СЕМ обяви три честоти за Варна , две – за Пловдив. Съобщението пътувало за Държавен вестник.
Против: позиция на АБРО в подкрепа на КРС.
В този смисъл разпространяваните “заплахи”, че отлагането на аналоговото лицензиране с цел планиране на цифровия спектър ще доведат до отваряне на главите “Култура и аудиовизия” и “Конкуренция” са смехотворни. С оглед на гореизложеното намираме действията на Комисията за регулиране на съобщенията за напълно адекватни, навременни и изцяло в съответствие с правомощията на Комисията.
Не така адекватни, навременни и изцяло в съответствие изглежда са били действията на КРС месец преди това, както се вижда от интервю на председателя Александров пред 24 часа. Дори вероятно са били неадекватни, ненавременни и изцяло в несъответствие – но е осъзнал грешката си и вече нещата стоят по точно обратния начин.
За: Монитор обаче иска конкурси, позовава се на специалисти, по-специално на (в качеството адвокат) проф. Димитър Костов от ЮФ, още на Борис Витанов и Стоян Бързаков. И тук посоката може да се предвиди, например г-н Бързаков, според сайта на кантората му, консултира Столична община.
Вестникът прави догадки още за “извънсистемни задължения” на РР.
Монитор, 1 август 2006:
СЕМ не изпълнява законовите си задължения
АБТО искат съдействие от Европейския съюз
“Сериозно сме загрижени за процедурата по предоставяне на свободни радио- и телевизионни честоти”, казва в писмо до Европейската комисия изпълнителният директор на Асоциацията на българските телевизионни оператори (АБТО) Яна Иванова. “СЕМ е ангажиран да организира процедурата по лицензиране, но забави конкурса, след като КРС отмени решенията си за предоставяне на свободния честотен спектър за телевизионно разпръскване”, се казва в документа. Народното събрание прие с консенсус Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност на 28 септември 2005 г. и задължи СЕМ да започне лицензирането не по-късно от шест месеца след 1 януари 2006 г., припомня изпълнителният директор на АБТО. След като на 10-и юли СЕМ обяви критериите за оценяване на кандидатите за лицензии, трябваше да обнародва конкурса в “Държавен вестник”, но това не се случи. “Най-голямата изненада за българското общество бяха незаконните действия от страна на КРС, след това конкурсът напълно спря”, се казва в писмото да Европейската комисия.“Действия от подобен характер биха могли да попречат на България за присъединяването й към ЕС”, опасява се Яна Иванова.
В края на миналия септември Народното събрание прие с консенсус Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. С нея лицензирането беше “отпушено” и бяха изпълнени изискванията на Европейския съюз във връзка с присъединяването на България. Благодарение на това в Мониторинговия доклад на Европейската комисия бе отчетено, че преговорна глава № 20 – “Култура и аудиовизия” – е една от 4-те безпроблемни в предприсъеднителнияВ изпълнение на своите правомощия и законови задължения Съветът за електронни медии (СЕМ) отправи запитване към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и получи утвърдителен отговор за наличен свободен радио-честотен ресурс за 194 радио- и 110 телевизионни честоти. След обсъждане с медийната общност СЕМ огласи Критериите за оценяване на кандидатите за лицензии и на 10-и юли обяви конкурса за лицензиране на нови телевизионни оператори в Пловдив и Варна, и на 4 конкурса в София (последните – след получаване на отговор от БНТ във връзка с нейното желание за ТВ честота за град София). На този фон твърдението на КРС от 13.07.06 г., как “си отменяла решенията за предоставяне на свободен честотен спектър” са правен абсурд. Съгласно чл. 32 от ЗРТ, лицензиращият орган е един – и това е СЕМ, а не КРС. Съгласно чл. 116 от ЗРТ КРС предоставя не честоти (тя не разполага с такива), а информация за тях. Качеството им на свободни честоти не се определя от КРС, а се регламентира нормативно от Министерския съвет с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър (Решение на МС №75 от 9 февруари 2006 г.) Тази информация вече е достояние и на СЕМ, и на цялото българско общество и няма начин да бъде изтрита.
Според адвокат Борис Витанов решението на КРС от 13.07.2006 г. е “нищожно” и не поражда никакви правни последици. СЕМ има правното задължение да не го взима предвид, а да продължи конкурсните процедури по лицензирането.
В становището на адвокат Стоян Бързаков се казва, че решенията на КРС са вътрешноведомствен акт на информиране, а не административен акт по смисъла на закона. Ето защо СЕМ е длъжен да продължи процедурата по провеждането на конкурсите и да не се съобрази с “нищожни юридически факти”, каквито в случая са решенията на КРС.
Същото гласи и юридическото становище на професор Д. Костов. Според него СЕМ има правното задължение да не взима предвид решението на КРС, а да продължи конкурсните процедури за лицензиране. “Информациите, които КРС е длъжна, съгласно ЗРТ (чл. 116, ал. 3) да предоставя, нямат качеството на индивидуални или общи административни актове, по смисъла на АПК”, мотивира становището си адвокат Костов.Ясно е, че действащата нормативна база не позволява да се спре лицензирането. До един момент СЕМ изпълняваше изискванията на закона и започна с лицензирането в срок. Необяснимо защо обаче вече три седмици решението за обявяване на конкурсите не е дадено за публикуване в “Държавен вестник”. Че в КРС надделяха корпоративните интереси, е очевидно. С тази комисия ще се занимава прокуратурата. Но защо органът, който трябва да извърши лицензирането – СЕМ – спря по средата на пътя? Опасността от връщането на глави “Култура и медии” и “Конкуренция” в т. нар. “жълта зона” е съвсем реална.
Докога временно изпълняващият длъжността председател на СЕМ Райчо Райков ще отказва да изпълни задълженията си? Независимо от споровете около решенията на КРС, Решение № 1021 от 10.07.2006 г., с което се стартират телевизионните конкурси, е в сила. Но вечният “временно изпълняващ” цели 20 дни шикалкави. Каквито и “извънсистемни ангажименти” да е поел, той е длъжен незабавно да даде за публикуване в “Държавен вестник” това решение. В противен случай отговорността за неизпълнението на закона и на поетите от България ангажименти пред Европейския съюз ще падне върху него. процес.
Нищожно, се вижда и от няколкото юридически становища на реномирани специалисти по право.
