Големите медии и в САЩ искат либерализиране на правилата за медийни концентрации. Тук може да се види последното заседание на регулатора на 12 октомври 2006. Ето много показателно изказване на един от членовете на регулатора – Майкъл Копс :
“Честотите са публични, те принадлежат и на тебе, и на мене, и на всекиго в тази държава, и на никоя корпорация или на конгломерат. Ние допускаме операторите да използват тези честоти срещу задължението за програми, които служат на обществения интерес.”
Целият въпрос е кой решава какъв е общественият интерес – дали това може да го направи една комисия с няколко човека или това става на пазара от потребителите.
Разбира се, има и по-дълбок дебат – защо е възможно земята да е частна собственост, както и сградите и т.н., а да не може честотите да са частна собственост? Знам, че всички медийни експерти ще кажат, че медиите са нещо различно от всички останали неща, но това го казват всички професии.
Ако трябва да сме прецизни, честотите не са и публична собственост на една държава. Те са световен ресурс, който държавите само периодично разпределят за ползване.
А това, за което говорите, започва да се случва – вторичен пазар на спектъра. Заради ефективното използване – ето как е във Великобритания -http://www.ofcom.org.uk/consult/condocs/futurepricing/summary/
В САЩ през последните години са лицензирали много местни радиостанции като са им дали low power FM честоти. Твърди се, че да се пусне местно радио на такава честота е по-евтино от това да се направи интернет страница.
Може би към такива неща трябва да се насочат усилия – осигуряване на повече честоти /включително, но не само чрез цифровизация/, повече гласове в ефира, повече избор. Иначе, знаейки мисленето в КРС аз съм скептик, че те ще узреят скоро за пазар на честоти – а това вероятно би вкарало доста повече инициативност от малки играчи в тази сфера.
След 1 януари зреенето на регулатора ще се катализира, мисля аз, от външния фактор. Това впрочем е проблем първо на закона, трябва да видим има ли нещо в проекта на ЗЕС.