Националните парламенти имали идея да анализират дейността на Европейската комисия по опростяване на общностното законодателство, както и дали се прилага принципът на субсидиарността (Съюзът – само ако на национално ниво целите не могат да се постигнат ефективно) – но това не се оказало толкова лесно, колкото изглежда.
Европейският парламент (комисията по конституционни въпроси) реагирал с аргумент, че само той има право да контролира Европейската комисия, а парламентите по-добре да си гледат парламентарната работа. Кой би повярвал: в обсъждането на субсидиарността евродепутатите виждат “системни усилия да се засили междуправителствена Европа [за сметка на отслабване на Европейския парламент].
А кой би повярвал, че представители на националните парламенти са отвърнали с квалификацията “институционални аятоласи”?
Субсидиарност – трудна работа.
