Правната комисия реши да изключи от директивата всички нарушения на интелектуалната собственост от частни лица за лична употреба. Стигна се дори по-нататък: нарушението трябва да е умишлено и с цел търговска печалба.
BSA изрази мнение, че това означава декриминализиране на незаконния обмен на файлове и копиране на софтуер: “Това значи OK за нелегалния download на музика от интернет”.
[PCWorld за мнението на Правната комисия]
Ето текстът, внесен за обсъждане, на български език. Още няма точни данни за редакцията след обсъждането в Правната комисия.
Първо четене в пленарна зала се очаква през април. Това е само междинно становище на една комисия в ЕП, има още път до окончателното приемане на директивата (тук – описание на фазите), рано е за прогнози.
Благодаря за щастливата вест!!!
Дано Приемат Това Скоро!
Сложил съм си линка на блога до този на проксито с което излизах извън българия.
Успехи и дано да ни радвате с хубави новини!
Дано най-накрая спрат с тея простотии.
Благодаря!
Но се страхувам че и да го приемат в европарламента то няма да го приложат в България и преследванията ще продължат.
Дано не съм прав.
БЛагодаря за това което правите още веднаш
Искам да видя физиомутрата на Заки Соколов сега 😉
Трябва да се очаква, че сега ще се засили още повече натискът на “индустриите на съдържанието” върху Брюксел.
За мен ще е интересно и мнението на българските кандидати за Европейския парламент. Точно сега е моментът да кажат как биха гласували.
А пък аз чух, че сър Елтън Джон пуска за свободно теглене песните си в интернет. Един човек, дето знае как се прави PR в съвременния свят.
PR за кога? Тоя пед… тип отдавна е минал категорията “стари, но златни” (не и по моя вкус, обаче 🙂 ).
Ще е забавно, ако го приемат. На мястото на MPAA и сие щях да лобирам да се забрани износът на DVD-та за Европа и преносът на данни натам. В края на краищата, няма да се печели от този пазар, нали?
Това, което пише в PCWorld, а именно:
Sites, carriers and services would have responsibility for infringment using their equipment.
вярно ли е? Защото ако е вярно, това е поредния правен абсурд. Съдете Аврам, защото е направил ножа с който Пешо е наръгал Димо.
Практически всеки субект в Интернет, който предоставя някакъв сървис, позволяващ публичен достъп през FTP или ъплоуд/даунлоуд през какъвто и да било протокол е потенциален подсъдим. Независимо от това, че той по никакъв начин не може да контролира или възпре използването на този сървис за разпространение на контент, нарушаващ НЕЧИИ /потенциалния субект е равен практически на всяко юридическо или физическо лице на планетата/ авторски права. Да не говорим, че оператора на сървиса няма как да знае, дали нещо нарушава нечии авторски права. Да не говорим за презумпция за умишленост.
Въпросът на Рере е исторически, много съдилища си чупят главите с него. Най-известното решение казва, че ако ножът има законна употреба (режа праз), няма да накажат Аврам, дето го е направил.
На същото се основава и защитата на създателя на DеCSS – първата програма за разбиване на защитата на DVD – тъй наречения Fair Use – копирам си DVD-тата за собствен бекъп. На подобна теза, доколкото знам се е основавала преди 20 години защитата на Цимерман, създателя на PGP /програма за криптиране/.
Това не обезсмисля ли въобще подобно търсене на отговорност? Предполагам, че и на атомната бомба може да се намери мирно приложение /какво ще кажете за защита от опасни астероиди?/.
Няма да накажат Аврам, който е изобретил ножа, а само Пешо, защото (е доказано в съд, че) е наръгал Димо.
Ами не обезсмисля. Идеята е да не се криминализират иновациите, правото да не забранява прогреса. Иначе щяхме да си стоим със забранена мрежа и забранени копирни машини – те са опасни за авторските права.
Не става въпрос за иновации, а за услуги.
Ще дам пример: миналата година в САЩ беше открит /и скоро слава богу закрит под натиска на общественото мнение/ интернет сървис, който позволяваше /през интернет, дистанционно/ лов на истински живи животни /което е законно, доколко е етично е друг въпрос/. Какво става ако подобен стенд бъде използван за убийство на човек? Подсъдим ли е за помагачество за извършването на убийство доставчика на услугата?
Искам да подчертая, че това е един доста груб пример, но го използвам зада илюстрирам по принцип теза.
@Daggerstab, хомофобските изказвания можеш да си ги запазиш за митингите на Болен Лидеров. В случая Елтън Джон предлага творчеството си, а не домашно порно, за да недоволстваш. Аман от комплексари, мама му стара!
По този начин животът е много лош в България- купил съм книга, платил съм я, обаче след това я давам на приятел, който не я е платил! Ами ако и той я даде на свой приятел, при положение, че и аз съм съгласен!
Ще ни разнищят! И тримата са организирани престъпници! Всички четът, а не плащат (повечето хора). Аз съм най-виновен, защото най-накрая и двамата приятели ме черпят с торта и кафе, заради хубавата книга!
Страшното е, че в БОП всъщност не се занимават с наркотиците твърде! Че Началниците им също не се занимават с наркотиците! Никого до сега не са хванали от лошите началници на наркотизите! Никого не са хванали и от лошите началници на другите организирани престъпления в митниците, съда, прокуратурата и депутатството. Никого не са осъдили на големи кратци и търговци на ток, парно, вода и зеленчуци!!!!!!!
Това е за жалост! С торента посто прехвърлят топката!!!!!!!
Госпожо Огнянова, не отговорихте на последния ми пост.
Предполагам донякъде сте затруднена да отговорите от позицията на юрист, занимаващ се с авторски права, защото е съвсем ясно накъде сочи той.
А отговора е много прост – не може да се търси юридическа отговорност от доставчик на законна услуга затова, че предоставяната от него услуга е била използвана за извършването на закононарушение. Дори във фрапиращ случай, подобен на описания по-горе от мен /а аз мога да го понаглася малко, така че да го направя съвсем реално възможен – просто въпрос на повече думички/, единствената отговорност, която може да се търси на доставчика на услугата е за проявена престъпна небрежност, ако такава се докаже, която е направила възможно извършването на престъплението.
На фона на това не мога да разбера как въобще се обсъжда въпроса за евентуално подвеждане под отговорност на доставчици на услуги за трансфер на файлове за нечии нарушени “копировачески” права. Защото именно за копировачески права и става дума и авторите едва едва се споменават отвреме-навреме. Освен в случаите, но това вече не засяга юридическата страна на въпроса, когато на някой беден, или не толкова, автор, се плати, зада участва в някоя нелепа медийна кампания на носителите на “копировачески” права. Защото всъщност авторите обикновено получават едва до 5% /и размера на това възнаграждение на авторите въобще не зависи от “културната стойност” на тяхното произведение/ от стойността, която аз заплащам за придобиването на лицензирано копие на произведението. И този процент, обратно на логиката, е толкова по-малък, колкото е по-лесно масовото тиражиране на въпросното произведение. Останалите 95 % отиват в джобовете на копировачи и посредници.
Копировачи и посредници, които в днешно време фактически не извършват никаква обществено полезна работа. Чиято дейност, исторически, в определено време – това на доминирането на печатните произведения, може и да е била значима, полезна, важна, осигурявайки достъп на по-широк кръг от хора до дадено произведение. Но в днешно време, когато аз сам мога да си направя копие от това, което харесвам, каква е ползата от някой, който:
1.опитвайки се да ограничи достъпа до даден културен или технологичен продукт възпрепятства културното и технологично развитие на обществото.
2.опитва се изкуствено да определя ценността на даден продукт, позовавайки се на фактически монополното си право върху него.
3.определя и насочва обществения интерес към културни и технологични произведения, определя кое произведение е достойно да стане обществено достояние и кое не е /справка – литературни произведения с откупени “копировачески” права, които никога не са били публикувани и немогат да бъдат публикувани, дори към тях да има интерес от страна на други разпространители/ воден единствено от своя финансов интерес?
Предполагам, че мога да продължа да добавям аргументи в същия дух, но едно вече е ясно.
Налага се въпроса:
Не плащаме ли твърде дълго и твърде висока цена за историческата инерция?
Не е ли време авторските права фундаментално да се преработят като концепция, така че наистина да станат авторски и така, че да бъдат наистина приложими в условията на съвременната реалност?
И още нещо – аз не съм юрист и не съм литератор, така че едва ли мога да формулирам съвършено и безупречно тезата си.
Надявам се да бъда правилно разбран.
И между другото, само за справка – не съм и доставчик на услуги за разпространение на файлове или други подобни 🙂
И накрая да добавя само това, че си правя целия този труд, да напиша всичко това, и да го публикувам тук, само заради това, че вярвам, че полемика по тези въпроси трябва да се води именно с хора като вас – юристи, специалисти в областта на авторското право.
Рере, казах в 10 и 12 идеята за незаконно използване на технологии, които имат друга законна употреба. Вероятно мога да добавя още аргументи, но по-добре да слушам какво говори форумът – ако някой като вас наистина се вълнува от принципи.
Да, има смисъл да се обсъжда реформа, да, затова в блога (а и в университета) говоря за Лесиг, за сс и за отворено знание.
Чувал съм, че веригата от “собственици” на права върху ИС получават лъвския пай от цената, а за автора остават трохи. Това определено не е етично. Би трябвало да получават по-скромен процент, при това заработен с действия различни от заплахи и размахване на сопа.
Правата обикновенно вървят със задължения. Затова смятам, че разпространителя/павоносителя трябва да носи истинска отговорност за качеството на продукта, който предлага. Да осигурява поддръжката и връщане парите на недоволните в законния срок. Да отговаря и за разминавания между опаковка/реклама и съдържание.
Другия аспект е достъпност. Еспрессо на Сан Марко може да пиете за 5Е а у нас цифричката е друга.
Контрол върху цената трябва да се упражнява задължително в случаите на монопол като например Микрософт. Цената трябва да покрива разходите плюс разумна печалба разпределени на разумен брой копия. Имаме вече подобен регулаторен орган. Част от печалбата на монополните продукти да се заделят като стимул за развитие на безплатните Опен Сорс.
Г-жо Огнянова, извинявам се за офтопика, но не успях да намеря къде на друго място да Ви пиша.
Ваш бивш студент съм, випуск 2000, и искам да Ви попитам дали ще присъствате на семинара, посветен на проблемите на интелектуалната собственост в Интернет и организиран от “ОРАК” на 27 април.
Здравейте, на nelly@bild.net можете да ми пишете. Не зная за този семинар.