Необходимостта от законова уредба на достъпа до досиетата е само един правен дефицит, който блесна тези дни. Втори проблем са видеокамерите. Внушават ни, че са в защита на сигурността ни. Монтирането на камери в София ни се представя като голяма ценност: от министър-председателя до председателя на комисията по обществен ред и сигурност към СОС Стефан Иванов (СДС), според когото през 2006 година София отделя за видеокамери 2 350 000 лева.
Нищо не е ценност вън от контекста. Видеонаблюдението има обратна страна. Има наблюдение по фабрики и заводи. По хотели. Вдясно има връзка към Орлов мост – чия е тази камера? Означена ли е поне?
МВР глобявало за скрити видеокамери?
Впрочем видеокамерите като източник на проблеми с личната неприкосновеност са в компетентността на Комисията за защита на личните данни. И председателят й мисли така.
