Не знам къде в интернет пише, че Петър Стоянов е агент, но казусът си е казус. Името на казуса е “клевета в интернет”. С два въпроса: има ли клевета и кой носи отговорност, ако един е писал на сайт на втори, хостван от трети.
Единственото просто нещо в този казус е юрисдикцията – поне всички сме си тук, няма сървъри извън България (може би), действа българското право – остава само да имаше такова. Директивата за електронната търговия си казва, тя сигурно е преписана в този закон, който ще влезе в сила догодина – при хостинг не носиш отговорност,
on condition that:
(a)the provider does not have actual knowledge of illegal activity or information and, as regards claims for damages,is not aware of facts or circumstances from which the illegal activity or information is apparent; or(b) the provider, upon obtaining such knowledge or awareness, acts expeditiously to remove or to disable access to the information.
Европейските съдилища се колебаят, колебаят – но накрая и те отсъждат така – като апелативният съд в Дюселдорф тази седмица.
Остава другият въпрос – незаконно ли е (клевета ли е) да кажеш, че Петър Стоянов е агент. Въпрос на преценка, той смята, че е клевета. Важно е какво ще прецени доставчикът на услугата – ако не прецени вярно и остави нещо незаконно, може да го осъдят.
И главният прокурор си го бива: “По думите му има необходимост да се прецени доколко Върховната касационна прокуратура (ВКП) има правомощия да преследва “свободното слово”. Ако е вярно, щял се намеси (за разпространяване на класифицирана информация), ако обаче не е вярно – нямало да се намеси (за клевета).
