Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“, организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:
- актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и
- обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.
По двете теми участниците в срещата имаха възможност да изложат позициите си. Г-жа Габриел отговори и на зададени въпроси.
I
Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.
Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.
Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително
улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)
Работата по медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:
https://platform.twitter.com/widgets.js
От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:
(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите, нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;
(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и размерът на квотата (предложения за видео по заявка: 20 на сто – ЕК, 30 на сто – ЕП), и дефинициите, свързани с квотата, са дискусионни;
(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.
По повод откритите въпроси и към дискусията:
- Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи. В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право. По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
- Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем е отношението европейска – национална квота, защото местните индустрии настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от европейската квота (единен пазар).
- Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.
Ключови за регулацията остават балансите:
- индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП защити интересите на гражданите;
- гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
- регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.
II
По втората тема – фалшивите новини – г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика: дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата – в медиите.
През 2018 г. се очаква:
- създаване на работна група на високо равнище и доклад (в тримесечен срок) ;
- Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
- Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.
Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от записа на конференцията):
- Смятам, че трябва да се започне с дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
- Реакцията към различните категории фалшиви новини трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории неистина – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
- Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината. Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно? Не всички са съгласни. Неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.
