформата: правото за цифровото време трябва да бъде просто, ефективно, адекватно за съдържанието,  да  е реалистично. Не може във войната с р2р децата ни непрекъснато да се обявяват за пирати, е казвал и друг път Лесиг.

Той е говорил и за значението на YouTube, отново за значението на ремикса и отново за инициативата за отворен достъп.

По същото време британският премиер Камерън е поставен  в сложна ситуация. След като неотдавна той се обяви за либерализация на режима на интелектуалната собственост и за широко използване на защитени произведения без разрешението на носителя на права, “защото иначе Google никога няма да дойде във Великобритания”, вчера група големи тв компании предупреждават, че са против такава реформа, защото тя ще доведе до съществени загуби за аудиовизуалния сектор, Guardian Law пише.

ЕК: Отворен и неутрален интернет

Нели Крус: Да  се гарантират ползите на отворения и неутрален интернет без скрити ограничения и при скоростите, заявени от доставчиците.

Истински вярвам в принципите на конкуренцията –  прозрачност, качество на услугите и свободен избор на оператор.

От 25 май преди да подпишат договор гражданите трябва да бъдат информирани   за начините за управление на трафика и влиянието им върху качеството на услугата, както и за други ограничения (като например ограничения на ширината на честотната лента или налична скорост на връзката).

Управлението на трафика е необходимо, за да се гарантира безпрепятствен интернет трафик, особено в периодите, когато мрежите са претоварени, и по този начин да се гарантира неизменно добро качество на услугите.  Същевременно някои участници на пазара са обезпокоени относно потенциални злоупотреби, например предимство на някои услуги за сметка на други.

Съобщението на ЕК

Първи критични реакции:

jeffjarvis:

EU will regulate anything & everything–except protecting a neutral net. http://bit.ly/g9jGQR  about 2 hours ago via Echofon

Съд на ЕС: Авторски права v лична неприкосновеност

Върховният съд на Швеция се е обърнал с преюдициално запитване към Съда на ЕС  (дело С-461/10)  във връзка с делото Bonnier Audio AB и др.  v Perfect Communication Sweden AB. Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски  права.

Преюдициални въпроси
1. Изключва ли Директива 2006/24/ЕО  за запазване на данни прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО за упражняването на права върху интелектуалната собственост  и  допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за запазване  на данни, въпреки че срокът е изтекъл.

За пореден път такъв въпрос се  поставя пред Съда. Но той не даде отговор например в решението  C-92/09 Volker und Markus Schecke GbR v. Land Hessen (съединено с  C-93/09 Hartmut Eifert v. Land Hessen).

Tagged

КЗК: нотифицираната операция разрешена

С решение от 18 април 2011 по искане на Огнян Донев от 7 април 2011  Комисията за защита на конкуренцията

  1. Разрешава концентрацията,  която ще се осъществи чрез придобиване на пряк съвместен контрол от страна на  „БГ Принтмедия” ООД, г-н Огнян Донев  и г-н Любомир Павлов  върху „Медийна група България-Холдинг” ООД.
  2. Постановява незабавно изпълнение на решението.

Изходното положение:

От 14 декември 2010 „БГ Принтмедия” ООД е едноличен собственик на “Медийна група България – Холдинг” ООД.    „БГ Принтмедия” ООД се намира под съвместния контрол на собствениците на неговия дружествен капитал – г-н Любомир Павлов (притежаващ 47%) и „БГ  Приватинвест ГмбХ”, Австрия (53 %).

Нотифицираната операция :

На 27 март 2011  „БГ Принтмедия” ООД продава на физическото лице г-н Огнян Донев 83% от дружествения капитал. Непосредствено след неговото сключване на същата дата  г-н Огнян Донев продава на г-н Любомир Павлов 43% от своите дялове. В резултат на двата договора разпределението на капитала на дружеството е както следва: Любомир Павлов (43), Огнян Донев (40 %) и „БГ Принтмедия” ООД (17 %).

Според решението, двете отчуждавания на дялове от капитала на дружеството в полза на физически лица (Огнян Донев и Любомир Павлов) са извършени на една и съща дата и са насочени към една цел – установяване на съвместен контрол върху компанията. Предвид на това те се разглеждат като част от една операция, още повече че те са обусловени от една цел.

Доколкото вписването в ТР на крайното разпределение на дяловете в „Медийна група България-Холдинг” ООД е последващо образуването на производството пред Комисията, то КЗК счита, че с това не са нарушени разпоредбите на ЗЗК, тъй като към датата на постановяване на настоящото решение новите съдружници не са предприели действия по реалното упражняване на контрола – не са избрани нови управители на предприятието.

Придобиващите съвместен контрол лица не осъществяват стопанска дейност на пазари, на които оперира придобиваното предприятие.

Директива 2006/24/EО за запазване на данни: предстои ревизия

Европейската комисия прие днес доклад за оценка на Директивата за запазване на данни, в който се посочват поуките, извлечени след приемането ѝ през 2006 г.

В доклада се стига до заключението, че запазените данни имат важно значение u предоставят важни доказателства за разкриването на престъпления и за налагането на справедливи присъди. Същевременно обаче транспонирането на директивата не е еднакво и оставащите разлики в законодателствата на държавите създават трудности за доставчиците на телекомуникационни услуги.

Освен това директивата не гарантира, че данните се съхраняват, извличат и използват при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, което в някои държави доведе до отмяната от съдилищата на законодателството, транспониращо директивата.

Комисията ще започне преразглеждане на действащите правила.

Цифрови свободи

По съображения за пълнота – докладът на Фрийдъм Хаус за свободата на интернет и цифровите медии 2011, 410 страници.

И класацията, оглавявана – както Георги Ангелов веднага е коментирал във Фейсбук – от Естония.

Който чрез слово проповядва или подбужда| 162.1 НК

До април 2009:

чл. 162. (1) НК, “Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”

Април 2009:

„Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.

Април 2011:

„Чл. 162. (1) Който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(измененията не са  обнародвани, проект на МС)

Действащата разпоредба:

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

*

Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

Член 1

Правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми:

а) публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б) извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

2. По смисъла на параграф 1 държавите-членки могат да изберат да накажат само действието, което или е извършено по начин, който може да наруши обществения ред, или е заплашително, обидно или оскърбително.

…………

Член 3

Наказания

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в членове 1 и 2 действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в член 1 действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.