Председателят на КРС пред “Дневник”
Има ли справедлив начин за лицензирането на радиа и телевизии?
– Броят на заявилите участие за конкурс расте лавинообразно, те са близо 700. В тази област от години са трупани проблеми и вече не може да има справедливо решение. Последните конкурси са от 1999 г. Освен това сред операторите има разлики. Едни са минали през конкурс, но поради забавяне на решенията в съдебната система получиха служебни лицензи. Други са работили, после по някаква причина са спрели, но законът им позволи да работят отново. Трети имат програмни лицензи, но не са участвали в конкурс, защото не е имало. Срещу тази разнородна група стоят 700 кандидати, които искат тепърва да започнат дейност. Ако всички подаваха сега заявления, може би щеше да има справедливост.
Колко от тези 700 кандидати имат реален шанс да останат на медийния пазар?
– Трудно е да се каже. В момента тече консолидация, особено при радиата и кабелните телевизии. Лицензирането на всички кандидати е технически неосъществимо, а от пазарна гледна точка безсмислено, защото толкова много оператори едва ли ще могат да работят нормално. Причина за големия брой заявки е и интересът на чужди и местни инвеститори към изкупуването на по-малки радиа и телевизии. Много хора виждат в един лиценз не толкова начин да развиват дейност, а да спечелят пазар, като го продадат на заинтересовани играчи.
Очаквате да се отвори пазар на лицензи?
– Такъв има и вече бяха изкупени по-малки радиа. Много хора се надяват да спечелят лиценз и бързо да го превърнат в пари. Друг е въпросът, че едва ли някой се интересува сериозно само от лиценза. Изкупуват се разработени бизнеси с утвърдено място на рекламния пазар, с екип, аудитория, изградена мрежа.
Има ли КРС готовност да представи карта на честотите, каквато операторите искат?
– Направата на честотна карта се предшества от приоритетите. Това е логиката. Крайно време е някой да обясни на политиците и на избирателите как стоят нещата с честотния ресурс. У нас никой не смее да вземе решение къде да има радиа и телевизии и къде да няма. Без приоритети КРС нищо не може да представи. Друг е въпросът дали СЕМ ще ги обяви, или ние ще изберем селища вместо тях и ще обявим свободния честотен ресурс. Технически за нас е безразлично в кои два близки града да се даде една честота – в Пловдив или в Пазарджик. Но определена за единия град, тя не може да се даде на другия.
КРС не може да скрие честоти. Има такава теза, че крием спектър. Комисията е длъжна да дава свободния спектър и е лесно да се провери къде какво е свободно и какво не. Да не говорим, че според плановете за цифровизация само след 2-3 г. той става неизползваем. Международното съгласуване на национални честоти за телевизия вече е блокирано. От миналата година никой не съгласува честоти за аналогова телевизия. Светът вече я забравя, а ние още се вълнуваме.
С честотна карта или без сроковете за конкурси ви притискат.
– В момента КРС приема всички заявки от СЕМ и се опитва да предложи няколко варианта на лицензиране. Нашият законов срок за лицензиране е три месеца от датата на подаване на заявленията. Първите заявки са от средата на януари. Когато срокът изтече, КРС ще излезе с решение и ще предложи честоти в градовете. Ако СЕМ не ни посочи градове, ние ще ги изберем.
Повече ли са новите кандидати от вече работещите?
– Повече са – 700 точки по 700 заявления е доста. Учудващо е, че в годината преди издаването на цифровите лицензи интересът към аналоговите радиа и телевизии е толкова голям. От технико-икономическа гледна точка е доста безсмислено, защото с приемането на България в ЕС тя ще приеме и сроковете за въвеждане на цифрова телевизия – 2010-2012 г. Така че на аналоговите оператори им остават броени години работа. Дали ще може да се изплатят инвестициите за това време…
Вероятно ще бъдете затрупани с жалби след това?
– В българските условия това е задължително, но е добре да се върви към приключване на сагата с медийното лицензиране. Вижда се, че отлагането не намалява проблема.
По закон КРС трябва да обяви и честотите на операторите с временни лицензии за свободни.
– Да, нямаме право да ги обявим за заети, но има останал честотен ресурс, не е много, но го има. Така че ще сложим и допълнителни честоти на масата, но далеч няма да удовлетворим 700-те заявки.
Две телевизии са подали молби за национален ефир. Има ли ресурс за четвърта и пета национална телевизия?
– Ресурси за национална ефирна телевизия няма, но има за няколко регионални. Националната ползва мощни предаватели с по-малко точки на излъчване и покрива по-голям процент от територията на страната. Регионалните покриват голям процент от населението, не и от територията. За националната телевизия има изискване за покритие на територия, но ресурс, който да отговаря на това изискване, ние нямаме.
Кога ще обявите конкурси за цифрова телевизия?
– Конкурси за цифрова телевизия може да има през 2007 г. Ако се прецени на политическо ниво, може да се поиска и отсрочка, макар че не е добре да се бяга от бъдещето – цифровата телевизия пести ресурс и по нея ще могат да се гледат повече програми с наличния спектър. Това е най-тясното място сега – много желаещи да правят програми, но КРС не може да осигури отделна честота за всяка програма за национално разпространение. Ако лицензираме три цифрови оператора и всеки излъчва по 7 програми (при цифровата телевизия една честота носи 7 програми, а при аналоговата – само една), броят на националните програми ще стане 21.
Скъп ли е преходът от аналогова към цифрова телевизия?
– Операторите, които градят собствена мрежа, инвестират и сега в хибридни предаватели, които излъчват и цифрова телевизия. Тези, които ползват цифровата мрежа на БТК, имат проблеми, защото засега телекомът не вижда достатъчно добро бъдеще, за да инвестира в нея, мрежата не се поддържа, има технически проблеми, операторите се оплакват от високи цени. Подмяната на аналогов предавател с цифров е скъпа, защото това е ново устройство. Честотите са същите както за аналоговата. Затова в някои страни преминаването е успоредно, т.е. в един период работят и двете телевизии. С приключване на сегашното лицензиране в България най-вероятно няма да има такъв буферен спектър и ще трябва да се спрат аналоговите, за да почнат цифровите. Това става най-лесно, като се обяви една дата – да речем от 1 януари 2012 г., от която аналоговите предаватели се спират и се пускат цифровите.
Кога ще бъде възможна преносимостта на телефонните номера от една мрежа в друга в България?
– За мобилните мрежи това е задължително от 2007 г. Предстои среща на експерти от КРС и представители на мобилните оператори по този въпрос. Доколко ще е от полза такава услуга, ще каже бъдещето. В страните, които я предлагат, за нея са кандидатствали 300 хил. души, т.е. интересът не е голям. От друга страна, в развитите европейски страни и в някои по-малки проникването на мобилната гласова услуга надхвърля 100%, което означава, че хората имат по 2-3 симкарти на различни оператори, вместо да прехвърлят номерата си към друга мрежа.
Ще се таксува ли тази услуга?
– Без да претендирам за експертност, ще кажа, че има няколко технически решения с различна степен на сложност и цена за операторите. Какъв вид преносимост на номерата ще има в България КРС тепърва ще прецени. Най-вероятно ще се въведе такса и за потребителите, тъй като е неразумно да се остави услугата свободна. Ако има цена, КРС ще се постарае тя да не бъде забранителна, т.е. да насърчава смяната на доставчик.
Получихте ли заявки за мрежи от типа “точка към много точки” в диапазона от 26 гигахерца?
– КРС все още не е обявила намерение. Проведохме обществена консултация как най-добре да разпределим каналите и скоро ще обявим намерение. Тогава ще дойдат и заявките. Но тук има добри възможности за удовлетворяване на заявките в сравнение с диапазона от 3.5 гигахерца.
