Медийно право

Обнародваха кодифицираната версия на 12 декември, влиза в сила на 12 декември 2007, накрая има таблица за сроковете за транспониране. Може би това изглежда като неважна техническа информация, но не знам друг начин да се изтласка непоносимия вече аргумент “навсякъде в Европа е така“.

Малко за местното право по въпроса.

В България действа Законът за защита на потребителите, Глава трета е посветена на тези въпроси, а моят любим текст от Глава трета гласи:

33 (2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.

Тази глава се сблъска челно със Закона за радиото и телевизията, както общностните директиви не си позволяват – защото там се казва в кои случаи кои директиви действат. Медийният закон действа девета година и беше редно при появата на нови закони за рекламата да се уреди колизията и тук.

Особено любопитно е например в компетентността на кой орган е контролът върху забранената неразрешена сравнителна реклама по телевизията – къде в новия потребителски закон е изключена компетентността на СЕМ, или ще се наказва два пъти от СЕМ и Комисията за защита на потребителите за едно и също нещо.

Според единия закон наказват рекламистите, а според другия – телевизиите. А пък и санкциите са различни по тежест за едно и също нарушение по двата закона.

За пълнота може да се добави и трети закон по същата тема – Законът за защита на конкуренцията:

31(2) Забранява се приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките или услугите на конкурентите.

Такъв обзор трябва да се чете с предупреждение (като на цигарите) – внимавайте, българското право… и т.н.