Изненадващо бързо bTV прекрати договора на телевизията с журналист, изнесъл “непроверена информация”, при това” от анонимен източник”. Иво Инджев има друга версия за натиск от президенството.
Независимо от версиите, директорът Парсънс говори за грубо нарушаване на журналистическата етика. Никак не е ясно дали е така.
“Аз направих уговорка в ефир, че информацията е непроверена. Просто бях длъжен да попитам събеседника си за нея, защото и без това е трудно да се доближиш до човек, близък до Първанов. Това е мой дълг като журналист – да питам”, обясни Инджев.
Става дума за критичната функция на медиите към властта, в случая президента. И Европейският съд за правата на човека, и американският Върховен съд са се произнасяли има ли клевета при неверни твърдения относно публични фигури. В Thorgierson v Iceland истинността на твърденията не била доказана напълно и исландският съд приел подсъдимия за виновен в клевета. Според ЕСПЧ има нарушение на чл. 10, защото „такива присъди могат да обезкуражат свободните дискусии по описаните теми….Публикациите могат да се основават и на слухове, без необходимост да се доказва всеки факт. Държавните служители нямат специална защита срещу коментари и критика”.
Разбира се, и в САЩ е така. Парсънс може да не е чувал за Европейския съд за правата на човека, но и в САЩ по New York Times v. Sullivan съдът казва: „При такова правило, потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от това да дадат гласност на критиките си, дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите по това.” Тъй като „погрешните твърдения са неизбежни в един свободен дебат”, съдът е постановил, че един държавен служител може да бъде обезщетен за вреди само ако може да докаже, че „твърдението е направено действително злонамерено” – т.е. със знанието, че не отговаря на истината или при безразсъдно незачитане на това дали е вярно или не.”
Няма забрана за анонимен източник (известен или неизвестен на журналиста), когато това специално се съобщи на аудиторията. Иво Инджев е отбелязал, че информацията е непроверена и анонимна. Да се обвинява журналист за непроверена информация е най-малко прибързано. Важно е още дали той умишлено подвежда аудиторията.
Разбира се, тук говорим за отговорната журналистика, за тази, която се отнася с уважение към фактите.
Грешно сте разбрали какво означава “анонимен” източник: той е “анонимен” НЕ за журналиста, а за ПИБЛИКАТА. По този начин журналиста от една страна защитава източника си, а от друга базира твърденията си на изказното от някой кгото ПОЗНАВА.
ОСВЕН всичко това, има се предвид предимно случая когато източника е държавен служител, действащ по подбуди на обществен интерес.
Това, което Инджев е имал предвид с “информацията е анонимна” е че НЕ познава източника й. Това е нещо съвсем различно.
А колкото до обвиняването на журналист за непроверена информация – медийните компании в САЩ са много по-строги: през 2004-та заради документи, уличаващи президента Буш в нарушение на закона за военна служба, които се оказаха фалшиви, продуцента на едно от най-гледните предавания в света – “60 минути” – заедно с няколко шефове бяха уволнени.
Хептен се обърках с този мезонет, има ли го, или го няма.Това е въпроса.И това ме интерисува.Значи ако го има е истина, ако го няма е лъжа.Другото е бля бля.