Медийно право

Мегафон е секция на Капитал, която събира „всички политически блогове”. Моят блог „Медийно право” също присъства, което ме насочва към два въпроса – как се дефинира политическото слово и доколко са регулирани политическите блогове по време на кампания.

Политическото слово

Обхватът на политическоmo слово е различен според

различните доктрини. При широка интерпретация на политическото, възприета в някои страни, като политическо слово се третира всяка защита на социални и икономически права, подкрепа на кауза (или съпротива срещу нея) във всяка форма. Политическо слово в широк смисъл е всяко участие във важни обществени дебати.

Европейският съд за правата на човека се занимава с обхвата на политическото слово в решението по делото VGT v Switzerland. В Швейцария има забрана за политическа реклама. Неправителствена организация, която води кампания в защита на вегетарианството, не получава достъп до националните радио и телевизия, тъй като кампанията имала „ясен политически характер”. Обсъждайки характера на политическото слово, съдът се произнася, че рекламата не е търговска, а политическа, защото не насърчава аудиторията за закупуване на определен продукт, а отразява въпроси, по които се провеждат обществени дискусии; въпроси, разглеждани противоречиво в швейцарското общество. Така съдът възприема широко третиране на политическото.

Ако нашите блогове засягат и въпроси, заслужаващи обществена дискусия, очевидно те попадат в широкия обхват на политическото.

Политическото слово по време на изборни кампании

В България ограниченията при финансиране на предизборни кампании се приемат като гаранция за „равен старт” и противопоставяне на формулата „парите печелят изборите”.

Регламентирана е продължителността на времето за платена политическа реклама по същите съображения. В европейски страни като Великобритания платената политическа реклама в електронните медии изобщо е забранена от закона. Забраната се основава на разбирането, че не бива присъствието на партиите в медиите да зависи от финансовите им ресурси. Смята се, че британският модел на регламентиране на изборната реклама е реакция на американския модел, при който финансово по-силният кандидат съумява да доминира в медиите.

В САЩ ограничаването на разходите на участниците в предизборна кампания се приема за ограничаване на свободата на политическото слово. По делото Randall v. Sorrell се обсъжда конституционността на закон за лимитиране на разходите на кандидатите по време на предизборни кампании. „Не е работа на държавата да казва на един кандидат колко да говори и на избирателите – от колко информация се нуждаят по време на избирателна кампания”, се казва в иска, а въпросът към съда е: представлява ли ограничението на финансирането нарушение на Първата поправка на Конституцията за свободата на словото.

Тезата е, че лимитите са против правото на информация на избирателите: „Държавата иска от нас да повярваме, че законът е само за ограничаване на пари и не е за ограничаване на словото, когато точно обратното е вярно.” В този смисъл е и друго дело, Buckley v. Valeo, в което се пледира, че «кандидатите имат право на изразяване в дискусии от публичен интерес не по-малко от всеки друг». Целта е да може електоратът да оцени персоналните им качества и позициите им по съществените въпроси преди решението в деня на изборите. Съдът приема тази теза. Според решението, никакъв публичен интерес не е достатъчен да обоснове рестрикциите на свободата на политическото слово, наложени чрез закона за финансирането. Всеки подобен закон нарушава Първата поправка, той «би редуцирал гласа на политическите партии до шепот».

Политическото слово в интернет

Федералната избирателна комисия беше взела решение да не прилага избирателния закон на САЩ от 2002 г., регламентиращ финансирането на кампаниите, към кампаниите в интернет. Съдът обаче прецени, че това изключение „жестоко подкопава ефективното прилагане на закона относно партийното финансиране на кампаниите”. В резултат Федералната избирателна комисия беше задължена да приложи закона и по отношение на политическата реклама в интернет, включително по отношение на блоговете или например при препращане към сайта на кандидат или партия. Съдебното решение практически води към детайлно и сложно регулиране на съдържанието в мрежата и по тази причина обсъждането е продължително и противоречиво.

През 2006 г. Федералната избирателна комисия публикува 96-страничен доклад за рестрикциите върху политическото слово в мрежата. Според наблюдатели, слага се край на времето, когато интернет е бил извън регулация – платена реклама, банери, спонсорирани връзки при търсачките ще подлежат на регламентация като политическото слово в другите медии. Наистина, говори се за „неагресивна регламентация”, умерена намеса в съдържанието, но според други, това е само началото.

В България по начало правната уредба на електронните медии към момента (преди въвеждането на втората ревизия  на директивата за аудиовизуални медийни услуги) не се отнася до  интернет сайтове. Съвсем внезапно, с новата разпоредба на чл.11 г, ал.6, от Избирателния закон (избори за президент 2006), «общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове.» Тази разпоредба е непрецизна и неприложима. Вероятно законодателят се опитва да предотврати обявяване на прогнозни резултати в изборния ден. Друга полезна употреба новата разпоредба практически няма.

Балансите, свързани със свободата на словото, са предвидени в Конституцията и НК (например относно враждебната реч) и си действат и без чл.11г, ал.6 от Избирателния закон. Тази разпоредба е повече вредна, отколкото полезна, защото неизпълнимите норми деморализират.