Без защита срещу пиратство сме загинали, казват хората от "индустрията за възрастни" – някъде индустрия за възрастни, а някъде просто престъпление по Наказателния кодекс (България).
Да, има интрига тук в български контекст – все едно престъпниците по 159 НК да правят кампания за защита от престъпниците по 172а НК…
“We’re getting ripped off again,” he fumes, swatting at a copy of the pirated photo. Seven lawyers on his payroll chase the pirates; he has half a dozen lawsuits going right now. He also recently hired a software engineering firm to design a program to scour the Net for other unauthorized uses. Says Tucker: “If we can’t protect our content, we’re dead.”
Адвокати и софтуерни инженери в един параграф – много типично за поредната гилдия, която се опитва да реши “проблемите с пиратите” чрез законодателни или технологични мерки. Без да си дава ясна сметка, че щом виртуалното пространство се променя, би било добре и те да се променят. Имам предвид да го направят, оприрайки се на пазарните принципи, които иначе толкова ревностно защитават и твърдят, че “пиратите” обругават.
Бруталността на законодателните мерки проличава в късогледството на юристите, за които Законът е светая-светих и отвъд него няма нищо. Ако приемем тяхната гледна точна, в акциите на ГДБОП от преди няколко седмици няма да открием нищо притеснително, дори напротив – трябва да ги приветстваме, защото те чисто и просто целят защитата на нечии авторски Права. А в Тяхно име всичко е позволено.
Това идеално пасва на интереса на Произодителите, които са склонни да
позволят да се впрегне целият държавен репресивен и законодателен апарат в тяхна полза. Неговото въздействие е отрезвяващо за обикновения краен потребител на “пиратски услуги”, тъй като се развенчава мита за виртуалното царство на свободата, разбирано от същия този потребител най-вече от гледна точка на недосегаемост и пълна анонимност. Свободата във виртуалното пространство би трябвало да има и съвсем други измерения, но те се оказват на прицел, заедно с по-горе посочения аспект. Това е онази Свободата, която създава среда и условия за иновации и постоянно развитие. Тя вменява съвсем различни права от тези, които в момента защитаваме. Следователно абсолютизирането на едните права за сметка на други е идеология. Ако изведем докрай тази нишка, то за Производителите би било най-добре да не съществува Интернет, защото той пречи на техните печалби да растат.
Интернет така или иначе има и сега на Тях им остава да се опитват да защитават интереса си всячески ограничавайки Свободата – във физическия свят чрез законодателството, а във виртуалния – технологически. Чисто реторическото демонозиране на едно социално
действие, каквото е споделянето на файлове, бива облечено по подходящ начин и категоризирано като не-законно и оттам-нататък вече е лесно да бъде преследвано. Ако приемем развитието на Мрежата като неизбежно разгръщащ се социален процес, то тук имаме противоречие, тъй като принципите на това развитие биват отричани, чрез конструирането на други принципи, които му пречат. За повечето юристи тези принципи обаче изглеждат естествени и те не са склонни да ги проблематизират. Логичен е тогава въпросът защо да не бъдат принудени Производителите да се съобразяват с развитието на технологиите, а не обратното. И вместо да спъват тяхното развитие, да пригодят своите продукти към тях, така че максимално да се възползват от виртуалното пространство, без да го органичават или отричат. С други думи призивът ми е повече маркетинг, и по-малко законодателство (в описания тук смисъл) в тази сфера.