Публикуват Официален вестник на Европейския съюз. Всеки ден. И днес, събота. На български език, електронен и безплатно.
Трябва да има Държавен вестник на Република България също електронен и безплатно.
Ако трябва да се променя Закона за ДВ, да се променя.
Знам старата теза за отговорността – но щом Европейският съюз може да поема отговорността за верността на съдържанието в мрежата, и България да я поема и да се свършва тая мъка с хартиен ДВ.
Вече има внесен в НС законопроект за изменение на Закона за “Държавен вестник”. Институт за пазарна икономика отдавна твърди, че е безумие да искаш гражданите и фирмите да спазват законите, а информацията за законодателството да е платена. Ето и още аргументи:
Как е в България?
Официално издание съществува, редакцията (към народното събрание) го отпечатва регулярно и в него се публикува всичко, което е определено, че трябва да се обяви.
Как може да се придобие?
Първият вариант е на хартия, чрез абонамент или покупка. За съжаление редакцията на “Държавен вестник” не извършва абонамент, на Интернет страницата на ДВ не е указано кой и къде извършва това. Да бъде купен, това е почти невъзможно – продава се на три или четири места в София (не е ясно дали изобщо достига до книжния пазар в някой друг град), а и тези места не са обявени никъде и са известни само на много ограничена група хора.
Вторият вариант е получаване по електронна поща или на магнитен носител. Въпреки очевидните предимства на електронния вариант, както за тези, които го доставят, така и за тези, които го получават, цената е над 77 пъти по-висока (6 010 лв./год.) в сравнение с цената на хартиено копие за същия период. Ясно е, че тази цена е забранително висока за почти всички хора и фирми – равнява се на над 17 средни месечни работни заплати, а делът на малките и средни предприятия в България е над 99 % от общия брой.
Как е в Европа?
Всички страни от Европейския съюз (стари и нови) публикуват законодателството си и в Интернет. С изключение на две държави (Литва и Латвия) достъпът е абсолютно безплатен за всеки, необходима е единствено връзка с Интернет. В някои от страните е направена дори крачка напред – копия на хартия не се печатат изобщо (Австрия) или в много ограничен брой (Белгия – 5 бр., Дания – 1 бр., Естония – 5 бр.). В други в момента течат промени в съответните закони, които ще наложат електронния вариант.
По отношение автентичността на текстове в Интернет практиката към момента е противоречива, но с ясна тенденция към нарастване значимостта на електронния вариант като източник на официална информация. Забележително е, че в Словения при възникване на колизия между хартиеното издание и това в Интернет, примат има второто. Следните държави са приравнили и считат за еднакво добър източник на правна информация електронният и хартиеният вариант – Белгия, Дания, Естония, Испания, Франция, Италия (тече процедура), Кипър, Холандия (тече процедура), Австрия, Швеция (работи се по проект за изравняване), Великобритания.
Ако трябва да дефинираме най-добра практика по отношение формата и достъпността на официалните издания, която да се приложи в България, тя би била следната:
· Напълно безплатен и пълен достъп в Интернет на актовете на трите власти, които сега подлежат на публикуване в “Държавен вестник”
· Или изцяло премахване на хартиения вариант, или отпечатване на много ограничен брой копия (например за национален архив, Народна библиотека)
· В случай, че се отпечатват копия на хартия, автентичността на електронния вариант да бъде приравнена към тяхната, а в случай на колизия, примат да имат текстовете в Интернет
Абсолютно нецивилизоно е в 2007 г., когато вече сме приети в ЕС да се предлага този начин на подаване на документи, отпечатване и разпространение на ДВ.
Какво имам предвид:
1. Не знам дали е известно на широката аудитория, но набирането на ДВ става по технология и начин от времето на първата печатна книга – от времето на дядо Гутенберг – което ще рече, че се набира с класическия начин с оловни букви, на които се редят на едни такива табла, които после печатат на хартия. Мислите ли, че допустимо в XXI век този начин на набиране на вестник. Нима няма компютри, софтуерни програми и техника за съвременен печат? Нима е нормално жълтите и ВАЦ-овските вестници да се печатат с най-съвременни технологии, а органа на държавата да бъде …./да не казвам какъв/?
2. Задал ли си е някой въпроса защо едно обявление за елементарно съобщение за свикване на Общо събрание на едно търговско дружество трябва да се подаде в срок от 45 дни преди събитието? . Официалният отговор на служителите/ по между другото на щат на Народното събрание на Република България/ на вестника ще Ви обясни, че поради големия интерес от страна на бизнеса за обявления и поради ограничения обем на вестника е необходим този срок! Вие можете ли да си представите какво може да се случи за тези 45 дни до провеждането на това Общо събрание? – Та тези дни се замитат толкова следи и документи, рашават се толкова неудобни / за всички в държавата/ казуси, че далаверите на Вальо Топлото изглеждат като пионерска закачка .
3. Нима е толкова трудно да се изпращат по Интернет съобщения , обяви, и другите печатни материали, касаещи неофициалния раздел на вестника? Нима не може този вестник да излиза един път със 75 страници например, а следващиа път със 150 такива, ако е необходимо? Някой може бе ще почне да разсъждава , че цената на вестника ще бъде различна, което е недопустимо за абонати и други такива бюрократични и неинтелигентни обяснения? – Нима не може да семетне средно претеглена цена на вестника за 1 година напред? Нима не знаем всички качеството на хартията на която се печата този вестник, нима всеки среднограмотен печатар не може да изчисли каква печалба релизира Народното събрание от този вестник -но може би това е и целта – за покриването на разходите за командировки, нови коли, срещи в екзотични страни и други екстри на единното в защитата на собствените си привилегии НС!
4. Къде е ролята на прословутите с активността си работодателски организации? Защо никой не защити интереса на обикновения гражданин, на бизнеса? Защо се говори за “гражданско общество”, когато всеки гледа само да отвлече повече и този момент да продължи по възможност вечно?
Срещу всички аргументи “за” знам един, наистина заслужаващ решение: отговорността в случай на несъответствие между автентичната воля и електронния текст. Да го решават в парламента с някаква промяна на закона.
Цената на електронното издание въобще не може да се противопоставя, въобще не е аргумент за нищо – безплатен електронен Държавен вестник е елемент от, условно казано, универсалната услуга, която държавата дължи на гражданите си.
Може ли да видим този проект за изменение на Закона за “Държавен вестник”, не намирам текст на проект в базата на парламента
molq da mi izpra6tate dv
Не се свършиха полу-грамотните “писатели” (визирам предишния коментар).
Във връзка с това ми хрумна интересен виц, който сигурно знаете. Важи за тази госпожа, написала коментарът на шльокавица.
Тъй и госпожата по-горе – чела, недочела статията, изпраскала коментарът на шльокавица (че тъй по-лесно, нали)?
Тъжно!
Госпожата е аргумент. Мога да развия мисълта си за какво точно е аргумент, но няма да е в постинг.