Решение на ВАС: кой може да ръководи хора

Това решение на Върховния административен съд, което не подлежи на обжалване, е за уволнение на съдия, председател на Районен съд в Девня.

Важно е заради следния принцип: дори ако и когато подчинените ти допускат грешки, наказвай, но нямаш право да ги унижаваш.

РЕШЕНИЕ

№ 2808
София, 03/16/2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ПЕТКОВА

при секретар

Милка Ангелова

и с участието

Производство по раздел втори на глава трета от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 184 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Вилма Димитрова Павлова от гр.Варна срещу решението по т.т. 3.1. и 3.2. на протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 09.11.2005 г., с което решение й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
Жалбата е подадена в срока по чл. 184, ал. 1 ЗСВ и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че с писмо изх.№ 181 от 28.04.2005 г. (съответно вх.№ 11-07-298 от 03.05.2005 г. при ВСС) председателят на Районен съд – гр.Девня е направил предложение по чл. 172, ал. 1 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 ЗСВ (уволнение) на жалбоподателката Вилма Димитрова Павлова, съдия при същия районен съд, за нарушения на правилата на професионалната етика. В заседанието си на 11.05.2005 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) е избрал чрез жребий дисциплинарен състав по чл. 33 ЗСВ, който да разгледа предложението като проведе дисциплинарно производство по него. Избраният от ВСС дисциплинарен състав е провел възложеното му дисциплинарно производство и е внесъл във ВСС решение по чл. 181, ал. 1 ЗСВ, с което предлага на жалбоподателката да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗСВ – “понижаване от ранг “съдия в апелативен съд” в ранг “съдия в окръжен съд” за срок от три години”. На заседанието, проведено на 09.11.2005 г., ВСС е приел, че с поведението си и с отношението си към съдебни служители в Районен съд – гр.Девня, прокурори в Районна прокуратура – гр.Девня и граждани, както и с цялостното си поведение на работното място, в обществения и личния си живот, жалбоподателката системно е допускала нарушения на правилата, регламентирани в чл. 4, ал. 4, т.1 и 4, ал. 6, т. 1 и чл. 5, ал. 2 от утвърдените от ВСС “Правила за професионална етика на съдиите в България”, които са дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 168, ал. 1, предл. 2-ро ЗСВ във връзка с § 1 от допълнителните разпоредби на цитираните правила (т.3.1. от прокола за това заседание). Затова с решение по т.3.2. от същото заседание ВСС е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание “уволнение”, а не предложеното от дисциплинарния състав наказание “понижаване в ранг за срок от три години”.
Жалбоподателката е оспорила законосъобразността на това решение с две жалби. В едната, изготвена от нея, е направила следните оплаквания:
1. в състава на дисциплинарния състав е участвал Румен Андреев, който към този момент е бил заместник министър на вътрешните работи, т.е. в дисциплинарното производство срещу съдия е участвал представител на изпълнителната власт; след встъпването на Румен Андреев в длъжността “зам.министър” той не бил вече лице от съдебната власт и нямал право да бъде член на ВСС, поради което дисциплинарното производство било проведено от незаконен състав;
2. в решението на ВСС не е посочен периода от време, в който са били извършени приетите от него за доказани нарушения, нито пък е посочено в какво се изразяват те;
3. по дисциплинарното производство не било установено, че тя публично е употребявала цинични думи; нещо повече – дори свидетелите по предложението за дисциплинарно наказание свидетелствали, че това е ставало само в лични разговори между тях и жалбоподателката;
4. не били събрани доказателства, че личният й живот уронва по какъвто и да било начин (престижа на) съдебната система;
5. не били събрани доказателства, че жалбоподателката се е държала грубо със служителките, освен че им е налагала глоби за неизпълнения на задължения по делата, още повече че по тези въпроси била писала докладни до административния ръководител, но не били взети мерки за отстраняване на слабостите в работата на служителите; а разпитаните в дисциплинарното производство свидетели – адм.секретар Н.Тодорова, деловодителката Стефка Костадинова, секретар – протоколиста Ст.Костадинова и съдебната заседателка Й.Монева – били зависими от вносителя на предложението.
Втората жалба, изготвена от адвокат Маргарита Рангелова Козалиева, съдържа доводи за отменителни основания по чл. 12, т. 3, 4 и 5 ЗВАС. Аргументите, изложени в подкрепа на тези доводи, са:
1. не е налице валидно взето решение на дисциплинарния състав;
2. решението на ВСС не е мотивирано, което е нарушение на правилото по чл. 181, ал. 2 ЗСВ;
3. при тази липса на мотиви преценката на жалбоподателката била, че оспореното от нея решение на ВСС не съответства на целта на закона;
4. без да са категорично установени конкретни нарушения, индивидуализирани по време и място на тяхното извършване, на жалбоподателката било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание и то без дължимото съобразяване на тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е било извършено и конкретното поведение на нарушителя, в какъвто смисъл е правилото на чл. 171 ЗСВ.
Тези доводи са неоснователни.
1. По делото е представен заверен препис на решение по протокол № 34 от 16.11.2005 г., с което ВСС е открил процедура за освобождаването на Румен Андреев като изборен член на ВСС преди изтичане на мандата му по негово искане (чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗСВ). Следователно в хода на дисциплинарното производство, в което е взел участие като председател на дисциплинарния състав, Румен Андреев е бил редовен член на ВСС. Обстоятелството, че вече не е бил следовател, а зам.министър на вътрешните работи е ирелевантно, защото длъжността “заместник министър” не е сред изброените в чл. 16, ал. 4 ЗСВ като несъвместими с членство във ВСС.
2. Оспореното от жалбоподателката решение на ВСС гласи: “Приема, че Вилма Димитрова Павлова, съдия в Районен съд – гр.Девня, с поведението и отношението си спрямо съдебни служители в Районен съд – гр.Девня, прокурори от РП – гр.Девня и граждани, както и с цялостното си поведение на работното място, в обществения и личния си живот системно е допускала нарушения на правилата, регламентирани в чл. 4, ал. 4, т.т. 1 и 4, ал. 6, т. 1 и чл. 5, ал. 2 от утвърдените от ВСС “Правила за професионална етика на съдиите в България”, които съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 168, ал. 1, предл. 2-ро от ЗСВ във връзка с § 1 от допълнителните разпоредби на същите правила”. От текста на решението се вижда, че ВСС е възприел изразеното от дисциплинарния състав становище в неговото решение № 10 от 02.11.2005 г. по дисциплинарно дело № 8/2005 г.: “Тези нарушения дисциплинарния състав приема за системно извършвани от съдия Павлова, тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че такива са допускани от нея трайно и последователно в периода от 14.07.2004 г. насам, включително в срока по чл. 173, ал. 3 ЗСВ, който следва да бъде взет предвид при постановяване на решението”. По – нататък в цитираното решение дисциплинарният състав е направил подробно обсъждане на показанията на разпитаните от него многобройни свидетели, в резултат на което е направил съответните правни изводи. Тези изводи на дисциплинарния състав са обосновани и законосъобразно са били възприети изцяло от ВСС. От направеното оплакване в жалбата, че жалбоподателката била употребявала цинични думи и изрази само в лични разговори между нея и изслушаните от дисциплинарния състав свидетели, личи нейното неразбиране на публичната същност на длъжността “съдия”. В резултат на това тя продължава неправилно да счита, че разговорът между съдията и един съдебен заседател, проведен извън съдебното заседание, разговорът между съдията и един съдебен служител, на тема извън ежедневно поставяните от службата, са лични разговори, в които съдията може свободно и без мярка да говори цинизми, недопустими от морала дори в разговорите между лица, които нямат публично качество.
3. С писмо изх.№ 181 от 28.04.2005 г. председателят на Районен съд – гр.Девня е внесъл във ВСС предложение по чл. 172, ал. 1 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на жалбоподателката, която “с цялостното си поведение спрямо служителите в съда създава абсолютно нетърпима обстановка, при която не само отделни служители не са в състояние да изпълняват пълноценно своите задължения, но се препятства и нормалното протичане на работния процес в целия съд” и тази нетърпима обстановка се поражда от “действия на съдия Вилма Павлова, които са крайно непристойни, отявлено злонамерени и цинични и в твърде значима степен уронват авторитета на съдебната власт”. В предложението се казва още, че “единствено и само на лична основа съдия Вилма Павлова проявява нетърпимост към съдебните служители Мима Минчева, Анета Недева и Мариана Драгиева и нееднократно лично на всяка от тях, на колеги и на председателя на съда включително е заявявала, че тя ще ги уволни” и в изпълнение на това си намерение е започнала да дава докладни за допуснати от посочените служителки нарушения на трудовите им задължения и да им налага глоби по реда на ГПК и НПК, които след съответните проверки се оказали неверни, съответно незаконосъобразни. В първото заседание на дисциплинарния състав упълномощената от жалбоподателката адвокат Маргарита Рангелова е направила довод, че предложението “не е достатъчно конкретно по време, място и факти, за да се направи преценка дали са спазени сроковете, с които законът е свързал дисциплинарната отговорност за тях, ако въобще са били констатирани такива нарушения”. Дисциплинарният състав е счел този довод за основателен, поради което е отложил разглеждането на дисциплинарното дело и е указал на вносителя на предложението в 7-дневен срок да конкретизира по време и място всяко едно от посочените в предложението дисциплинарни нарушения, както и да посочи доказателства за тях. Председателят на Районен съд – гр.Девня с обстойно изложение в молба вх.№ 11-07-298 от 10.06.2005 г., допълнена с молба от 15.06.2005 г., е изпълнил указанията на дисциплинарния състав. Обстойно, в 13 пункта, е изложил становището си за извършените от жалбоподателката дисциплинарни нарушения, всяко от които е индивидуализирал чрез подробно описание с посочване на датата и мястото на извършване.
4. В производството пред дисциплинарния състав са разпитани като свидетели съдебните служители при Районен съд – гр.Девня Николинка Георгиева Тодорова (адм.секретар), Стефка Иванова Костадинова (архивар) и Стела Желязкова Костадинова (съдебен секретар – протоколист), районните съдии Христо Иванов Койчев и Жана Иванова Маркова, прокурора Даниела Христова Вълева, съдебния заседател Йорданка Влаева Монева, съдебния изпълнител Люба Ненкова Тодорова и адвокат Генади Маринов Дишев. Релевантните факти, съдържащи се в показанията на посочените свидетели, водят до извода, че жалбоподателката ежедневно, особено след преназначаването й от административен ръководител в районен съдия, е имала непристойно поведение (като съвкупност от действия и постъпки), несъвместимо с изискванията за съдийско поведение, съдържащи се в утвърдените от ВСС “Правила за професионална етика на съдиите в България”. Всяко едно от описаните от свидетелите действия и постъпки на жалбоподателката представлява нарушение на цитираните правила, но за по – голямата част от тези нарушения тя не следва да носи дисциплинарна отговорност поради изтекла давност по чл. 173, ал. 3 ЗСВ (напр. за удрянето на съдебната служителка на 24.09.2004 г., което не е предизвикало болка, но е било възприето като действие, унижаващо достойнството на тази служителка; непристойните изрази, казани на висок глас в автобуса на 29.09.2004 г.; за недопустимото от професионално – етична гледна точка изказване в стаята на административния секретар по адрес на кмета на Община Девня, направено през м.октомври 2004 г. и др.). Най – същественото от останалите нарушения, за които дисциплинарното производство е възбудено в сроковете по чл. 173, ал. 3 ЗСВ, е проявеното от жалбоподателката незачитане на достойнството на съдебните служители в Районен съд – гр.Девня. Несъмнено е, че в трудовия процес понякога се допускат грешки, но тяхното отстраняване не може да бъде направено по начин, който накърнява достойнството на провинилия се служител. Затова, като се игнорира въпросът дали за допуснати грешки при обработването на делата на съдебните деловодители могат да бъдат налагани глоби по глава девета от Гражданския процесуален кодекс, респ. по чл. 162 от Наказателно – процесуалния кодекс, следва да се посочи, че санкциите, наложени от жалбоподателката на деловодителките в Районен съд – гр.Девня, едва ли са имали някакъв поправителен ефект, щом като тя многократно и пред повече хора е заявявала, че действителната й цел е да ги принуди да подадат оставки. Непристойно поведение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от цитираните по-горе правила за професионална етика е казаното на висок глас на 22.03.2005 г. от жалбоподателката пред съдебните заседателки и секретар – протоколиста Стела Желязкова Костадинова цинично описание на изпитваната от нея умора след съдебното заседание. Непристойно поведение е и описаното от съдебната заседателка Йорданка Влаева Монева: “Тя вдигна телефона на окръжния прокурор и използва обидни думи за прокурор Стоянов”. ВСС правилно е квалифицирал това неетично поведение на жалбоподателката като дисциплинарно нарушение по чл. 168, ал. 1, предл. последно ЗСВ – нарушение на правилата за професионална етика. Наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с критериите по чл. 171 ЗСВ.
5. Решението е взето въз основа на релевантните факти, подробно описани в решение № 10 от 02.11.2005 г. по дисциплинарно дело № 8/2005 г. Не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на решението на ВСС, защото мотивите на един административен акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. Дисциплинарният състав е помощен орган на ВСС и в изготвеното от него решение е направено обстойно описание на релевантните за дисциплинарната отговорност на жалбоподателката факти, както и на доказателствата, чрез които са били установени. Поради това не може да се приеме, че обжалваното решение на ВСС не е мотивирано.
6. Според правилата по чл. 172 – чл. 181 ЗСВ предложение за налагане на дисциплинарно наказание се прави от административния ръководител по чл. 30, ал. 1 ЗСВ, провежда се дисциплинарно производство от избран чрез жребий дисциплинарен състав, който изяснява фактите и обстоятелствата, и с обикновено мнозинство приема решение, в което се съдържа становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание, като при наличие на основание предлага наказанието. Според чл. 181, ал. 2 ЗСВ Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 170, ал. 1 или 2 дисциплинарни наказания. При така регламентираното от ЗСВ производство се налагат два извода: а) че вносителят на предложение по чл. 172, ал. 1 ЗСВ не е овластен да определя вида на дисциплинарното наказание, а ако въпреки това поиска ВСС да наложи конкретно дисциплинарно наказание това му искане не обвързва ВСС при решаването на въпроса; б) че дисциплинарният състав при становище за наличие на основание за дисциплинарна отговорност предлага какво по вид наказание да бъде наложено, но това негово предложение не е задължително за ВСС, който е овластен с право на преценка и може да наложи дисциплинарно наказание, различно (по-леко или по-тежко) от предложеното.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че обжалваното решение на ВСС не страда от пороците по чл. 12 ЗВАС – взето е от компетентен орган в предписаната от закона форма при стриктно спазване на административнопроизводствените правила за налагане на дисциплинарно наказание и е съобразено с разпоредбите и целта на материалния закон. Поради това жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Вилма Димитрова Павлова от гр.Варна срещу решението по т.т. 3.1. и 3.2. на протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 09.11.2005 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.