Много отдавна стоят такива норми в законите, и в медийния закон – чл.105, ал.4, т.3 и 4 – “не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:
3. (доп., ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица – еднолични търговци и юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;
4. (доп., ДВ, бр. 79 от 2000 г.) юридически лица, в които физически лица – едноличните търговци и юридическите лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие.”
Днес се появява информация, че прокуратурата действа, ако лицензиращият орган не се съобрази със сигнал на специалните служби: “Прокуратурата разследва петимата членове на Комисията по хазарта, които въпреки отрицателното становище на спецслужбите дали лиценз за хазартна дейност на турския гражданин Озкан. По информация на прокуратурата той е разследван за пране на пари в чужбина и не може да докаже произхода на средствата си, а това е нарушение на Закона за хазарта и въобще не предполага даване на разрешение за бизнес.”
Точно така е. АФР, спецслужби, регулатори – и ако не действат, действа прокуратурата. Всички норми за проверка на произхода на средствата трябва да се прилагат ефективно при лицензиране, а не само когато някой специално цели някого, както изглежда с Озкан. Ето за АФР
*
Има и втора поука от днешната информация: едни са кандидатите за лицензии, други са собствениците – те са интересни. Затова трябва да се изисква прозрачност на собствеността.
Отново възникват офшорите, този път Вирджински острови, пише Сега.
*
Щом прокуратурата може да се задейства за хазарта, какво остава за медиите, които формират обществено мнение.
Блицкрийга май започна. Дано да завърши с успех, че живота ни мина в безвремие и липса на усещане за растеж.
Какво Щастие за възрастните, какви Деца от младите, ако не се усеща ентусиазъм и възход.
Мръсни /крадени/ пари = мръсен преход. Дано да сме на края му!